Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 13.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 388/2021
Вид
Решение № 68
Подписан
13.05.2022
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, ГАЛИНА КОСЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000388 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №260031 от 23.06.2021г., постановено по т.д. №88/2020г., Окръжен съд-Ловеч е осъдил Застрахователна компания Лев инс АДгр.София на основание чл.432 във връзка с чл.409 от КЗ да заплати на Н. Б.

М., със служебен адрес адвокат Ц.И., от Адвокатска колегия-София, сумата от 375,60 лева, представляваща претърпени имуществени вреди и сумата 15 000 лева, претърпени неимуществени вреди, като застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 22.01.2020г. пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва считано от 11.05.2020г. до окончателното им изплащане. Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 50 000 лева, като неоснователен. Осъдил е ЗК Лев инс АД-гр.София да заплати на Н.М. сумата 1 386,08 лева, направени разноски по съразмерност. Осъдил е Н.М. да заплати на ЗК Лев инс АДгр.София сумата 1 056,07 лева, направени разноски по съразмерност.

Отхвърлил е претенцията на Ц. И. Н. за присъждане на разноски по делото на 1 основание чл.78 ал.10 от ГПК. Вписано е в диспозитива, че решението е постановено при участието на третото лице помагач Ц. И. Н..

С определение №260312 от 20.07.2021г. по т.д. №88/2020г. Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение по реда на чл.248 от ГПК искането на адвокат Ц.И. за изменение на решение №260031 в частта за разноските, като неоснователно.

С решение №260042 от 30.09.2021г. по т.д. №88/2020г., Окръжен съдЛовеч на основание чл.247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260031 като на стр.24, ред 4 отгоре надолу вместо дата 22.01.2020г. се изпише и чете дата 23.01.2020г.

С разпореждане №260676 от 28.10.2021г. по т.д. №88/2021г. Ловешкият окръжен съд на основание чл.247 ал.1 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като на страница 1 ред 25 и страница 2 ред 16 отгоре надолу на разпореждане №260493 вместо дата 22.01.2020г. се изпише и чете дата 23.01.2020г.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Н.М., чрез процесуален представител адвокат Ц.И., против решение №260031 в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от него против ЗК Лев инс АД-гр.София иск за неимуществени вреди над присъдените 15 000 лева до претендираните 50 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика считано от 11.05.2020г.

Моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като неправилно и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи исковите претенции в тяхната цялост.

Приетият от Първоинстанционния съд общ размер на обезщетението за неимуществени вреди бил силно занижен и не били взети предвид всички конкретни правно значими факти за неговото определяне. Не били съобразени съдебната практика, обществено икономическите условия и лимитите на отговорност на застрахователя. За подобни случаи, по други дела, Великотърновският апелативен съд бил присъдил по 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Окръжният съд не бил съобразил, че пострадалият на работоспособна възраст, заема ръководна длъжност в Пайплайф България ЕООД като работата му е свързано с непрекъснато 2 пътуване. В обжалваното решение не било съобразено, че до края на живота си М. не трябва да натоварва увредената област, не трябва да прави резки движения, т.е. няма да бъде в състояние да упражнява професията си, така както е било преди увреждането, което обстоятелство се установява от съдебно медицинската експертиза и означава че ищецът ще бъде лишен от част от доходите си. М. бил съпруг и баща на две деца и последиците от увреждането ще повлияят на изпълнение на задълженията му в семейството.

Поради претърпяното ПТ се влошило качеството му на живот. Наложило де ограничи социалните си контакти.

Постъпила е насрещна въззивна жалба, подадена от ответника ЗК Лев Инс АД-гр.София, чрез юрисконсулт К.И..

Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение №260031 в частта му за присъдените неимуществени вреди над 11 000 лева до уважените 15 000 лева, като неправилно в тази му част и с решението си по съществото на спора да отхвърли исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди над 11 000 лева, заедно със законните последици.

Не били ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод за обезщетение в толкова значителен размер, колкото е присъдено. От заключението на съдебно медицинската експертиза се установявало, че ищецът е претърпял счупване на първи поясен /лумбален/ прешлен, не била извършвана оперативна интервенция, на ищеца било приложено консервативно лечение с поставен колан, обхващащ целия торс, настъпило било възстановяване в обичайния срок. Ищецът не представял доказателства за временна неработоспособност поради травмата. Не му били причинени допълнително влошаване на здравето, осакатяване или загрозяване. Не било доказано да е търпял силни болки. Необосновано съдът бил приел, че в периода на зарастване на фрактурата ищецът имал нужда от постоянна чужда помощ и присъствие. Не било доказано ищецът да е търпял психически трудности. Счита, че с оглед на приетите критерии за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в случая било присъдено завишено такова.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца Н.М..

Моли Апелативният съд да остави същата без разглеждане, като недопустима, 3 тъй като същата била просрочена и липсвал идентитет в предмета на жалбата на ищеца и насрещната такава на застрахователя, алтернативно моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от третото лице помагач Ц.Н., чрез адвокат Б.Б., от Адвокатска колегия-София. Моли Апелативният съд да отмени решението на Ловешкия окръжен съд, в частта с която ЗК Лев инс АДгр.София е осъдена да заплати на ищеца М. сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница. Счита, че може да се присъди обезщетение най-много в размер на 10 000 лева.

Постъпил е отговор от ищеца Н.М.. Твърди, че насрещната въззивна жалба на третото лице помагач е недопустима, като просрочена и предвид липсата на идентитет между подадената от ищеца въззивна жалба и тази насрещна въззивна жалба. В случай, че я приеме за допустима, моли Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна.

