Определение № 89 от 13.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. София, 13.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002901208 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, гр. София, чрез адвокат А. М., обжалва решение № 27 от 07.02.2025 г. по в.гр.д. № 253/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 01.02.2024 г. по гр.д. № 316/2022 г. на Окръжен съд - Сливен, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на Н. М. М. и Й. М. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени вследствие смъртта на техния баща М. Н.в М., настъпила при ПТП на 22.09.2020 г., в размер на по 30 000 лв. за всеки от тях, представляваща частична претенция от пълния претендиран размер от 164 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е отменено решение № 126 от 23.04.2024 г. по гр.д. 316/22 г., по описа на ОС – Сливен, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Н. М. и Й. М. за поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на решение № 36 от 01.02.2024 г. по гр.д. 316/22 г., по описа на ОС – Сливен, относно регистрационния номер и модел на лекия автомобил, управляван от техния баща М. Н.в М. и относно модела на лекия автомобил, управляван от Д.В.Д и вместо него е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на решение № 36 от 01.02.2024 г. по гр.д. 316/22 г. по описа на ОС – Сливен, относно регистрационния номер и модел на автомобила, управляван от М. Н.в М. и относно модела на автомобил, управляван от Д.В.Д като навсякъде в мотивите регистрационният номер на автомобила, управляван от М. Н.в М., следва да се чете № СН 68 88 АС, Мерцедес Е 200“, а моделът на лекия автомобил, управляван от Добрин Велчев Д., следва да се чете „Мерцедес Е 220 ЦД“ и е потвърдено решение № 126/23.04.2024 г. по гр.д. 316/22 г. в останалата обжалвана част.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 , от ГПК – нарушение на материалния закон, конкретно на нормите на чл. 51, ал. 2 и чл.

52 от ЗЗД. Оплакванията са свързани с необосновано завишения размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди на ищците, както и 1 неправилно отхвърляне на възражението за съпричиняване, с оглед отношението на пострадалия към произшествието.

Също така са изложени оплаквания по чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, като необосноваността на съдебното решение е мотивирана с изводите от изслушаната експертиза.

Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, поради неправилно отхвърлено искане за допускане на допълнителна експертиза. Моли да се отмени решението на въззивния съд, в обжалваната част.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства? - противоречие с: Постановление № 4/23.12.1968 г. на ПВС; решение 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 73/27.05.2014 г. по т.д. № 3334/2013 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 114/03.11.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 101/03.07.2014 г. по т.д. № 4391/2013 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 158/17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 4/03.08.2015 г. по т.д. № 40/2014 г. на ВКС, II т.о. и др.

2.Представлява ли нарушение на процесуалните правила, разпределение на доказателствена тежест от страна на съда, допускане на доказателствено искане и последващо игнориране на неизпълнение на възложените задачи на вещо лице?

3.При наличието на доказани нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в причинна връзка с настъпване на произшествието, може ли нарушителят да не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?

Ответниците по касационната жалба Н. М. М. и Й. М. М., чрез адвокат П.

Т., оспорват подадената касационна жалба. Излагат съображения, че не са 2 налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ АД срещу решение № 36 от 01.02.2024 г. по гр.д. 316/22 г., ОС – Сливен и с въззивна жалба от Н. М. М. и Й. М. М. срещу решение № 126 от 23.04.2024 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 247 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че следва да потвърди решение № 36 от 01.02.2024 г. по гр.д. 3116/22 г., ОС-Сливен, с което е осъден „ДЗИ – Общо застраховане“ АД да заплати на Й. М. и Н. М. обезщетение за причинените на всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на баща им М. М., настъпила в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортно произшествие на 22.09.2020 г., в размер на по 30 000 лв. на всеки от ищците, частични искове от вземания в размер от по 164 000 лв., както и законна лихва от 12.05.2021 г.

Както и е приел, че следва да отмени решение № 126 от 23.04.2024 г. по същото дело, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Н. М. и Й.

М. за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 36 от 01.02.2024 г. по гр.д. 316/22 г., по описа на ОС-Сливен, относно регистрационния номер и модела на лекия автомобил, управляван от М. Н.в М. и относно модела на лекия автомобил, управляван от Д.В.Д като е допуснал очевидна фактическа грешка в мотивите на решението като навсякъде в мотивите регистрационният номер на автомобила, управляван от М. Н.в М. следва да се чете № СН 68 88 АС, модел на лекия автомобил, управляван от М. се чете „Мерцедес Е 200“, а моделът на легия автомобил, управляван от Д.В.Д следва да се чете „Мерцедес Е 220 ЦД“. В останалата част е потвърдено решението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка на мотивите на решението на първоинстанционния съд досежно размера на вземанията за обезщетение за неимуществени вреди.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са 3 налице предпоставките, предвидени в чл. 432, ал. 1 от КЗ, по отношение на застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, „ДЗИ - Общо застраховане“ АД. Прието е, че е настъпило пътно-транспортно произшествие на път I-66, кв. 400 м, гр. Бургас-гр. София на 22.09.2020 г. като е установено, че водачът на лекия автомобил, марка „Мерцедес 220 ЦД“, ДК№ У9467 АХ е извършил противоправно деяние. Този извод е направен, след като са възприети заключенията на вещото лице, основно и допълнително.

