Протокол № 211 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 674/2025
- Вид
- Протокол № 211
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493а, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.493а, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 291 · Наказателен кодекс
- чл.46, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
ПРОТОКОЛ
№ 211 гр. Варна, 24.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900674 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:39 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът Р. С. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Ир. М. – Г., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответното дружество „ЗД “Бул Инс“ АД, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, редовно призовано, не изпраща представител.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, не се явява.
Свидетелят К. Д. М., редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 7842 от 10.02.2026 г. от ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД чрез процесуалния си представител Б.
А., с която заявява, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебно заседание, поради което моли да се даде ход на делото. Също така взема становище по доказателства по делото.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 8336 от 12.03.2026 г. от ищцавата страна, с която се представят списък с разноските.
Адв. М. – Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. М. – Г.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 205 от 06.02.2026 година:
Делото има за предмет искова молба на Р. С. Д., с ЕГН **********, против “ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 връзка чл.493а, ал.4 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 27000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от ищеца болки и страдания, в следствие от смъртта на брат му И. С. Д., с EГН **********, починал в резултат от травми получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, по вина на водача на л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№******, който към датата на пътното произшествие е бил застрахован по при ответника с валидна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2025г.-датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя до окончателно изплащане на обезщетението.
С исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №2534/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е установено, че на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, при управление на л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№******, на кръстовището между ул.“Симеон Велики“ и ул.“Княз Б. I“ при наличие на пътен знак “Б2“ от ППЗДвП, водача на автомобила е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на разпоредбите на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, с което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. Д., с EГН **********, починал на 31.03.2024г. Излага се, че ищецът попада в кръга на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък, съобразно нормата на чл.493а, ал.4 от КЗ, както и задължителната тълкувателна практика на ОСНГТК на ВКС. Поддържа се, че между ищеца и починалият му брат, е имало създадена трайна и дълбока емоционална връзка, 2 поради което първия търпи продължителни болки и страдания от смъртта на втория. Сочи се, че починалият е имал двама братя и две сестри /общо 5 деца/, като с оглед прехождащата смърт на сестрите му, негови наследници са двамата му братяищецът и Звезделин Д., както и дъщерите на една от починалите сестри. Сочи се още, че тримата братя не са имали семейства и деца, поради което същите са били много сплотени и задружни. Живели са в едно домакинство и са се подпомагали взаимно, което довело до изграждане на отношения на взаимна грижа, помощ и доверие. В исковата молба се акцентира, че привързаността между братята е била толкова силна, че по същността си е надхвърляла класическото разбиране за взаимоотношения между братя. Твърди се, че почналият и ищеца, са живели съвместно и са поддържали общо домакинство, което обстоятелство подсилва ефекта от травмата свързана с кончината на родственика. Сочи се, че прибирайки се у дома, ищеца усеща осезаемо липсата на брат си, като тъгата от загубата му не може да бъде разсеяна с ангажимент към лично семейство. Поддържа се, че именно поради това в настоящия случай, моралните болки и страдания търпени от ищеца, надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В допълнение се излага, че по време на целия престой в болница на И. Д., с тежка черепно-мозъчна травма, интубиран на механична вентилация, ищецът полагал грижи за него, купувал е нужните лекарства, подписвал е документи свързани с лечението, съответно е получил и неговата лична карта след смъртта му. Сочи се, че при всяка възможност ищеца е посещавал болницата и е изчаквал, съобразно вътрешните правила на болничното заведение, за да получи актуална информация за състоянието на пострадалия. Твърди се, че именно с оглед силната семейна привързаност и почит, ищецът е покрил разходите по кремацията на И. Д. и е погасил банковия му кредит /в размер на 1933лв./, което е сторено въпреки личното му затруднено материално положение, доколкото месечни му доходи възлизали на 1305лв. В исковата молба се излага, че след среща-преглед с психолог и психотерапевт се установило, че ищецът се намира в състояние на повишена тревожност, изразено психомоторно безпокойство и емоционална лабилност. Установена е още протрахирана афективна реакция към загубата, проявяваща се с периодични емоционални разстройства, тремор, затруднения при вербализация на травматичните преживявания и соматични прояви, включително обостряне на 3 съществуващи хронични заболявания (захарен диабет и артериална хипертония). Твърди се, че като последица от медицинското му състояние, качеството му на живот и социалната му адаптация са се влошили и ограничили.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен в неговата цялост. Твърди се, че в случая не са налице всички предпоставки, които са нужни за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва се активната материално правна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди, като се излага, че не е достатъчна формалната връзка на родство между ищеца и починалия, в резултат от ПТП. Излага се още, че основание за присъждане на обезщетение за лица извън изброения кръг в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. е налице само, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Твърди се, че в настоящия случай не е налице такава изключителна връзка, която да е обусловена от житейски обстоятелства. Оспорва се твърдението на ищеца, че той е живял в едно домакинство с покойният си брат. Оспорва се и тезата, че ищецът е претърпял сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на брат си. Нещо повече, сочи се, че не са налице вреди у ищеца, които да подлежат на обезщетение.
