Решение № 1781 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1781 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330112729 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 109 ал. 1, изречение второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Ищецът УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от ********** **********. ** К.Д., чрез пълномощник адв. Р. В., е предявил против А. В. А., ЕГН:

**********, от ************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2963/ 05.05.2023 г., по частно гр. дело № 6019/ 2023 г. на ПРС, XXIV гр. с-в, сума в размер на 378, 60 лева- цена на предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за периода 17.11.2022 г.- 18.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 28.04.2023 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 17.11.2022 г. в 14.37 часа ответникът е посетил УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД- гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина, с оплаквания от диарични изхождания, гадене, повръщане, датиращи от няколко месеца, описани в лист за преглед на пациент. По- рано през деня жената била консултирана от АГ специалист и гастроентеролог в болницата. Тъй като състоянието й не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, тя била насочена към стационарно болнично лечение в Клиника по инфекциозни болести, като за целта било изготвено направление за хоспитализация. Според документа пациентът постъпил по клинична пътека № 98- „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, с минимален болничен 1 престой от 3 дни. Лицето подписало декларация за информирано съгласие, била съставена и история на заболяването, описваща извършените медицински дейности, включени в алгоритъма на пътеката. На 18.11.2022 г. в 09.00 часа жената не била открита в болничната стая и била изписана служебно, преди завършване на алгоритъма на КП. Тъй като тя в периода на болничното лечение не била осигурена по смисъла на ЗЗО и не била възстановила правата си на осигурено лице до изписването си, на основание чл. 109 ал. 1 от ЗЗО, следвало да заплати сама стойността на оказаната й медицинска помощ, възлизаща в размер на 378, 60 лева, определена съгласно действалия към онзи момент ценоразпис в болничното заведение. Нормата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала, че стойността на предоставената медицинска помощ се заплаща по цени на лечебното заведение, като ценоразписът бил общодостъпен. До лицето била изпратена покана за доброволно изпълнение, като пратката била върната с отбелязване „непотърсена“. За събиране на вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 6019/ 2023 г. на ПРС, XXIV гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за уважаване на иска. Представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството особен представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че от представената медицинска документация можело да се направи извод за това, че състоянието на пациента е спешно, но този вид помощ според чл. 82 ал. 5 от Закона за здравето се финансирала от държавния бюджет. Така, независимо, че лицето било с прекъснато здравно осигурителни права към момента на постъпването си в болница, лечението му не следвало да се заплаща, поради спешното състояние. Отделно от това, пациентът не бил запознат с факта, че трябвало да заплати лечението си, като и в декларацията за информирано съгласие полето за прекъснати/ непрекъснати права останало непопълнено. Твърди се, че от болницата машинално попълнили бланките за прием и ги предоставили за подпис, без да предупредят пациента, че трябва да си плати лечението, както и без да го информират за възможността поради липса на доходи/ имущество неговото лечение да се поеме от ДСП. При приема бил направен бърз антигенен тест за Ковид 19, който бил отрицателен, но въпреки това в последствие бил направен и PCR тест, с който допълнително сметката на пациента се натоварила с още 110 лева. Този разход не бил оправдан и не бил необходим, доколкото и противоепидемичните мерки в онзи период били по- отпуснати, а болните- по- малко на брой. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез особения си представител поддържа отговора. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 2963/ 05.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 6019/ 2023 г. на ПРС, XXIV гр. с-в, ответникът е бил 2 осъден да заплати на ищеца сумата от 378, 60 лева- цена на предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за периода 17.11.2022 г.- 18.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 28.04.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева- за държавна такса.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в законния едномесечен срок е предявен настоящият иск, който е допустим и следва да се разгледа по същество.

Представена е медицинска документация за лечението на ответника- фиш за спешна медицинска помощ, два листа за преглед на пациент в спешно отделение, ведно с два допълнителни листа, направление за хоспитализация, декларация за информирано съгласие, пет резултата от направени изследвания (клинична лаборатория), искане за вирусология, резултати от микробиологични изследвания и тест за COVID- 19, история на заболяването, анамнеза, общ статус на пациента.

Приложени са изискванията на Клинична пътека № 98.

Представен е и ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ищеца, както и сметка на пациента. Посочени са изрично цените на конкретно извършените спрямо ответника дейности и услуги.

Представени са още становище от Началник клиника по Инфекциозни болести за необходимостта от изследване на пациента чрез PCR тест за COVID- 19, както и становище на социален работник от болницата за това, че ответницата не е подала комплект документи за неосигурени лица.

Видно от справка от ТД на НАП- Пловдив, ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния си престой.

