Решение № 162 от 14.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500229 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 3028/30.05.24г. на ЯОС от М. Т. С. от гр. Н. З., ул. „Б. М.“ № **, ЕГН:

**********, против решение № 71/19.05.25г. по гр.д.№ 6/2025г. ЯОС, с което е отхвърлен предявеният против Окръжен съд – Сливен иск за заплащане на обезщетение в размер на 26 000лв. по реда на чл.2в ЗОДОВ, вр. с чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС за претърпени неимуществени вреди, в резултат от нарушаване на принципа на безпристрастност при разглеждане на НОХД № 601/2019г. по описа на СлОС, а също така при постановяване на акта по ЧНД № 505/2020г. по описа на с.съд. Заявява, че при разглеждането на НОХД № 601/2019г. по описа на СлОС, съдията докладчик била в пълна известност, че е докладчик и по другото цитирано дело, но въпреки това не се отвела.

Твърди, че като се произнесла по ЧНД № 505/2020г. СлОС, съдиятадокладчик не само че не анализирала доказателствения материал, ами се подписала на изготвен от прокурор акт, в който само проформа било вписано, че е изготвен от нея. Също така в определението по ЧНД № 505/2020г. СлОС 1 съдията докладчик не изписала дори входящия номер в съда на искането на Прокуратурата за извършване на процесуално-следствени действия – претърсване и изземване на два имота – посочени в акта, на които са регистрирани М. С. и Т. С. Въвежда оплакване, че ЧНД № 505/2020г. СлОС било внесено в съда без входящ деловоден номер и всичко това сочело, че е внесено предварително изготвено и съдията-докладчик не го е разглеждала безпристрастно и задълбочено, а просто положила подпис на разрешението, без дори да се постарае да го прочете и без дори да си изпише пълното фамилно име. Моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск. Няма доказателствени искания.

Въззиваемата страна - Окръжен съд - Сливен, представляван от зам.председателя на съда, оспорва въззивната жалба. Излага аргументи за правилност на постановеното първоинстанционно решение. Моли за неговото потвърждаване. Няма искания по доказателствата.

Окръжна прокуратура - Ямбол не изразява становище по въззивната жалба. Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, вр.чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от М. Т. С. против Окръжен съд - Сливен. Въззивникът твърди, че за извършено престъпление бил осъден с присъда № 5/22.04.2021г. по НОХД № 601/2019г. по описа на СлОС. От приложените писмени доказателства по делото се установява, че на основание чл.278, ал.7 НК съдът отнел в полза на Държавата предмета на престъпно посегателство – множество артефакти, преценени като нумизматично-археологически ценности.

По реда на чл.53, ал.2, б.“а“ НК му били отнети и веществени доказателства: 2бр. фрагменти от боздуган в плик, 1бр. фрагмент от пръстен в 2 плик, 8бр. фрагменти от пръстени и фибули в плик и фрагмент – част от пръстен, поставен в плик.

Твърди се в исковата молба, че съдията докладчик по НОХД № 601/2019г. по описа на СлОС – Я.Ченалова, въпреки знанието си, че е докладчик по цитираното дело, не се отвела и подписала Определение № 260043/12.10.2020г. по ЧНД № 505/2020г. СлОС за извършване на процесуално-следствени действия – претърсване и изземване на два имота – посочени в акта, на които са регистрирани М. С. и Т. С. Твърди, че не оспорва правилността на присъда № 5/22.04.2021г. по НОХД № 601/2019г. по описа на СлОС, но с постановяване на определението по ЧНД № 505/20г. СлОС били нарушени гражданските му права. Допуска, че определението по ЧНД № 505/20г. СлОС може и да е постановено от съдия Я. Ч., но това не е особено сигурно. Освен това шестцифреният номер на акта бил направо смущаващ.

Счита за нарушени правилата за обективност и безпристрастност при постановяване на цитирания акт. Заявява, че съдията е следвало да се отведе от разглеждането на молбата на Прокуратурата за извършване на процесуално-следствени действия. Като не го направила, засегнала гражданските му права и му нанесла вреди, които преценява, че може да бъдат компенсирани с присъждане на обезщетение в размер на исковата сума.

Искът е надлежно оспорен с депозирания от Сливенски окръжен съд в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Твърди се, че е неоснователен. Заявява, че липсва действие или бездействие на СлОС, довело до накърняване на правото на въззивника на справедлив процес и достъп до правосъдие. Моли за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.

Също ангажира доказателства.

По съществото на спора настоящият състав на Апелативен съд - Бургас приема следното:

От приложената към исковата молба по гр.д.№ 571/2024г. СлОС, впоследствие изпратено по компетентност на ЯОС, където е образувано под № 6/2025г. ЯОС Присъда № 5 от 22.04.2021г. по НОХД № 601/2019г. на с.съд се установява, че въззивникът е признат за виновен в това, че на 23.03.2018 г. в посочено жилище в гр. Нова Загора държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закон за културното наследство. Освен наложените наказания ЛОС и глоба, с присъдата било постановено отнемане 3 по реда на чл.278 НК на предмета на престъплението – изброени множество предмети, представляващи културни ценности. По делото били събрани и веществени доказателства, счетени за културни ценности – изброените погоре 2бр. фрагменти от боздуган в плик, 1бр. фрагмент от пръстен в плик, 8бр. фрагменти от пръстени и фибули в плик и фрагмент – част от пръстен, поставен в плик, които не били предмет на обвинението. Въпреки това съдът, на основание извършените нумизматично-археологически експертизи заключил, че те също са археологически обекти, чието притежание е забранено, затова постановил отнемане по общия ред на чл.53, ал.2, б.“а“ НК.

