Решение № 121 от 05.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. С., 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Я. при участието на секретаря Т. Р. Вутева като разгледа докладваното от Янита Д. Я. Търговско дело №

20231800900145 по описа за 2023 година

ИЩЕЦЪТ - Д. В. А. от гр. Б., бул. „Б.“ № 13, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Я. Д. от САК, е предявил срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* (НББАЗ) обективно съединени искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ :

1.за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесено й телесно увреждане – САХ в дясно темпорално; аерирани околоносни кухини с кръвнисти материи в двата максиларни синуса и ляв сфеноидален синус и ляв фронтален; фрактура на фронталната кост в ляво и предна стена на фронтален синус; фрактура на аркус зигоматикус в ляво и лат. стена на ляв аорбита; вероятни фрактури на лат. стена на двата максиларни синуса и ляв сфеноидален синус; фрактура на ацетабулум и фрактура на иличната кост с дислокация; фрактура на 8 и 9 ребро аксиларно в дясно; фрактури на 10 и 11 ребро паравертебрално в дясно; минимален плеврален излив в дясно; разкъсно-контузна рана на лява вежда, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2023 год. около 10.10 часа на път I – 1 /Е79/, в района на км.181, по вина на Monsen Mohammadreza Gholamal, ирански гражданин – водач на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, б е з кореспондент за територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното й заплащане и

2. за заплащане на обезщетение в размер на 201.06 лева за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лекарствени средства за лечение на причинените й 1 при горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба след отстраняване на нередовностите й с молба от 08.08.2023 год. отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея осъдителни искове са допустими – предявени са при спазване на изискванията на чл.511, ал.3 от КЗ и след постановен на 10.07.2023 год. отказ на НББАЗ да изплати обезщетение по заведената пред него щета № БГ-23-IR-00338.

С исковата молба се твърди, че на 14.05.2023 год. ищцата пътувала по път I – 1 /Е79/ като пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № СО 3354 АР, управляван от В. Д. М. с ЕГН **********, когато около 10.10 часа в района на км.181 насрещно движещ се товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, управляван от иранския гражданин Monsen Mohammadreza Gholamal, внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с автомобила „Фолксваген“, при което на ищцата били причинени телесни увреждания. В проведеното по делото съдебно заседание на 26.03.2024г. ищцата уточнява, че е заемала в автомобила мястото зад шофьора в ляво.

Твърди се, че виновен за инцидента бил водачът на товарния автомобил, който нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във връзка с причиненото ПТП било образувано досъдебно производство № 154/2023 год. на РУ – Б., пр.пр. № 780/2023 год. на Районна прокуратура – Б..

Твърди се, че непосредствено след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „Св.

Анна“ АД – гр. С., където била приета със силни болки в областта на гръдния кош. След извършени прегледи и консултации й била поставена диагноза: САХ в дясно темпорално; аерирани околоносни кухини с кръвнисти материи в двата максиларни синуса и ляв сфеноидален синус и ляв фронтален; фрактура на фронталната кост в ляво и предна стена на фронтален синус; фрактура на аркус зигоматикус в ляво и лат. стена на ляв аорбита; вероятни фрактури на лат. стена на двата максиларни синуса и ляв сфеноидален синус; фрактура на ацетабулум и фрактура на иличната кост с дислокация; фрактура на 8 и 9 ребро аксиларно в дясно; фрактури на 10 и 11 ребро паравертебрално в дясно; минимален плеврален излив в дясно; разкъсно-контузна рана на лява вежда. Ищцата била хоспитализирана от 14.05.2023 год. до 25.05.2023 год., като на 22.05.2023 год. била извършена оперативна интервенция – закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, състоящо се в безкръвно наместване на тазобедрената става и поставяне на директна екстензия през tuberositas tibiae. Ищцата била изписан за продължаващо домашно лечение с препоръки за строг постелен режим за срок от 45 дни, след което било препоръчано да се вертикализира с рехабилитатор, прием на лекарствени средства, както и провеждане на рехабилитация и дихателна гимнастика в леглото. На ищцата бил издаден болничен лист № Е20231625097 за временна нетрудоспособност за периода от 14.05.2023 2 год. до 24.06.2023 год. /общо 42 календарни дни/.

Твърди се, че болките от получените при инцидента травми били особено интензивни и към настоящия момент, като възстановителният период щял да продължи около 6 месеца.

