Решение № 11633 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11633 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110109329 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба на Д. С. К., чрез адв. И. Н., срещу ************* и *********, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника ************* да заплати на ищеца сумата в размер на 25 лева, частично от 59,92 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 5001205/04.01.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, и за осъждане на ответника ********* да заплати на ищеца сумата в размер на 25 лева, частично от 166,08 лева, представляваща заплатено при начална липса на основание възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на гаранция № 5001205/04.01.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5001205/04.01.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция № 5001205/04.01.2024 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на отделните клаузи, с които е уговорена възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ************* договор за паричен заем № 5001205/04.01.2024 г. за заемната сума от 500 лева, в погашение на който ищецът заплатил сумата в общ размер на 726 лева, от които 484 лева били погасени чрез прихващане с последващо отпуснат заем по сключен нов договор за потребителски кредит № 5092926. Поддържа, че във връзка с договор за кредит № 5001205/04.01.2024 г. е сключил 1 договор за предоставяне на гаранция № 5001205 с посочено от заемодателя лица, а именно втория ответник - *********, по силата на който се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в общ размер на 166,08 лева, което задължение не било отчетено от заемодателя при посочване на ГПР. Сочи, че не е посочена методика относно изчисляването на референтния лихвен процент, както и формирането но ГПР. Допълва, че определените в договор за кредит размера надвишават нормативно установената стойност, както и че дължимото възнаграждение за поръчител не е включено като разход при определяне на ГПР.

Претендира връщане на платените по нищожните договори суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************* оспорва предявения иск като неосонвателен. Сочи, че договорът за кредит е действителен, като поддържа, че размерът на лихвеният процент по договорите за паричен заем е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Ответникът - *********, редовно уведомен, не депозира отговор на исковата молба. Не взема становище по предявените искове.

В проведеното на 14.05.2026 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл.

214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер, като искът срещу ************* се счита предявен за сумата 30,64 евро, а искът срещу ********* – за сумата 84,92 евро.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото договор за паричен заем № 5001205/04.01.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция № 5001205/04.01.2024 г. се установява, че между ищеца и първия ответник е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит за сумата от 500 лева, а между ищеца и втория ответник – правоотношение по договор за предоставяне на гаранция във връзка със същия кредит. По договора за кредит е уговорена възнаградителна лихва в размер на 59,92 лева, а по договора за гаранция – възнаграждение в размер на 166,08 лева.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит. Установява се още, че по договора за кредит е заплатена възнаградителна лихва в размер на 59,92 лева, а по договора за предоставяне на гаранция – възнаграждение в размер на 166,08 лева. Съгласно заключението, при включване на възнаграждението по договора за гаранция към общите разходи по кредита действителният размер на ГПР по договора надвишава посочения в него размер.

При така установеното съдът намира предявените искове за основателни.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което спрямо него намират приложение императивните разпоредби на закона.Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Същото е било известно на 2 кредитора към момента на сключване на договора и е пряко свързано с получаването на кредита, доколкото обезпечението е предвидено още при сключването му и е предоставено чрез посочено от кредитора дружество. Този разход не е включен при формиране на годишния процент на разходите, поради което посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита. Следователно платената възнаградителна лихва в размер на 59,92 лева и платеното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция в размер на 166,08 лева са недължимо платени и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

С оглед допуснатото в хода на производството изменение на исковете, предявените осъдителни претенции следва да бъдат уважени съответно за сумата 30,64 евро срещу ************* и за сумата 84,92 евро срещу *********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Предвид уважаването на главните искове съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искания за прогласяване нищожността на отделни договорни клаузи.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. От представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства се установява, че ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 51,13 евро и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че процесуалното представителство е осъществено безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 евро.

Ответниците следва да понесат разноските съобразно уважената срещу всеки от тях претенция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 22 ЗПК договор за паричен заем № 5001205/04.01.2024 г., сключен между Д. С. К., ЕГН ********** и *************, ЕИК ********.

ОСЪЖДА*************, ЕИК ********, да заплати на Д. С. К., ЕГН **********, на 3 основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата 30,64 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 5001205/04.01.2024 г., ведно със законната лихва от 17.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА*********, ЕИК ********, да заплати на Д. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата 84,92 евро, представляваща недължимо платено възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция № 5001205/04.01.2024 г., ведно със законната лихва от 17.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА *************, ЕИК ********, и *********, ЕИК ********, да заплатят на Д. С.

К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 251,13 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА *************, ЕИК ********, и *********, ЕИК ********, да заплатят на адвокат И. П. Н., САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4