По делото изобщо не се оспорва, дори се твърди от самия въззивник, че с постановените актове – присъдата на СлОС, обжалвана пред БАС и обсъдена в решение на ВКС, не е препятствано правото на ефективна защита на С..

Присъдата на СлОС била проверена от две горни инстанции и са изчерпени националните правни средства за защита. Освен това в самата искова молба въззивникът сочи, че не я оспорва.

Безспорно, предвид проверката й пред Апелативен съд - Бургас и ВКС, в настоящото производство правилността й не може да бъде коментирана, както не се коментира и правилността на постановения акт по ЧНД № 505/2020г.

СлОС. Подобно искане на първо място не се въвежда с исковата молба и на следващо – не може да бъде предмет на настоящия иск.

Безспорно е, че по време на висящността на НОХД № 601/2019г. СлОС, било депозирано искане от Прокуратурата по чл.161, ал.1 НПК. Също е видно, че е докладвано на с. Я. Ч., която го уважила и постановила определение № 260043/12.10.2020г. по ЧНД № 505/2020г. СлОС.

Основният спорен въпрос по настоящото дело се свежда до това дали с.

Я. Ч. е проявила пристрастност и предубеденост при постановяване на акта по цитираното ЧНД и следвало ли е да се отведе, след като й бъде докладвано искането за издаване на разрешение на основание чл. 161, ал. 1 НПК.

По този повод настоящият апелативен състав приема следното:

Основанията за отвод на съдията в наказателния процес са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 29 НПК. Видно е, че конкретният случай не попада в нито една от хипотезите на чл.29, ал.1 НПК, следователно, въззивникът инвокира приложение на чл.29, ал.2 НПК: „Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други 4 обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото“.

Безпристрастното отношение на съда и осигуряването на справедлив процес се разбира от европейските институции като осигуряване на възможност за страните да бъдат равнопоставени и да не бъде толерирана една от тях за сметка на противната. В конкретния случай става въпрос за даване на разрешение за претърсване и изземване в помещения, в които М.С. е вписан като адресно регистрирано лице.

Не се обосновава каква е връзката между даденото разрешение с основание чл.161, ал.1 НПК по ЧНД № 505/2020г. СлОС и НОХД № 601/2019г. на с.съд. В обстоятелствената част на определение № 260043/12.10.2020г. по ЧНД № 505/2020г. СлОС са ясно посочени мотивите, довели до уважаване на искането на Прокуратурата за извършване на претърсване и изземване на два имота, находящи се в гр. Н. З., на които адресно са регистрирани М. С. и Т. С. и един от тях е, че в интернет платформа била обявена книга, която носи белези на културна ценност – богослужебна книга, която, по данни на обявата, била издадена през 1783 г. на гръцки език и има индиции, че представлява културна ценност по смисъла на ЗКН.

На основание описаното не е ясно кое е мотивирало въззивника да счете, че съдията докладчик по двете дела е предубеден относно виновността на М.

С. за извършено престъпление или е заинтересуван от изхода на спора по някое от тях, за да твърди липса на безпристрастност при постановяване на определение № 260043/12.10.2020г. по ЧНД № 505/2020г. СлОС. Още повече, че видно от цитираното определение, самият въззивник е твърдял, че описаната богослужебна книга е негова лично собственост и не представлява културно наследство. Ето защо не бе обосновано че при постановяване на горния съдебен акт съдът е действал предубедено и пристрастно.

За да бъде уважен искът с правно основание чл.2в ЗОДОВ следва да се установи достатъчно тежко нарушение на Европейското право, довело до провеждане на несправедлив процес.

Така, според нормата на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС: „Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на 5 справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“.

Събраните доказателства не доказаха предубедено и несправедливо отношение на съдията-докладчик, както при участието в ЧНД № 505/2020г.

СлОС, така и по НОХД № 601/2019г. по описа на с. съд.

Само за пълнота на изложението настоящият състав посочва, че номерът на определение № 260043/12.10.2020г. по ЧНД № 505/2020г. СлОС се определя автоматично с регистриране и подписване на акта на съда в ЕИСС и представлява универсален негов идентификатор. Този номер не се създава от служител на съответното съдилище или от съдията докладчик, а е автоматизиран такъв, който се генерира от ЕИСС.

Също така съдът счита, че липсата на вписан в съдебния акт номер на входящото искане на Прокуратурата за образуване на ЧНД № 505/20г. СлОС и постановяване на акта по него, не води до неправилност или незаконосъобразност на определението, нито е основание да се твърди наличие на предубеждение на съдията, за да го постанови. Що се отнася до твърдението, че Прокуратурата изготвя предварително актовете на съда, а съдията-докладчик само ги подписва, настоящият състав приема, че се касае само за предположение на въззивника, а не за действителни случаи в съдилището.

На основание всичко изложено, следва, че не се установи нарушение на чл.6, § 1, предл. I от ЕКЗПЧОС, т.е. не бе установен първият елемент на деликтното поведение – наличие на вреда, изразяваща се в противоправно препятстване на справедливото разглеждане на наказателно производство, в което въззивникът е бил осъден.

При всичко така установено се налага извод за правилност на обжалваното решение на ЯОС.