Решение № 575 от 30.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Велико Търново, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500698 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№433/22.06.2023г. по гр.дело№ 1425/2022г. на ГОРС, съдът е оставил без уважение искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Енерго-Про Продажби“АД с ЕИК:103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, ***, представлявано от управителите П.С.С., Я.М.Д. и Г.К. против В. П. З. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„С.", да се приеме за установено, че В. П. З. дължи на „Енерго-Про Продажби“АД сумата 1179.63лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 19.02.2022г.-19.06.2020г., както следва: фактура№ФП***/19.02.2020г. на стойност

273.73лв., фактура№ФП***/19.03.2020г. на стойност

254.63лв., фактура№ФП293349556/21.04.2020г. на стойност 265.05лв.; фактура№ФП***/20.05.2020г. на стойност 238.13лв.; фактура№ФП***/19.06.2020г. на стойност 185.93лв. за обект с абонатен№***, гр.Г.О. ул.„С.", с клиентски№***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 37.84лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 14.09.2020г.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт

В.

М.) п р о т и в Решение№433/22.06.2023г. по гр.дело№1425/2022г. на ГОРС . Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорва изводите на ГОРС, че В. П.З. не е ползвал ел.енергия в процесния имот. Всъщност обектът на посочения адрес е собственост на починалата Е.Д. П.а — 1 наследодател на В. П. З.. С прехвърлянето на имота новият собственик встъпва в договорни правоотношения с електроразпределителното дружество(Решение№205/28.02.2019г. по гр.дело№439/2018г. на ВКС), което правоотношение е възникнало на основание ЗЕ, а законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайният снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на ел.енергия в същия имот. В. П. З. живее на адрес гр.Г.О. ул.„С."(според удостоверение за наследници) - т.е. ползва е процесния обект на потребление ел.енергия за нуждите на домакинството си. По делото била изслушана и съдебнотехническа експертиза от която ставало ясно, че процесиите електромери са метрологично годни, същите са вписани в Публичния регистър на БИМ за одобрените СТИ. Съгласно експертизата процесната ел.енергия можело да бъде консумирана за процесния период(киловатите отчетена еленергия, отразени в Справка за консумирана ел.енергия съответствали на фактурираните и същите са по редовен отчет на СТИ). Моли да бъде отменено изцяло Решение№433/22.06.2023г. по гр.дело№1425/2022г. на ГОРС , като бъде поставено решение, с което се уважат предявените установителни искове. Претендират се разноските по делото(в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение).

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. П. З.(чрез особен представител адв.Р. В.Г.–Й. от ВТАК), с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Счита, че дружеството не навело доказателства и не доказало качеството „потребител на енергийни услуги“ на лицето В. П. З., съгласно §.1 т.41б от ДР на ЗЕ, а именно- клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преноса и/или разпределителната мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Първоинстанционният съд правилно бил счел за неоснователно твърдението, че адресната регистрация е достатъчно основание, за да счете В. З. за ползвател на имота, вземайки в предвид и отбелязванията от служители на съда в две съдебни производства, че лицето не живее на адреса и пребивава в чужбина. Липсват доказателства, от които да се направи извод за наличие на облигационна връзка между „Енерго-Про-Продажби“АД и В. З.. Починалият собственик и титуляр по партидата на обекта на потребление Е.Д. П.а е оставила след смъртта си за свои наследници 3 лица, като ответникът е само един от тримата наследници по закон. По силата на наследственото правоприемство и на основание чл.6 от приложените ОУДПЕЕ правата на потребител биха се притежавали и упражнявали от всички наследници на собственика и титуляр на партидата заедно или чрез пълномощник, а не само от един от наследниците. Доколкото В. З. заедно със сестра си и брат си са съсобственици на недвижимия имот, то същите заедно се явявали и потребители на енергоснабдителното дружество и за едно били задължени лица по отношение на претенцията за заплащане на дължима цена за потребена ел.енергия, съобразно техните наследствени квоти.

