Решение № 1815 от 08.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1815 гр. София, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А. СТ. А. при участието на секретаря Е. С. като разгледа докладваното от А. СТ. А. Гражданско дело №

20211110149052 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът *** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците Н. Н. ХР. и Д. Н. ХР. за заплащане на по ½ от следните суми: 745,31 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, 40,18 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 10.6.2021 г. до погасяване на задълженията, 59,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 20.5.2021 г. и 7,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018 г. – 20.5.2021 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и 1 таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответниците оспорват наличието на облигационна връзка, включително като поддържат, че не са собственици или ползватели на процесния имот, количеството доставена в имота топлинна енергия и начина на определянето на цената . Оспорват дължимостта на таксата за ДР, както и вземанията за мораторна лихва. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност /във възражението по чл. 414 ГПК/. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски.

Третото лице помагач не взема становище по допустимостта и основателността на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.

153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка се установява, че от 2014 г. ответниците са титуляри на вещно право на ползване върху процесния имот.

Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС и чл. 111, ал. 1 ЗС като всеки от тях притежава по ½ идеална част /не се твърди или установява да са се разпоредили с него/. Следователно и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците дължи половината от цената на доставената в процесния имот топлинна енергия. Предвид изложеното съдът намира за установено съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от 2 значение единствено към доказването на размера на иска.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл.

200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответниците не е имало отоплителни тела, а само два водомера за топла вода.

Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и за битово горещо водоснабсяване. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена на база реален отчет на водомерите, като протоколите са представени по делото и носят подпис на ответник или на лице, подсигурило достъп. Показанията от документите за главен отчет са нанесени коректно в изравнителните сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. От заключението на СТЕ /таблица № 3/ се установява, че дължимата за процесния период цена на топлинна енергия възлиза на 1202,06 лева, Видно от представената от ищеца ОФ за 2019 г, част от тази сума в размер на 291,20 лева е погасена чрез плащане, а от ОФ за 2020 г. – погасени са още 164,32 лева. Непогасена е сумата 746,54 лева, като ищецът претендира 745,31 лева, от която всеки ответник дължи половината 372,66 лева.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между *** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените и документи за отчет и според СТЕ третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 40,18 лева, от които всеки ответник дължи по 20,09 лева.

Неоснователно е възражението за погасяване на вземанията по давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по 3 тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.6.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. , като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 03.4.2018 г., са погасени по давност.

Такива вземания не се претендират. Вземанията за май 2018 г. са станали изискуеми на 15.7.2018 г. /за цена ма ТЕ/ и на 01.6.2018 г. /за такса за ДР/, поради което и погасителната давност за тях, при отчитане на спирането, не е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Предвид изложеното исковете за установяване на вземания за цена на топлинна енергия и за такса за дялово разпределение следва да бъдат изцяло уважени.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По отношение режима на забавата за непогасения по давност период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за 4 забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал.

3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл.

33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за 2019 г. и ОФ за 2020 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците. Исковете за установяване на вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат отхвърлени.