При условията на евентуалност се поддържа, че претенцията е неоснователна, като се оспорва размерът на предявеният иск. Сочи се, че съгласно нормата на чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпени неимуществени вреди в настоящата хипотеза има лимит до 5000лв. Освен това, счита, че размерът на претенцията е неоснователно завишен спрямо претърпените от ищеца вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който с поведението си е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните увреди, несъвместими с живота му. Твърди се, че пострадалия е следвало да се 4 движи по специално предназначена за велосипедисти пътна лента, алея или пътен банкет, а при липса на такива, възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Поддържа се, че последният е бил длъжен да предприеме поведение, с което да не създава предпоставки за възникване на ПТП, както и да избегне потенциално такова. Твърди се, че пострадалият е имал възможност при своевременна реакция, безопасно да спре. В допълнение се твърди, че пострадалия се движил с несъобразена с пътните условия скорост, като е управлявал велосипед, който не е отговарял на изискванията на ЗДвП, именно да има спирачки и устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред. Освен това се поддържа, че анализа на претърпените телесни увреждания, сочи, че пострадалия Д. не е използвал защитна екипировкакаска, наколенки и налакътници.
С оглед изложеното, се поддържа, че основната причина за настъпване на произшествието е поведението на пострадалия И. Д., поради което се моли за намаляване на претендираното обезщетение. С аргумент от неоснователността на главната претенция се оспорва и акцесорната за мораторна лихва.
В законният срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържа становището за наличие на силна емоционална привързаност между ищеца и покойният му брат. Твърди се, че в случая е налице изградена връзка подобна на семейните, в която лицата са свързани чрез близост, привързаност и взаимна зависимост, в която всеки член влияе върху развитието, поведението и психичното благополучие на останалите. Излага се, че отправеното от ответника възражение за съпричиняване е бланкетно.
С подадения от ответника отговор на допълнителна искова молба, се поддържат вече заявените възражения и оспорвания.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 вр. чл.493а, ал.4 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-13.03.2024г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№******. Също така, че по реда на чл.380, ал.1 от КЗ на 20.01.2025г. пред застрахователя е депозирана 5 извънсъдебна претенция от ищеца, за което е образувана Щета №*****.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. По конкретно с оглед предмета на предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ, ищеца носи доказателствената тежест за установяване на твърдените от него фактиналичието на сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, чиито водач е виновен за настъпване на процесното ПТП и ответника, който договор да е бил действащ и валиден към датата на ПТП; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; вида и размера на претърпените неимуществени вреди, както и уведомяването на застрахователя по сключения договор за застраховка, по повод на задължението на пострадалото лице по смисъла на чл.498, ал.1 вр. чл.380 от КЗ.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. за липсата на материална легитимация на ищеца, относно размера на предявените искове и възражението за съпричиняване.
Адв. М. – Г.: Да се приемат писмените доказателства.
Запозната съм със справките относно постоянния и настоящ адрес.
Разпечатката съдържа 35 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b927ed48-87cb-4ff1-8e2b-43b50b134745