Решение № 150 от 16.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500456 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК.

По делото е постъпила молба от адв.Н. с искане на основание чл.247 ГПК да бъде изправена допусната в диспозитива на решението БАС очевидна фактическа грешка в частта, с която е изменено първоинстанционното решение и са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 22 000 лв. за тази инстанция. Твърди се, че диспозитива на решението не съдържа отразяване, че сумата е именно за адвокатско възнаграждение,като се отправя искане за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка.

Молбата е основателна.

Видно от мотивите на решението на БАС е, че съдът е разгледал и се е произнесъл по частна жалба на КПКОНПИ срещу Определение № 2700 от 27.10.2023г., постановено от БОС по гр.д. № 2045/2020г., с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на решението в частта за разноските, направени от ответниците за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Бургаския окръжен съд.

В мотивите на решението БАС е посочил, че се произнася по присъдените от БОС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 36 200 лв.с ДДС и по възражението на КПКОНПИ за прекомерност на адвокатското възнаграждение,което БОС е намерил за неоснователно. БАС е намерил възражението за основателно, като е намалил разноските за 1 адвокатско възнаграждение,заплатено от ответника Щ. до размера от 22 000 лева. В решението и определението на БОС разноските на двамата ответници не са били разграничени, а им е присъдена общо сумата 36 200 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника Щ. са в размер на 33 000 лв. и както е установил БОС в обжалваното определение по чл.248 ГПК – размерът е почти двукратния минимум по Наредба № 1/2004г. В мотивите на решението си БАС е намалил размера именно и само на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника Щ. до размера от 22 000 лв., но е пропуснал да го отрази в диспозитива. По отношение на ДДС съдът е допуснал фактическа грешка в мотивите, посочвайки, че сумата от 36 200 лв. е с ДДС. Първоинстанционният съд не е присъждал суми за разноски с или без ДДС, поради което въззивната инстанция няма основание за поправка на диспозитива в този смисъл.

Установената очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на БАС следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, като на стр.21, ред 13 отгоре надолу, след думата „Щ.“ да не се чете текста „и „Натура 2010“ ЕООД“, а след думата „разноски“ се допълва текст „за адвокатско възнаграждение.

По молбата с правно основание чл.248 ГПК:

Постъпила е молба от адв.Г. Н., пълномощник на въззиваемия Р. Д. Щ., с която е отправено искане с основание чл.248 ГПК да бъде изменено постановеното по делото решение № 54/18.03.2024г. постановено от БАС по делото, в частта, с която на Р. Щ. са присъдени разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция и те да бъдат присъдени до целия предявен размер. Сочи се, че по делото въззиваемото дружество „Натура 2010“ ЕООД не е претендирало разноски, но такива са му присъдени.

В молбата се сочи, че претендираният адвокатски хонорар за въззивното производство е в размер на 33 000 лв. без ДДС, а с решението е присъдена сумата от 12 000 лв., без да е уточнено дали включва ДДС или не.

Ако данъкът е включен в разноските, то след отчитане на вече внесения в бюджета заплатен данък от 6 600 лв. върху заплатените разноски, то реалното възнаграждение е в размер на 5 400 лв., т.е шест пъти по – малко от внесеното.

Дори да бъде присъдено ДДС върху възнаграждението, размерът на възстановените на страната разноски за процесуално представителство е четири пъти по – нисък от действително платения.

Освен това се изтъква, че съдът неоснователно е намалил следващите се на страната разноски, като е уважил възражението на ответната страна за тяхната прекомерност, като се е позовал на частичното оттегляне на въззивната жалба за по- голямата част от исковата претенция. Намира, че в тази част решението противоречи на съдебната практика, тъй като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при 2 прекратяване на производството. Въззиваемите са узнали за частичния отказ от иска в насроченото по делото открито съдебно заседание, а подготовката за процесуалното представителство е осъществена за целия иск. Подаденият отговор на въззивната жалба съдържа анализ на целия доказателствен материал по делото.

