Решение № 126 от 14.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Варна, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А. като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900024 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св.

Неделя“ № 7 срещу П. К. П., ЕГН **********, с адрес:

***************************************** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 29 300 лв. – главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0021/301/24022020/24.02.2020 г., Анекс № 1/27.04.2020 г. и Анекс № 2/27.10.2020 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2021г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното погасяване на задължението; 1858,40 лв. – лихва за редовна главница по чл. 4.1 от договора за периода 20.01.2021 г. – 28.07.2021 г. вкл.;

207,30 лв. – разсрочена по силата на §5, т. 4 от Анекс № 2/27.10.2020 г. възнаградителна лихва по чл. 4.1 от договора, начислена за периода 20.10.2020 г. – 20.12.2020 г., с падеж 20.01.2021г.; 221,05 лв. – лихва за просрочена главница по чл. 4.2 от договора за периода 20.01.2021 г. – 05.08.2021 г. вкл.; 805,75 лв. – наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3 от договора за периода 20.01.2021 г. – 05.08.2021 г. вкл., в размер на 5% върху 1 просрочената главница от 29300 лева; 67,44 лв. – гаранционна такса за включване на кредита в Програма, гарантирана от „ББР“АД, уговорена в § 5.3 „К“ от Анекс № 2/27.10.2020 г. в размер на 0.33% на годишна база върху усвоената и непогасена главница за периода 27.10.2020г. – 29.07.2021г., за които е издадена Заповед № 4946/14.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 11517/2021 г. по описа на ВРС.

В исковата молба се излага, че между ищеца, от една страна, като кредитор и „ПКП-2015“ ЕООД, ЕИК 203430685 като кредитополучател и П.

К. П., ЕГН ********** като солидарен длъжник, от друга страна, е сключен Договор за банков револвиращ кредит № 0021/301/24022020/ 24.02.2020 г., по който банката предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит до размера от 30 000 лв. за използването им като оборотни средства с краен срок за усвояване на кредита 23.02.2021 г., а за издължаването му – 24.02.2021 г.

Главницата е усвоена на 25.02.2020 г. В чл. 4.1.1 вр. чл. 11.1.1 от договора е предвидена възнаградителна лихва в размер а сбора от променлив в хода на изпълнение на договора лихвен индекс и надбавка за редовен дълг от 8,43 %.

Приложимият към датата на подписване на договора лихвен индекс е Осреднен депозитен индекс /ОДИ/. Към датата на подписване на договора за кредит годишният лихвен процент за редовна главница върху ползвания разрешен лимит възлиза на 8,50%. Съгласно чл. 4.2 вр. чл. 11.2.2 просрочената главница се олихвява за срока на просрочието с лихвен процент, формиран от сбора на годишния лихвен процент за редовен дълг /по чл. 4.1/ и надбавка за просрочие от 2 %. Според чл. 4.3 вр. чл. 11.2.3 от договора, в случай на просрочие на лихва и/или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие, кредитополучателят заплаща и фиксиран лихвен процент в размер на 5% върху целия дълг по главницата /редовен и просрочен/. Условията по договора са изменени с Анекс № 1/27.04.2020 г. и Анекс № 2/27.10.2020 г., с които е удължен крайният срок за ползване на кредитния лимит, предвиден е погасителен план за главницата и е променен крайният падеж, като са уговорени и гратисни периоди за погасяване на вноските по изискуемата лихва за редовен дълг за фиксирани периоди, чието изпълнение е отложено до 20.10.2020 г., респективно до 20.01.2021 г. С Анекс № 2 крайният срок на договора е удължен до 24.11.2021 г. и е въведен погасителен план за 2 главницата с краен падеж на 24.11.2021 г. След подписването му не е заплатена на падежа нито една вноска за погасяване на главницата или договорната лихва. С оглед неизпълнението на седем вноски за главница и девет за лихви кредитът е обявен за предсрочно изискуем, с връчено лично на ответника на 07.07.2021 г. уведомление чрез ЧСИ Д. П. – Я., рег. № 711 в КЧСИ. Въпреки дадения в поканата срок за изпълнение, банката е счела предсрочната изискуемост за настъпила не веднага след неговото изтичане, а на 29.07.2021 г. Поради изпадането в забава на длъжниците ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, откъдето произтича правният интерес от съдебно установяване на вземането.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва размера на отпуснатите, усвоени и дължими суми, както и ищцовото твърдение, че вземането е станало предсрочно изискуемо в пълен размер на 29.07.2021 г.

Твърди наличие на неравноправни и съответно нищожни по смисъла на ЗЗП клаузи в сключения договор, анексите към него и приложимите ОУ, досежно предвидената възможност за едностранно изменение на лихвения процент без значение дали е фиксиран или променлив. Вътрешните правила, по които банката изменя приложимия лихвен процент, не са част от договора и е налице неяснота по отношение на размера на възнаградителната лихва и на дължимите вноски, което поставя ответника-съдлъжник в неравностойно спрямо банката положение.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се оспорва възражението на ответника за наличие на неравноправни уговорки. Цитира се относима съдебна практика с посочване на основните белези на подобни договорености и изключението, предвидено в чл. 144, ал.

