Решение № 1314 от 22.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г. - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. - Точевска Гражданско дело № 20235330118124 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*********“ № ***, чрез пълномощника адв. Б. П., срещу Община Пловдив, ЕИК: 000471504, с адм. адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от Кмета К. Д., за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № ******** г., връчена й на ******г., с която труд. й правоотношение се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ поради това, че са променени изискванията за заемане на длъжността, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „************” в Община Пловдив, и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за това, че е останала без работа след уволнението за периода *************** г. в размер на 9972 лева.

Ищцата твърди, че е работила по ТПО с ответника на длъжност „**************” в отдел „***************“, като със заповед № ************ г., връчена й на ********* г., трудовото й правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. В заповедта като мотиви за прекратяване било посочено, че същото се прекратява поради това, че са променени изискванията за заемане на длъжността, без въобще да било посочено какви са променените изисквания и в какво се състои промяната. Било посочено, че това е извършено с утвърдена дл. хка, без да се посочва каква е тя, от коя дата, кога е връчена и в какво се състои промяната. Също така се твърди, че до датата на прекр. на ТПО на ищцата дл. х-ка не е била връчвана изобщо. Също така се твърди характерът на извършваната от ищцата работа по никакъв начин да не се е променил, да няма и утвърдена нова структура в общината, която да налага промяна в дл. х-ки.

Ето защо се твърди уволнението на ищеца да е незаконно. Твърди се след същото 1 ищецът да е останал работа.

По дотук изложените съображения моли исковете да се уважат, претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощниците гл. юрк. Д. Й. и К. М.. Взема се становище за неоснователност на исковете и за законосъобразност на уволнението.

Признава се, че между страните ТПО е съществувало, че ищецът заемал посочената в ИМ длъжност и че с оспорената заповед ТПО е било прекратено. Твърди се обаче прекратяването да е законосъобразно извършено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ поради промяна в изискванията за заемане на длъжността. Твърди се, че да е налице това основание за уволнение, следва да се установи , че уволненият служител не притежава посочените в заповедста за уволнение качества, знания, умения и навици, както и че същите са необходими за ефективно изпълнение на длъжността. Цитира се и практика на ВКС по разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Същевременно се твърди ТПО да е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът/служителят не отговаря на тях. Сочи се, че работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за заемане на определен адлъжност, когато същите не са определени с норм. акт, а какви изисквания да въведе, е преценка по целесъобразност.

Твърди се да е била утвърдена нова дл. х-ка от секретаря на общината, считано от ******** г. за заеманата от ищцата длъжност „********“ в отдел „************“, като били въведени нови изисквания и допълнителни нови знания и умения в областта на информатиката, информационните и комуникационни технологии. С тази дл. х-ка били въведени нови задължения за длъжността – свързани с организиране дейността по прилагане на съвременни информационни и комуникационни технологии в община Пловдив, като се цитират новите задължения за длъжността съгл. ДХ на ищцата. Те били пряко свързани с необходимостта от специални знания и умения в сферата на информационните технологии. Сочи се, че тези изисквания не са били необходими за заеманата от ищцата длъжност до уволнението й. Сочи се, че след утвърждаване на новата дл. х-ка вече е налице съществено разминаване в трудовите функции на длъжността, което е обусловило и необходимостта от въвеждане на нови изисквания за заемането й. Тъй като ищцата не отговаряла на тези нови изисквания – знания и умения в областта на информационните технологии с оглед нуждите от дигитализация, това довело до нейното уволнение. Твърди се заповедта да е правилна и законосъобразна, а наведените възражения в исковата молба – бланкетни и общи.

Досежно това дали на ищцата била връчена или не предходна дл. х-ка, се твърди тр. задължения да се уреждат в тр. договор, чрез посочване естеството на неговата работа, което от своя страна предопределяло качествата, необходими за изпълнението й, както и че наличието на дл. х-ка не е предопределящо за възникване на ТПО, а евентуално – за доказване възложените задължения в случай на спор. Цитира се съд. практика на ВКС. Сочи се, че ДХ представлява акт на работодателя, с който се поставят определени изисквания към работника, с оглед необходимост от постигане на трудовия резултат, но тя не представлява съглашение между работник и работодател, независимо от обстоятелството дали работникът я е подписал или не. Ето защо се твърди, че връчването на която и да било дл. х-ка на ищцата е ирелевантно за спора.

