Определение № 2431 от 27.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2431 гр. Варна, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500867 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. М., действащ чрез адв.

Г. К., срещу определение № 140/10.03.2025 г. по гр.д. № 136/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е оставена без уважение молбата за жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащането на разноски по делото за депозит за вещи лица по допусната СПЕ по делото в частта за сумата от 100 лв.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част. Счита, че същото не е съобразено действителното негово материално положение, актуално към момента на отправяне на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Поддържа, че не е в състояние да превърне единственото си жилище, в което живее, в ликвиден доходоносен инструмент, нито разполага с депозитни спестявания, а трудовото му възнаграждение е в минималния за страната размер. Отделно намира, че ответникът, който е направил доказателственото искане за назначаване на експертизата, следва изцяло да поеме разноските за определения депозит за възнаграждение на вещите лица. Счита, че разпределянето на част от тези разноски в негова тежест нарушава принципа на равнопоставеност на страните и ограничава упражняването на правото му на иск по ЗОДОВ.

Отправя искане за отмяна на определението и освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на разноски.

С последваща уточнителна молба вх. № 14700/22.05.2025 г. жалбоподателят сезира въззивния съд с искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за частната жалба.

Предвид едностранния характер на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, не е проведена процедура по размяна на книжа във връзка с частната жалба.

1

След преценка доводите на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, като същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 260 и чл.

261 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 136/2024 г. по описа на Районен съд - Девня е образувано по предявени от В. В. М. срещу Районен съд – Варна и Прокуратурата на Република България пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., претърпени в резултат от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато чрез извършено на 23.02.2023 г. от полицейски органи от състава на Второ РУ при ОД на МВР Варна дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил от ищеца в резултат от незаконосъобразно определение № 250/09.02.2023 г. по ЧНД № 549/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законна лихва, считано от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

С протоколно определение от 05.02.2025 г. съдът е допуснал провеждането на комплексна съдебномедицинска, психологична и психиатрична експертиза, вещите лица по която да дадат заключение по поставените от процесуалния представител на ответника Прокуратурата на Република България задачи, назначил е вещи лица и е определил депозит за възнаграждението им в общ размер на 600 лв., 300 лв. от които е възложил в тежест на ищеца.

С молба вх. № 1002/07.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца адв. Г.К. е сезирал съда с искане за освобождаване от задължението за внасяне на определения депозит за вещи лица поради влошено материално положение на доверителя му. Към молбата е приложена друга молба от 06.02.2025 г., подписана лично от ищеца В. М., с искане за освобождаване от заплащането на „такси, депозити и разноски“ по предявения иск. Приложена е и подписана лично от него, под страх от наказателна отговорност, декларация по чл. 83, ал.

2 от ГПК, с която ищецът е декларирал следните обстоятелства: получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, като банковата му сметка е запорирана, считано от м.май 2020 г.; притежава собствено МПС, върху което е наложен запор от ДСИ; притежава единствено собствено жилище, за което изплаща ипотечен кредит с остатъчна стойност към 06.02.2025 г. в размер на 80867 лв. и месечна погасителна вноска в размер на 713 лв.; изплаща месечна издръжка на малолетния си син С... М. в нормативно установения минимален размер от 270 лв. месечно; на 46 години е, разведен, живее сам и полага грижи за малолетния си син в рамките на определения му с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3536/2020 г. на РС-Варна режим на лични отношения; от 2014 г. е диагностициран със заболяване „хипертония“, за което приема ежедневно необходимите 2 медикаменти, като през последните две години симптомите на заболяването му са се изострили и зачестили. Приложени са и 2 бр. амбулаторни листове от 22.01.2025 г., според които В. Милчев е с поставена основна диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и назначена медикаментозна терапия.

С разпореждане № 426/11.02.2025 г. първоинстанционният съд е изискал служебно във връзка с подадената молба справки от ТД на НАП - гр. Варна, ТП на НОИ - гр. Варна, ОД на МВР-Варна и АГКК относно доходите на ищеца, притежаваните от него ППС и имоти. Със същия съдебен акт са дадени указания до ищеца за представяне на доказателства относно декларираните обстоятелства.