3, т. 1 ЗЗП. Поддържа се, че в случая променливата компонента е обвързана с публично известен Осреднен депозитен индекс, изчисляван на база лихвената статистика на БНБ, публикуван на интернет страницата на БНБ. При сключване на договора лихвеният процент е бил 8.50% годишно и представлява сбор от фиксираната надбавка от 8.43% и ОДИ от 0.02%. За срока на действие на договора този лихвен процент само е намалявал, 3 достигайки до 8.46%. Това се дължи на понижените стойности на ОДИ, което съответно облагодетелства длъжника, а не кредитора. Твърди се, че процесното съглашение попада в хипотезата на уговорен индекс, който отразява колебанието на пазара на депозити и е обвързан единствено с обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор на искова молба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Същите са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационно отношение по силата на сключен валиден договор за кредит, по който ответникът е солидарен длъжник, своята изправност по договора, основанието за възникване на всяко от задълженията за лихви, такси и неустойки, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделните пера, както и факта, че ответникът-физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с дружеството кредитополучател. В тежест на ответника е да докаже извършеното точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора и анексите или наличието на обстоятелства, изключващи дължимостта на претендираните суми, включително качеството си на потребител.

От представения по делото Договор за банков револвиращ кредит № 0021/301/24022020/24.02.2020 г., сключен между „ УниКредит Булбанк“ АД и кредитополучателя „ПКП-2015“ ЕООД, ЕИК 203430685 и ответника като солидарен длъжник, се установява, че страните са обвързани от облигационно отношение с характеристиките на договор за банков кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя 4 револвиращ кредит до размера от 30 000 лв. за използването им като оборотни средства, срещу задължението за връщането й на 12 вноски с падеж 20-то число на месеца в срок до 24.02.2021г. Съгласно уговорката на чл. 4.1.1 от Договора кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да заплащат на банката годишна възнаградителна лихва, която към датата на сключване на договора възлиза на 8.5%, формирана от приложимия за съответния период на олихвяване променлив лихвен процент (Осреднен депозитен индекс) плюс надбавка за редовен дълг в размер на 8.43%.

Съгласно чл. 4.2 вр. чл. 11.2.2 просрочената главница се олихвява за срока на просрочието с лихвен процент, формиран от сбора на годишния лихвен процент за редовен дълг /по чл. 4.1/ и надбавка за просрочие от 2 %. Според чл. 4.3. от договора, в случай на просрочие на лихва и/или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие, кредитополучателят заплаща и фиксиран лихвен процент в размер на 5% върху целия дълг по главницата /редовен и просрочен/.

Условията по договора са изменени с Анекс № 1/27.04.2020 г. и Анекс № 2/27.10.2020 г., с които е удължен крайният срок за ползване на кредитния лимит, предвиден е погасителен план за главницата и е променен крайният падеж. С §6.1 от Анекс № 1/27.04.2020 г. е предоставен гратисен период за погасяване на вноските по лихвата за редовен дълг за периода от 20.04.2020 г.

– 19.10.2020 г., платима на 20.10.2020 г. С Анекс № 2/27.10.2020 г. кредитният лимит е намален до 29 300 лв., крайният срок на договора – удължен до 24.11.2021 г., а с §5, т.4 е предвиден гратисен срок за погасяване на вноските по главницата, начислени за периода 20.10.2020 г. – 20.12.2020 г., като начислените лихви за този период е уговорено да бъдат заплатени на 20.01.2021 г. Съгласно §5, т.1 от Анекс № 2/27.10.2020 г. кредитът е включен в Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от Covid-19, като кредитополучателят и солидарният длъжник са декларирали, че са запознати и се съгласяват с подробно описаните условия, включително за заплащане на гаранционната такса в размерите по §5, т.1, б.К.

Изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита в размер на 30000 лева се установява от заключението на вещото лице, видно от което същата е усвоена по разплащателна сметка на 5 кредитополучателя на 25.02.2020г.

Следователно за солидарно задължените лица по договора е възникнало задължение за връщане на усвоения кредит. С подписване на договора ответникът е встъпил в дълга по реда на чл.101 от ЗЗД и е поел солидарна отговорност за погасяването му.

При сключване на договора о тветникът е действал в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие и по-конкретно с оглед връзката от функционално естество, която има с дружеството кредитополучател (управител и едноличен собственик на капитала) и която го поставя в отношения на свързани лица. С оглед изложеното, макар че е физическо лице, ответникът не се ползва с потребителска закрила, доколкото договорът за кредит е сключен от представлявано от него дружество с оглед упражняваната от него търговска дейност, а не за цели от частен характер.

Налага се изводът, че процесният договор за кредит няма потребителски характер, поради което не се подчинява на императивната уредба на потребителската закрила, а въведените от ответника в срока по чл.367 от ГПК възражения за неравноправни клаузи не следва да бъдат разглеждани.