Акт № 163 от 30.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Разград, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:В.а П. Димитрова

Членове:Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от В.а П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20263300500264 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Настоящото дело е образувано по изпратени по подсъдност от Окръжен съд – Т., на осн. чл.

23, ал. 3 от ГПК, въззивни жалби, подадени от А. Х. А., чрез пълномощник и Д. А., чрез пълномощник против Решение № 145/24.03.2026 година, постановено по гр.д. № 1057/2025 г. по описа на Районен съд – Т..

С посоченото по-горе Решение № 145/24.03.2026 година, постановено по гр.д. № 1057/2025 г. по описа на Районен съд – Т., съдът обявил за недействителен спрямо „Т. сити център“ ЕООД /н/, ЕИК *********, действащо чрез синдика В. Л. Г. от гр. ** и „А. транс“ ЕООД /н/, ЕИК *********, действащо чрез синдика В. Л. Б. от гр. ** договор за прокупко-продажба на дружествени дялове от 28.02.2020 г., с който Д. А., гражданин на Р.Т., с адрес в Р.Т., гр. **, продава по номинал за сумата от 5 000 лв.( 2556,46 евро), на А. Х. А., ЕГН ********** от гр.***, , всички дружествени дялове от „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Т., бул.

“**, на осн. чл. 135, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗД. Със същото решение съдът осъдил „Т. сити център“ ЕООД /н/ и „А. транс“ ЕООД да заплатят дължимите държавни такси на осн. чл. 77 от ГПК.

Недоволни от първоинстанционното решение са останали ответниците А. Х. А. и Д. А., поради което всеки от тях чрез пълномощник в срок е подал въззивна жалба.

В жалбата на А. Х. А., подадена чрез адв. Д. Т. от АК – Разград се застъпва становище за недопустимост и неправилност на съдебното решение. Изтъква се на първо място, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, за което се излагат подробни съображения. На следващо място се обосновава неправилност на решението поради превратно тълкуване на доказателствата по делото. Изтъква се още, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, след като в решението се е позовал на обстоятелства, за които липсват доказателства по делото. Допълва се, че съдът неправилно се е позовал на показания на свидетели, снети по друго дело, решението по което било обезсилено. От съда се иска атакуваното решение да бъде обезсилено, в условията на евентуалност да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане или предявения иск да бъде отхвърлен.

В жалбата на Д. А., подадена чрез адв. Ф. Р. от САК се застъпва становище за неговата 1 недопустимост и неправилност. Счита, че съдебния акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необоснован, поради което следва да бъде обезсилен или отменен. Изтъква се на първо място, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, с което е постановил недопустимо решение. Сочи се в жалбата, че съдът не е изпълнител задълженията си да разпредели доказателствената тежест. Счита, че първоинстанционното решение е постановено при превратно тълкуване на доказателствения материал, за което се излагат подробни съображения. От съда се иска да обезсили съдебното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на сторените разноски.

Страните не са направили с жалбите доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК, е постъпил писмен отговор от В. Л. Г. – синдик на „Т. сити център“ ЕООД /н/, с който се застъпва становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че предявения иск е допустим. Счита, че районния съд подробно е изследвал отношенията между двамата жалбоподатели и е достигнал до правилен извод за наличие на увреждаща сделка. Счита, че няма пречка да се ползват показания дадени по друго дело, чието решение е било обезсилено, доколкото касае един и същи предмет. Счита, че съдът не се е произнесъл по нередовна искова молба. Моли съдът да потвърди атакуваното решение.

За да се произнесе по подадените въззивни жалби, Разградският окръжен съд съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от двама ищци, две дружества , обявени в несъстоятелност, както следва, „Т. сити център“ЕООД (н) гр.Т., ЕИК *********, действащо чрез синдика В. Л. Г. от гр. С. и „А. транс“ЕООД (н) гр.Т., ЕИК *********, действащо чрез синдика В. Л.

Б. от гр.С., с която същите са предявили против ответниците Д. А., гражданин на Р.Т., гр.У. и А. Х.