Съдът се е позовал на решение по дело С-438/2022г. на СЕС, като е приел, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не е задължителна при определяне на възнаграждението. Според страната, това тълкуване е неправилно, тъй като решението изисква на първо място националният съд да установи наличието на Наредба, нарушаваща забраната на чл.101, §1 ДФЕС и в последствие да прецени дали заплатеното адвокатско възнаграждение е адекватно на положения труд с цел да не бъде нарушавана или ограничавана конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС. Намира, че забавеното произнасяне от страна на съда по решението след изтичане на едномесечния срок е индиция за фактическата и правна сложност на производството.Цитира практика на ВКС, според която основен критерий за определяне на възнаграждението на процесуалния представител е именно фактическата и правна сложност на производството.

Ответната Комисия, редовно уведомена, изпраща становище, в което моли молбата да се остави без уважение като неоснователна.

Молбата е допустима. Подадена е своевременно от страна, представила списък на разноските по чл.80 ГПК.

По същество е частично основателна.

С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, въззивната жалба на Комисията е оставена без уважение и тя е осъдена да заплати направените от въззиваемите разноски за процесуално представителство за настоящата инстанция в размер на 12 000 лв.

При определяне на дължимото за процесуалния представител на въззиваемия Р. Щ. възнаграждение за въззивната инстанция съдът се е произнесъл съобразно целия обжалван пред настоящата инстанция материален интерес, който включва и частта от предявения иск, за която е депозиран от ищеца и разгледания остатък от претенцията. По заявените разноски за процесуално представителство за тази инстанция в размер на 33 000 лв. и начислено ДДС от 6 600 лв., съдът е уважил направеното от ответната Комисия възражение за прекомерност и и намалил сумата до размера от 12 000 лв. Върху така присъдената сума ДДС не е начислен. В договора за правна защита и съдействие и представените фактури за заплащане на адвокатското възнаграждение е посочено, че Едноличното адвокатско дружество К. е начислило 20% ДДС. Адвокатското възнаграждение с ДДС възлиза на 39 600 лв., а без ДДС - 33 000 лв. Съдът е уважил възражението за прекомерност, като е обсъдил размера на 3 възнаграждението без ДДС и този факт следва да намери отражение в диспозитива, като се посочи изрично, че сумата е без начислено ДДС.

Решението в частта за разноските следва да бъде изменено и по отношение включването на „Натура 2010“ ЕООД като ответна страна, направила част от присъдените разноски, тъй като се установява, че разноски е направил само Р. Щ.

Съдът поддържа изцяло мотивите, въз основа на които е уважил възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. В искането за изменение на решението в частта за разноските не се сочат нови обстоятелства,които съдът да е пропуснал да съобрази при преценката си относно размера на разноските, които следва да се възложат за плащане в тежест на изгубилата делото страна- КПКОНПИ.

Съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, но заедно с това е взел предвид и продължителността на разглеждането на въззивното производство, броят на съдебните заседания - само едно, разглежданите във въззивното производство спорни въпроси/много по-малко от разглежданите в първата инстанция, в това число и поради частичното прекратяване на производството/,липсата на нови доказателства. Разноските за адвокатско възнаграждение съдът е намалил в размер, близък до минимума по Наредба №1/2004г., тъй като договореният и платен адвокатски хонорар за въззивното производство с ДДС надхвърля двукратно минимума по Наредбата.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 54/18.03.2024г. постановено по в.гр.дело № 456/2023г. по описа на БАС, както следва:

- на стр.21, ред 13 от решението, отгоре надолу,след думата „Щ.“ да не се чете текста „и „Натура 2010“ ЕООД“, а след думата „разноски“ се допълва и да се чете текст „за адвокатско възнаграждение“.

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК съдебно решение № 54/18.03.2024г. постановено по в.гр.дело № 456/2023 г.по описа на БАС в частта за разноските,както следва:

ОТМЕНЯ присъждането на разноски за въззивното производство в полза на „Натура 2010“ ЕООД.

ПОСТАНОВЯВА, че присъдената на въззиваемия Р. Д. Щ. сума от 12 000 лв.разноски за адвокатско възнаграждение е без включен ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Г. Н., пълномощник на въззиваемия Р. Д. Щ., за изменение на решение № 54/18.03.2024г. по в.гр.д. № 456/2023г. по описа на БАС в частта, с която е отправено искане за присъждане 4 на пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство – над присъдения размер от 12 000 лв.без ДДС до пълния им размер от 33 000 лв. без ДДС или 39 600 лв.с ДДС, съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5