Твърди се заповедта да отговаря на всички законови изисквания и с нея да е разпоредено изплащането на обезщетение за неспазен срок на предизвестието и неползван ПГО. Оспорва се ищцата да е останала без работа след уволнението, като се твърди, че присъждане на обезщетение за все още неизтекъл период е недопустимо. При условията на евентуалност, в случай, че исковете по 2 чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 225, ал. 1 от КТ бъдат уважени се прави възражение за прихващане на обезщетението за оставане без работа със сумата от 1662 лева, представляваща изплатено на ищеца на осн. чл. 220 от КТ обезщетение за неспазен срок на предизвестието, както и със сумата от 982, 09 лева – изплатено на ищеца обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен год. отпуск, тъй като ищцата е получила, но не е върнала на работодателя така посочените суми. Сочи се, че при отмяна на уволнението те подлежат на връщане, тъй като трудовоправната връзка се възстановява, а основанието за изплащането им отпада.

Прави се възражение за това, че ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин на плащане, въпреки че е предявила и осъдителен иск.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. П. взема становище за доказаност на исковете. Депозира и писмена защита. Счита от ответната страна да са смесили няколко основания за прекратяване на ТПО, оспорената заповед да е бланкетна и немотивирана, да не са индивидуализирани никакви белези на новоутвърдената дл. х-ка, както и че до ****** г. на нея не е връчвана никаква длъжностна х-ка, за да може въобще да се говори за променени изисквания с нова такава. Също така нямало утвърдена нова структура на общината, нито промяна в характера на работата. Твърди се приложената към отговора на исковата молба ДХ никога да не е връчвана на ищцата, а новата структура на общината да е одобрена м. ******* г. и да влиза в сила на *********** г. Също така се оспорва секретар на община да може да одобрява длъжностни характеристики, а само да ги съгласува. Освен това на ищцата не бил даден срок да ангажира доказателства дали отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността, на които се твърди да е отговаряла.

По възражението за прихващане изразява становище, че изплатеното обезщетение по чл.

224, ал. 1 от КТ не подлежи на връщане дори при възстановяване на работа и правото на обезщетение не се трансформира в право на отпуск, поради което и възражението е неоснователно.

Цитира практика на ВКС. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В съдебно заседание ответната страна взема становище по дисциплинарно уволнение, но не на това основание е прекратено ТПО на ищцата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено с посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в заповедта основание за уволнение, че изложените в заповедта мотиви съответстват на посоченото основание, и че уволнението е извършване при спазване законоустановената процедура за това.

Между страните не се спори, и от събраните по делото писмени доказателства- ДС № ************* г. към тр. договор № ********** г. и заповед № ************ г. се установява, че ищцата е работила по ТПО с ответника на длъжност „**********“ с ОМВ 1200 лева в отдел „**************“. С оспорената Заповед № ************ г. ТПО на ищцата е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ „При промяна на изискванията за изпълнение на длъжността“. Като 3 причини за прекр. на ТПО е посочено – „поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността съгласно утвърдената длъжностна характеристика“. Разпоредено е на ищцата да се изплатят две обезщетения – по чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвестието, и по чл. 224, ал. 1 от КТ за 13 дни неползван ПГО. Заповедта е връчена на ****** г. и ТПО е прекратено оттогава.

Представена е по делото длъжностна характеристика, връчена срещу подпис на ищцата на ****** г. за длъжността ********* в отдел *****************. Видо от същата, тя е разработена от В. А. ***********, и утвърдена от А. Т., ******* на община Пловдив, като е посочено, че това е ДХ от ************ г. и е валидна за длъжността, считано от ********** г.

В тази ДХ като цел на длъжността е посочено да е свързана с разработването на експертни анализи оценки, с изготвянето на становища, с участието в разработването па проекти па нормативни актове, с разработването на методологии, методики и механизми, е предоставянето на методически указания по прилагането на административните актове във връзка с дейността па администрацията, с подготвянето на отговори на запитвания па физически и юридически лица, с изготвянето па експертни анализи и оценки във връзка с осъществяване правомощията па Кмета на Община Пловдив и подобряване на административното обслужване. *********** в отдел „***************” носи пряка отговорност във връзка с прилагането на нормативните актове и предлаганите от него решения.

Като области на дейност е посочено - *******************; **************;

****************. Основните задължения са изброени в седем точки, както следва – ***************************

************************

***********************

**************************

*****************************

************************

**********************.

Като отговорности е посочено в единадесет точки – *************************** ************************ ********************* ********************* *****************

*************

**************

*************

***************

****************

**************.

В Раздел 10 са посочени изискванията за заемане на длъжността = ***************, ************, **********************, *************************

В раздел 11 са изброени в 6 точки необходимите