Постъпила е въззивна частна жалба от ищеца Н.М. срещу определение №260312, с което е оставено без уважение искането им за изменение на основното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Моли Апелативният съд да отмени атакуваното определение и вместо него да осъди ЗК Лев инс АД-гр.София да заплати на М. сума в общ размер на 1710 лева, представляваща сбор от следните деловодни разноски, а именно адвокатско възнаграждение 300 лева за изцяло уважените претендирани имуществени вреди; адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева за частично уважените претендирани неимуществени вреди и 750 лева за заплатена държавна такса и възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважения иск.

В писмен отговор ЗК Лев инс АД-гр.София моли Апелативният съд да остави без уважение искането за изменение на съдебното решение относно разноските, като неоснователно.

В писмен отговор третото лице помагач Ц.Н., чрез адвокат Б.Б., моли Апелативният съд да потвърди обжалваното определение, като правилно, със законните последици.

Всички подадени въззивни жалби са допустими, тъй като са депозирани 4 от страните по делото, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, подадени са от страни с интерес да обжалват и в срок.

В съдебно заседание се явява само процесуален представител адвокат Й.

Д., упълномощена от въззивника ищец М.. Останалите страни по делото не се явяват и не се представляват. Адвокат Д. поддържа изцяло тяхната въззивна жалба, подадената от тях частна жалба и оспорва насрещните въззивни жалби на ответника и на третото лице помагач. В писмено становище процесуалният представител на Застрахователното дружество поддържа жалбата си, жалбата на трето лице помагач и оспорва изцяло въззивната жалба на ищеца. В писмена защита упълномощеният адвокат от трето лице помагач заявява, че поддържа тяхната жалба, както и жалбата на застрахователя и оспорва изцяло жалбата, подадена от ищеца.

Като разгледа направените във въззивните жалби и във въззивната частна жалба оплаквания, възраженията в отговорите, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещните въззивни жалби са допустими Въззивната частна жалба също е допустима. Същите са подадени от страни по делото, притежаващи интерес да обжалват, насочени са против подлежащи на обжалване съдебни актове и са подадени в срок. Въззивникът ответник е получил препис от решението на 30.06.2021г., а третото лице помагач – на 05.07.2021г. Подали са жалби съответно Застрахователното дружество на 30.07.2021г., видно от пощенското клеймо и на нечетлива дата третото лице помагач, поради което следва да се приеме, че тези страни са обжалвали в срок първоинстанционното решение. Възражението на ищеца, че липсвал идентитет между предмета на неговата жалба и насрещните жалби, поради което последните били недопустими, е неоснователно. Всяка от страните е обжалвала съответно тази част от решението на Окръжния съд, която има интерес да обжалва.

При преценка основателността на жалбите Апелативният съд приема за установено следното

Ищецът Н. Б. М. от гр.Дебелец твърди в исковата молба и по делото, че като водач на лек автомобил Пежо Партнер е пострадал при ПТП, настъпило 5 на 22.01.2020г. на автомагистрала Хемус, около гр.Ябланица, с друг лек автомобил Дачия Сандеро, по изключителна вина на водача на другия автомобил Ц. И. Н., тъй като същият го изпреварил неправилно, без да спази достатъчно странична дистанция, вследствие на което го ударил в лявата част странично, избутал го в дясната крайпътна канавка и на ищеца били причинени значителни телесни и психически увреждания. ПТП-то било посетено от дежурен при Пътна полиция на ОДМВР-Ловеч, който съставил констативен протокол с пострадали лица. Било образувано досъдебно производство №9/2020г. по описа на Районно полицейско управление Ябланица. По НОХД №257/2020г. по описа на Районен съд-Тетевен било одобрено споразумение между Районна прокуратура Тетевен и подсъдимият за този случай Ц.Н., което споразумение влязло в сила на 16.09.2020г. Видно от издадения от Спешна помощ-Тетевен фиш, от издадения от МОБАЛгр.Велико Търново болничен лист, както и от заключението на съдебно медицинската експертиза, назначена на досъдебното производство, вследствие на процесното ПТП на ищеца било причинено счупване на гръбначен прешлен и травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Вследствие на процесното ПТП ищецът преживял психически стрес, който не може да преодолее и досега и поради който започнал да посещава психиатър. Поставена му била диагноза остра стресова реакция и му било назначено медикаментозно лечение. Кошмарът от преживяното го преследва ежедневно и изпитва страх от шофиране.

Преживяното се отразило на работния му ритъм, доходите му намалели, тъй като работата му била свързана с ежедневно пътуване на територията на цялата страна, което сега не може да изпълнява в обема отпреди увреждането му. Търпи спорадични болки от травмата на прешлена и на нервните коренчета. Общото му състояние не е стабилизирано. Настъпили били неврологични усложнения. Наложило се физио рехабилитационно лечение на два пъти – през юли 2020г. и през октомври 2020г. За лечението направил разходи в размер на общо сумата от 375,60 лева, за които представя документи. Счита, че няма да се възстанови напълно. Вследствие на процесното ПТП целият му живот се преобърнал, получил значителни телесни увреждания, търпял е болки и страдания в продължителен период от време и ще търпи негативни последици през целия си живот. Лекият автомобил, виновен за произшествието имал към онзи момент валидна 6 застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица, издадена от ответното застрахователно дружество. На 11.02.2020г. подал заявление пред Застрахователното дружество да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, към което приложил всички необходими документи.