За съдебно заседание въззивникът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт В. М. ) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена , респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна В. П. З.(чрез особен представител адв.Р. В.Г.–Й. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

2

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на разглеждане по делото пред ВТРС е бил предявени от „Енерго-Про Продажби”АД против В. П. З. за приемане за установено по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземания за начислена ел.енергия във връзка с издадени фактури.

От страна на „Енерго-Про Продажби”АД по отношение на Е.Д. П.а(починала на 04.09.2013г.) са били начислени за плащане цена на ползвана и незаплатена ел.енергия и издадени(на името на Е.Д. П.а) фактури за периода: 19.02.2022г.-19.06.2020г., както следва: фактура№ФП***/19.02.2020г. на стойност

273.73лв., фактура№ФП***/19.03.2020г. на стойност 254.63лв., фактура№ФП293349556/21.04.2020г. на стойност 265.05лв.; фактура№ФП***/20.05.2020г. на стойност 238.13лв.; фактура№ФП***/19.06.2020г. на стойност 185.93лв. за обект с абонатен№***, гр.Г.О. ул.

„С.", с клиентски№***. Представена е справка за потребление към 05.08.2022г. и извлечени e от сметкa към 14.09.2020г.(на името на Е.Д. П.а).

В. П. З. e един от наследниците на починалата на 04.09.2013г. Е.Д. П.а, видно от удостоверение за наследници(от 23.03.2022г.), издадено от Общ.Г.О..

Според изготвеното заключение на съдебно-техническа експертиза(пред първоинстанционния съд) по посочения клиентски номер за претендирания период, количеството ел.енергия, отразено в справката за консумирана ел.енергия за процесния абонатен номер съответстват на фактурираното, начислено по редовен визуализиран отчет, количество ел.енергия и е правилно остойностено по процесните фактури.

„Енерго-Про Продажби”АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС. След образуване на ч.гр.дело№877/2022г. на ГОРС е била издадена Заповед№434/31.05.2022г. за изпълнение на парично вземане п о чл.410 от ГПК н а В. П. З. към „Енерго-Про Продажби”АД, за: сумата 1179.63лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 19.02.2022г.-19.06.2020г., както следва: фактура№ФП***/19.02.2020г. на стойност

273.73лв., фактура№ФП***/19.03.2020г. на стойност 254.63лв., фактура№ФП293349556/21.04.2020г. на стойност 265.05лв.; фактура№ФП***/20.05.2020г. на стойност 238.13лв.; фактура№ФП***/19.06.2020г. на стойност 185.93лв. за обект с абонатен№***, гр.Г.О. ул.

„С.", с клиентски№***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 37.84лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 14.09.2020г.; сумата 75.00лв. – разноски по ч.гр.дело№877/2022г. на ГОРС. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника В. П. З. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 26.0 7.2023г. ГОРС е указал на заявителя „Енерго-Про Продажби”АД, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника В. П. З. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Претенциите се основават на твърденията, че В. П. З. е клиент на „Енерго-Про Продажби“АД във връзка с продажба на ел.енергия на обект с абонатен№***, гр.Г.О. ул.„С.", за 3 клиентски№*** и възникнало облигационни отношения, регламентирани от ОУДПЕЕ „ЕнергоПро Продажби“АД(приети на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР/понастоящем КЕВР/.

Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 от ОУДПЕЕ изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Исковете с правно основание чл.422 ал.1 ввр. чл.415 ал.1 от ГПК са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.дело№877/2022г. на ГОРС . Вземането предмет на заповедта по чл.410 от ГПК е индивидуализирано със страни, посочени са конкретни фактури с номер и дата и размера на задължението, което се претендира. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.269 ал.1 изр.II от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните такива се свеждат до дължимостта на процесните суми – цената на доставената ел.енергия. За успешното провеждане на предявените искове с правно основание чл.422 ал.1 ввр. чл.415 ал.1 от ГПК ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение, а именно:

-наличието на валидно облигационно между страните; -че е осъществил твърдяната реална доставка на ел.енергия, съобразно постигнатите между страните договорености, за което да е възникнало задължение на ответника за плащане в определен размер. Иначе казано, ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.