Твърди се още в исковата молба, че за товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, при управлението на който виновно било причинено ПТП, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., поради което ищецът предявил претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника – вх. № 20573/30.06.2023 год. по описа на НББАЗ. Във връзка със същата била образувана преписка по щета № БГ-23-IR-00338, като с писмо изх. № 1-0780/10.07.2023 год.

НББАЗ уведомил ищцата, че отказва да изплати обезщетение по същата.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477 за реализирането на ПТП и последиците от него, механизма на реализиране, причинната връзка между процесните вреди и пътния инцидент. Сочи се, че към настоящия момент отговорността за реализирането на ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в законна сила присъда на наказателния съд.

При условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на вредоносните последици от действията и бездействията на ищцата, като се сочи, че същата като пътник в автомобила при ПТП е съпричинила вредоносния резултат : 1/ тъй като не е ползвала обезопасителен колан, с което е способствала причиняването на травмите си и 2/ при условията на евентуалност се твърди, че обезопасителния колан е бил технически неизправен и/или негоден да изпълнява предназначението си.

Оспорват се и твърденията в исковата молба за претърпените неимуществените вреди от ищцата, както и претендирания размер на обезщетението, за което се сочи, че не е съответно на претърпените вреди, като не отговаря на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна практика при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.

Ответникът възразява и срещу претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 201.06 лева, представляващ разход за ползването на частна линейка, но такъв разход не се твърди в исковата молба.

Оспорва се изцяло и иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл.372 от 3

ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата, чрез пълномощника си е депозирала допълнителна искова молба, с която е пояснила и допълнила първоначалната. С ДИМ е направено ново доказателствено искане – за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред УМБАЛ „Св. Анна“ – гр.С. за снабдяване от там с история на заболяването на ищцата. С ДИМ са представени и четири болнични листа, касаещи ищцата.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото заверен препис от одобрено в о.с.з. на 27.09.2023 год. по НОХД № 629/2023 год. на РС – Б. споразумение, със същото М.М.Г. /Mohsen Mohammadreza Gholamalian/ – деликвентът, сочен в настоящата искова молба, е бил признат за виновен в това, че на 14.05.2023 год., около 10.15 часа, на главен път I – 1, в района на 181+800 км, в местността „Копяновец“, землище на община Б., при управление на моторно превозно средство – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477 и ремарке марка „Мамут“ с peг. № 29АВ778, с посока на движение от гр. М. към гр. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.2, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, изр.1-во от ППЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:

- средна телесна повреда на В. Д. М. от гр., Б. ;

- средна телесна повреда на Н. В.ов Д. от гр. Б.;

- средна телесна повреда на Д. В. А. от гр. Б. – настоящ ищец, изразяваща се в черепно-мозъчна травма - голяма разкъсно контузна рана на челото над лявата вежда, счупване на предната стена на челния синус в ляво, минимален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясно слепоочно, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на челюст - на лявата яблъчна кост /скула/, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; счупване на осмо и девето ребра в дясно по мишнична линия, счупване на десето и единадесето ребра вдясно до гръбначния стълб, причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни; счупване на лявата главулечна ямка и на лявата хълбочна кост, с изкълчване на главата на дясната бедрена кост, довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по голям от 30 дни, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 и чл.55 ал.1, т.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

От заключението по назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че ищцата е била приета за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД – С. в Клиниката по хирургия на 14.05.2023 год. след като пострадала при ПТП като пасажер в автомобил. Видно от представената с и.м. епикриза ИЗ № 11083 на УМБАЛ „Света Анна“ АД – С., при извършените прегледи и образни 4 изследвания на ищцата били установени следните травматични увреждания:

- травматичен субарахноидален кръвоизлив /под меките мозъчни обвивки/;

- счупване на челната кост вляво;

- разкъсно-контузна рана челно над фрактурата на челната кост. Раната с подлежащото счупване на челната кост осъществили пряка комуникация между околната среда и черепната кухина и представлявали нараняване проникващо в черепната кухина;

- счупване на синусите на горната челюст, на челната кост и сфеноидалния синус;

- счупване на лявата яблъчна кост /зигоматикус/. Зигоматичната кост била анатомично и функционално свързана с горната челюст и нейната фрактура реализирала медикобиологичният показател счупване на челюст. Под същия критерий следвало да се определи и счупването на стените на двата максиларни /на горната челюст/ синуси;