До ответника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата за лечение, като писмото е върнато в цялост, като неполучено.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От приетите писмени доказателства се установява, че ответницата е постъпила като пациент в спешно отделение на ищцовото лечебно заведение, но след преглед е насочена към хоспитализация, защото е било преценено, че състоянието й не може да бъде успешно овладяно в спешен кабинет. Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие, с което се е запознал с условията, при които НЗОК плаща извършените медицински дейности по оказаната здравна помощ, а наред с това е информиран и за ценоразписа на предоставяните услуги от болницата.

По случая е съставена необходимата медицинска документация, като същата е издадена от компетентни длъжностни лица в кръга на техните служебни задължения, поради което това представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с 3 материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства. От историята на заболяването е видно какво е било състоянието на пациента при приемането му, по време на болничния престой, както и проведеното му лечение. Същото е продължило за времето 17.11.2022 г.- 18.11.2022 г., защото пациентът сам е решил да напусне болницата, поради което е бил изписан служебно, преди завършване на алгоритъма на клиничната пътека. За периода на лечението, видно от справката от ТД на НАП, лицето е било с прекъснати здравно- осигурителни права. Пациентът не е възстановил правата си на здравно осигурено лице до напускане на болницата, поради което на основание чл. 109 ал. 1, изречение второ от ЗЗО следва сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Тази стойност съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗО следва да се плати по цени на лечебното заведение, чийто цени са посочени в ценоразписа на болницата. Не съществува нормативно задължение от лечебното заведение да се уведомява пациентът, че е с прекъснати здравно осигурителни права, защото той трябва сам да следи за своя осигурителен статус. Всеки гражданин е длъжен да заплаща здравноосигурителните си вноски, за да ползва безплатна медицинска помощ, като от неизпълнението на това си задължение той не може да черпи права.

Според действащото законодателство разходите за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата. В този смисъл са разпоредбите на чл. 99 от Закона за здравето („Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния“) и на чл. 7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. („Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата“). При това положение, спешната медицинска помощ е безплатна само, ако пациентът не е приет за лечение в болнично заведение и доколкото в настоящия случай ответникът е бил хоспитализиран именно поради невъзможността здравословното му състояние да бъде преодоляно в спешен кабинет на болницата, той следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. За да ползва обаче безплатно медицинско обслужване, той трябва да е заплатил здравноосигурителните си вноски, а след като по делото се установява противното, лицето дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ.

Неправилни са твърденията на особения представител за това, че ответницата не била информирана за възможността да подаде молба до ДСП за покриване на разходите за нейното лечение. На първо място, видно от издадената служебна бележка от болницата, лицето не се е самоопределило като социално слабо и не е подало необходимите документи, за да ползва такава помощ от Държавата. Това е правна възможност, от която пациентът решава дали да се възползва с оглед социалния си статус, но в случая това не е направено.

На второ място, с подписване на декларацията за информирано съгласие пациентът получава всички необходими разяснения. В раздел XIX на същата се съдържа текст, който уведомява пациента за правото му да подаде пакет документи, за да получи заплащане на лечението си от АСП. Не може да се вменява във вина на ищеца обстоятелството, че полето дали лицето е с прекъснати здравно- осигурителни права е останало празно и оттукпациентът не бил обърнал внимание на предоставената му в следващата точка от 4 декларацията възможност да ползва социална помощ по заплащане на лечението си. С подписване на декларацията ответникът декларира, че е запознат с всички изисквания и условия по предоставянето му на медицинска помощ в болницата, като вече негов е рискът да подпише формално документа без да го прочете или да го разбере в цялост, но за евентуално такова негово действие отговорност не може да носи здравното заведение.

Както вече се посочи по- горе, заплащането на предоставените от ищеца услуги става по ценоразписа на лечебното заведение, който е общодостъпен- публикуван е в интернет страницата на болницата и е приет като писмено доказателство по делото, като с подписване на декларацията за информирано съгласие пациентът е запознат със стойността на медицинските услуги там. Видно от представената сметка на пациент, за ответника са били извършени медицински услуги на обща стойност от 378, 60 лева, включваща заплащането на болничния престой и извършените манипулации, като за всяко едно от изследванията са представени писмени доказателства и сумата за отделните изследвания (клинична лаборатория) съвпада със стойностите им по ценоразписа на болницата. В представения ценоразпис са маркирани извършените процедури спрямо лицето, които се установяват с представените отделно листове, резултати, както и с вписванията на медицинския екип в ИЗ. При съпоставяне на съпътстващите документи, удостоверяващи указаната медицинска помощ, с отделните дейности в ценоразписа, отбелязани изрично за конкретния случай, се доказва съответствието на разходите с цената на иска. До адреса на ответника е била изпратена изрична писмена покана за доброволно изпълнение, получена от съпругата му, като плащане е липсвало, с което лечебното заведение надлежно е уведомило пациента за дължимите суми. От изложеното следва, че така предявената претенция се явява доказана както по основание, така и по размер, поради което тя следва да се уважи изцяло.