А. от гр.Т. отменителен иск за прогласяване недействителността по отношение на тях ищците на договор от 24.02.2020г., по силата на който Д. А., гражданин на Р.Т., продава на А. Х. А. от гр.Т. собствените си 50 дружествени дяла от „Сити контрол и каруош“ ЕООДгр.Т. за сумата 5000лв.

Претенцията е обоснована с обстоятелството, че прехвърлителят по този договор Д. А. има качеството на длъжник на двете ищцови дружества, като с извършеното разпореждане с всичките си дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ЕООД се е лишил от имущество в страната.

Твърди се, че доколкото ищцовите дружества са кредитори на първия ответник по силата на влезли в сила съдебни решения по търговски дела, № № 9 и 10 по описа за 2022г. на ОС-Т. и издадени въз основа на тях изпълнителни листове, извършеното разпореждане уврежда интересите им и препятства удовлетворяването на вземанията им. Страната сочи също ,че между ответниците са налице както търговски, така и лични отношения, а именно фактическо съжителство, при което за увреждането е имала знание и втората ответница , както и ,че с договора от 24.02.2020г. се е целяло именно увреждането на бъдещите кредитори на ответника Д. А., каквито се явяват те ищците, въз основа на решенията на ТОС, с които са уважени предявените от тях искове против първия ответник на правно основание чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ и чл.55,ал.1 от ЗЗД.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. А., гражданин на Р.Т., действащ чрез пълномощник, в който предявения иск се оспорва изцяло, като неоснователен. Не се оспорва единствено обстоятелството, че с процесния договор от 24.02.2020г. втората ответницата е придобила от първия ответник дружествените му дялове от „Сити контрол и каруош“ ЕООД-гр.Т. за сумата 5000 лв., който договор е сключен през 2020г. Ответникът е заявил в отговора, че с процесния договор не е целял увреда на кредиторите – ищцовите дружества, тъй като към момента на сключването на договора те не са имали качество на негови кредитори, а с договора са уредени отношения между ответника и неговите кредитори към него момент - втората ответница и лицето Р.М., както и че ответницата не е знаела и не е могла да узнае, че прехвърлянето уврежда ищците, отново защото към него момент той не е имал парични задължения към тях. Ответникът оспорва, че е бил в близки отношения с ответницата и че докато е бил в България двамата са живеели на съпружески начала. Признава, че вземанията на ищците са възникнали април-май 2021 г. и са потвърдени със съдебни решения, поради и което при сключване на договора ответниците не са действали с цел увреда на ищцовите дружества. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа отговора, чрез пълномощник.

Отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирала и ответницата А. А., чрез пълномощник.В същия при признание на факта на сключването на договора, предмет на 2 иска е заявила единствено и само становище за неговата неоснователност.Оспорила е твърденията в исковата молба за наличието на близки отношения между нея и първия ответник Д. А., както и ,че е имала знание за увреждането, респективно целта на сделката продажба на дружествени дялове да е била намерението да се увредят кредиторите.Отправила е искане за отхвърляне спрямо нея на предявения иск, претендира разноски. В съдебно заседание доводите изложени в отговорите и на двамата ответници се поддържат от техните процесуални представители.

Разградски окръжен съд в този си състав намира постановеното от ТРС решение за валидно и допустимо, като не споделя доводите на повереника на ответниците за постановяване на решение от първостепенния съд по непредявен иск или по нередовна искова молба по съображения , които ще изложи по-долу от права страна, поради което дължи произнасяне по същество на въззивните жалби.

При съобразяване на доказателствата по делото, с оглед доводите и становищата на страните, този съд намери за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 24.02.2020 г. първият ответник Д. А. е прехвърлил собствеността върху „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК ********* на втората ответница А. А., като е продал всичките си дружествени дялове от същото при посочена в договора продажна цена 5 000лв. платими в деня на подписване на договора. С решение № 14 / 14.04.2022 г. по т.д. № 10 / 2022г. по описа на ОС – Т., необжалвано ответникът Д. А. е осъден да заплати на първия ищец „Т. сити център“ЕООД (н), действащо чрез синдика В. Г., сумата от 110 000 лв., дължима, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.02.2022г., датата на депозиране на исковата молба в съда, след обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелното дружество договор от 31.05.2021г., по силата на който същото е предоставило на първия ответник Д. А. в заем сумата от 110 000 лв.