От служебно изисканите справки относно имущественото състояние на ищеца се установява, че от 01.03.2022 г. същият има регистриран действащ трудов договор с работодателя „М... Т...“ ЕООД с получавана основна заплата в размер на 764 лв. Собственик е на един лек автомобил с дата на първа регистрация 30.01.2001 г., както и на един апартамент в гр. Варна, кв. Виница, с площ 107,76 кв.м, закупен на 30.01.2008 г., върху който има вписана законна ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД от същата дата, подновена през 2018 г. В периода 08.09.2021 г. – 29.01.2024 г. върху имота е имало и вписана възбрана за задължения на ищеца по изп.дело № 20218950402397 по описа на ЧСИ Л.С....

В изпълнение на съдебните указания с уточняваща молба вх. № 1505/21.02.2025 г. ищецът е представил договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г., сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД, според който банката му е предоставила кредит в размер на 132800 лв. с уговорен срок за издължаване от 360 месеца при равни месечни погасителни вноски съгласно погасителен план. Приложил е и решение по гр.д. № 3536/2020 г. по описа на ВРС, с което е утвърдено споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК между родителите Н... Д... и В. М. относно мерките по отношение на общото им дете С... В.ов М., ЕГН **********, като родителските права са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 180 лв., ведно със законна лихва. Съгласно приложени разписки от 04.01.2025 г., 08.01.2025 г. и 04.02.2025 г. за м. януари и м. февруари 2025 г. ищецът е заплатил издръжка на сина си в размер на 270 лв. Съгласно запорно съобщение изх. № 37963/20.09.2024 г. по изп.д. № 20243110408085 по описа на ДСИ при РСВарна върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от работодателя „М... Т...“ ЕООД, е наложен запор.

След запознаване с описаните справки и представени доказателства първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение № 140/10.03.2025 г., с което е освободил частично В. М. от заплащане на разноски за депозит за вещи лица по назначената СПЕ по гр.д. № 136/2024 г. на РС-Девня до размер на 200 лв., представляваща 1/3 от дължимия депозит, и е оставил без уважение молбата за освобождаване от заплащане на дължимото възнаграждение за вещи лица по СПЕ по делото в останалата й част за сумата от 100 лв.

Определението е неправилно.

Според чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно 3 средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

Според съдебната практика цитираната разпоредба предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер. Преценката дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и/или разноски следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното парично задължение. След изясняване на общото материално състояние на страната съдът е длъжен да извърши съпоставка с размера на дължимата държавна такса, за да прецени дали тя разполага с достатъчно средства за нейното пълно или частично заплащане. Тази преценка трябва да се направи към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски и да почива на конкретно установени факти и обстоятелства, а не на предположения за евентуални бъдещи доходи на страната (определение № 1355/2.05.2025 г. по ч.т.д. № 476/2025 г. на ВКС, II т.о., определение № 60267/14.06.2021 г. по ч.т.д.

№ 1164/2021 г. на ВКС, II т.о., определение № 60267/14.06.2021 г. по ч.т.д. № 1164/2021 г. на ВКС, II т.о., определение № 686/12.12.2014 г. по ч.гр.д. № 7091/2014 г. на ВКС, I гр. о., определение № 3/03.01.2020 г. по ч.т.д. № 2909/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.). В мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е разяснено още, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал.

2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

В разглеждания случай от приложената декларация и събраните доказателства относно релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК се установява, че ищецът (сега жалбоподател) получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, има единствено жилище, за което изплаща ипотечен кредит към „Банка ДСК“ АД, и притежава един лек автомобил, който е над 20-годишен, като има алиментно задължение за издръжка на малолетно дете, която заплаща в минимален размер от 270 лв. месечно. При така установените обстоятелства съдът намира, че страната не разполага с достатъчно средства за заплащане на възложения в нейна тежест депозит от 300 лв. в пълен размер.

По изложените мотиви първоинстанционното определение в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което страната да бъде освободена от заплащането на останалата част от депозита в размер на 100 лв.

При установеното материално положение на жалбоподателя съдът 4 намира, че молбата му за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по делото в размер на 15 лв. също е основателна и следва да бъде уважена.