Прието е, че противоправното поведение на Д. се изразява в управление на лекия автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, управление с превишена скорост. Скоростта на управлявания от Д. автомобил, преди удара е била 153 км/ч, надвишаваща с 60 км/ч, разрешената скорост и опасната зона за спиране при тази скорост, била 125 м. Лекият автомобил, управляван от водача М., с марка „Мерцедес С200“, се движел с 33 км/ч, в момента на удара. При навлизането на последния по пътя с предимство, Д. завил с волана наляво, за да заобиколи създалата се опасност, като е настъпил удар между двата автомобила. Ударът е настъпил в насрещната лента за движение. След удара управляваният от М. автомобил продължил движението си напред и наляво, като бил настъпил втори удар в каменна ограда. В момента на потеглянето на лекия автомобил, управляван от М., Д. е бил на 61 м. от мястото на удара, като в случай, че Д. се е движел до ограничената скорост от 60 км/ч, би имал възможност да избегне удара. Ако Д. се движел до ограничената скорост от 60 км/ч, водачът М. щял безпрепятствено да пресече пътната лента, в която е следвало да се движи водачът Д.. Поради завъртане на волана на автомобила, управляван от Д., на ляво, ударът бил настъпил в пътната лента за движение на водача М..

Установено е плащане на сумата от по 36 000 лв. от застрахователя на наследниците на загиналия при пътно-транспортното произшествие, М. М..

Въззивният съд е приел, че ищците са деца на загиналия вследствие на ПТП, М.. С оглед разпита на свидетелите, е установил близката връзка между бащата и децата, близките отношения между тях приживе, както и дълбоката скръб на децата след смъртта на баща им. Прието е, че децата са живели само с баща си след 1997 г, тъй като майката заминала в чужбина. Бащата ги отглеждал и издържал. След като станали студенти в София и двамата се прибирали вкъщи. След смъртта на баща си, ищцата Й. М. заминала в Англия, преди това била в София. Преценено е, че децата тежко понесли смъртта на 4 баща си, изживявали дълбока скръб. Към момента на смъртта бащата бил на 58 години, децата съответно, на 33 години и 31 години. Имали са самостоятелни животи в други населени места. Направен е извод, че не са били зависими материално и емоционално от баща си. Прието е, че липсват доказателства за изключително, над обичайното психическо травмиране на ищците, сравнение с обичайните психични преживявания при такъв род травми. Съдът е приел, че всеки от ищците има право да получи по 150 000 лв обезщетение, за неимуществени вреди. Отчетено е извършеното плащане от по 36 000 лв., като е преценено, че дължимата сума е 114 000 лв.

По отношение на направеното в срок възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че е неоснователно.

Приел е, че не е доказано и представлява защитна теза на водача Д. твърдението, че е изпреварвал автомобил, движещ се попътно в неговата лента към момента на управлението на автомобила към кръстовището, на което е настъпил удара. Многократното превишение на скоростта от този водач, описаният механизъм на пътно-транспортно произшествие, са мотивирали въззивния съд да приеме, че извършените от Д. нарушения са поставили водача М. в невъзможност да го възприеме като движещо се МПС по път с предимство. Прието е, че и реакцията на Д. е следвало да бъде надясно, а не наляво. Подчертано е, че за да се извърши намаление на дължимото обезщетение, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, следва да се установи конкретен принос към противоправното деяние и към настъпилите вреди.

Приносът следва да е конкретно установен и не може да е предполагаем.

Прието е, че само показанията на свидетеля Д., заинтересован от изхода на спора, не биха могли да обусловят извод, че водачът М. не е спрял на знака „Стоп“. Прието е, че основното действие, причинило пътно-транспортното произшествие, е поведението на водача Д., който се е движил с превишена скорост, много над разрешената. Основният извод на въззивния съд, обуславящ отхвърляне на възражението за съпричиняване, е, че след като е възможно при движение с разрешената скорост от водача Д. да избегне произшествието, то основно неговото противоправно действие е причина за пътно-транспортното произшествие. Прието е за недоказано твърдението, че водачът М. не е спрял на знак „Стоп“. С оглед двойното превишение на скоростта от Д. и обяснението, че е заобикалял микробус, съдът е заключил, че М. по всяка вероятност не е бил в състояние да забележи автомобила, 5 управляван от Д.. Прието е, че липсват доказателства, установяващи категорично наличието на съпричиняване. Допуснатите нарушения от Д., според въззивния съд, са поставили в невъзможност водача М. да възприеме автомобила. Прието е също така, че след като Д. е забелязал автомобила на М., е действал неадекватно на аварийната ситуация и вместо да завие надясно е завил наляво към автомобила на М.. Тази реакция била обусловена от противоправното поведение на Д. да изпреварва микробус, преминавайки в насрещната лента за движение с превишение на скоростта.