Установява се също, че първият ищец, „Т. сити център“ ЕООД е обявен в несъстоятелност с решение № 13/02.08.2021г. по т.д. № 53 / 2021г. по описа на ТОС, с посочена началната дата на неплатежоспособност на дружеството - 19.11.2018 г.

Вторият ищец „А. транс“ЕООД (н) гр.Т. е обявен в несъстоятелност с решение № 17 / 18.08.2021 г. по т.д. № 54 / 2021 г. на ТОС , с посочена начална дата на неплатежоспособност на дружеството, 01.01.2019 г., като в производството по посоченото дело Д. А. е бил призоваван чрез неговия пълномощник и съдебен адресат А. А., като от решение № 64 / 01.03.2022 г. по в.т.д. № 577 / 2021 г. по описа на АС Варна решението на ТОС е изменено само в частта, касаеща началната дата на неплатежоспособност на дружеството и за такава е определена датата 31.12.2016 г.

С решение № 23 / 26.05.2022 г. по т.д. № 9 / 2022 г. по описа на ТОС ответникът Д. А. е осъден да заплати на „А. транс“ЕООД (н), ЕИК *********, гр. Т., действащо чрез синдика В. Б. сумата от 1 079 000 лв., дължими по обявен за недействителен по отношение на кредиторите по несъстоятелността на договор от 06.01.2020г., по силата на който дружеството е предоставило на Д.

А. в заем сумата от 1 079 000 лв., като за недействително е прието и взетото решение за разпределяне на дивидент от 01.04.2021 г. в размер на 379 088,08 лв. в полза на ответника А. - едноличен собственик на капитала на същото. Сумите са присъдени за връщане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, 09.02.2022 г.

От представената информация от ТП НОИ Т. се установява, че ответницата А. А. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, като едноличен собственик на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК ********* в периода от 28.02.2020 г. до 12.01.2022 г., когато дейността на дружеството е била прекъсната, като тя е работила и по трудово правоотношение на длъжност „специалист управление на човешките ресурси“ в „А. транс“ЕООД, ЕИК ********* в периода 20.03.2017 г. - 27.08.2019 г. През м.януари 2017 г., същата в качеството й на едноличен собственик и управител на „А. транс“ЕООД е взела решение за промяна на адреса на управление на дружеството, който от гр.Т., Индустриална зона, сграда на Родопа е променен на гр.Т., ул.“**, където са регистрирани и дружества на Д. А.. От наличната по делото информация от МВР е видно ,че ответника Д. А., е турски гражданин, роден на ** г. в Р.Т., притежава ЛНЧ ********** , имал е регистриран настоящ адрес в Република България гр.Т., ул.**. От наличните данни в Търговския регистър относно собствеността на трите дружества - „Т. сити център“ЕООД, „А. транс“ ЕООД, и „Сити контрол и каруош“ ЕООД, всички със седалище в гр.Т. се установява, че двамата ответници в различни периоди от време са били съсобственици или еднолични собственици на капитала на посочените дружества, като важното в случая с оглед предмета на 3 настоящото дело е прехвърлянето на дружествени дялове , с договор от 10.09.2015 г. по силата на който Х.Ч. и А. А. продават на Д. А. всички свои дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ ЕООД., С договор за наем на недвижим имот от 22.07.2019 г. „Т. сити център“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Т. с управител Д. А. отдава за временно възмездно ползване на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Д. А. собствения на дружеството недвижим имот, представляващ обществена сграда с идентификатор **, находяща се на бул.“** за месечен наем от 1000 лв. и срок на договора от десет години, считано от датата на сключване, а от договор за преотдаване под наем на недвижим имот от 01.12.2019г., сключен между „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Д. А., действащ чрез пълномощник А. А. и „РАЯЛЕНД“ ООД, ЕИК ********* гр.Варна, представлявано от управителя Р.Т. и др.