Решение № 962 от 23.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Бургас, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20222100502257 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Е. А., *** гражданин, с адрес гр.Б., общ.Б., ул.“Д. Д.“ № *, със съдебен адрес гр.Б., ж.к.“Л.“, бл.*, подадена чрез пълномощник адв.Ивайло Кондев, против решение № 2362 от 26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1150/2022 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която М. Е. А. е осъден да заплати на Д. С. Ч. сумата от 1690 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на предоставения по договор за наем от 30.10.2019 г. апартамент, находящ се в гр.Б., ул.“М. С.“ № *, ет.*, ап.*, равняващо се на стойността на необходимите за възстановяване на имота СМР – труд и материали, сумата от 111.75 лева, представляваща дължима и незаплатена от ответника сума за ползване на общите части на жилищната сграда за месеците юли, август и септември 2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.02.2022 г. до окончателното им плащане.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, като в тази част същото се счита за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според въззивника, неправилно районния съд е приел 1 иска за основателен, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства и експертиза за съответствието на претендираните разходи с извършените СМР, не е представила разписката за заплащане на суми на фирмата-изпълнител, поради което се счита, че за ищцата няма доказана вреда. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че наемодателят е предал годен за живеене обект на наемателя, като се сочи, че апартаментът е бил с изцяло голи стени, без никакви мебели, закачалки, шкафове, нямало е кухня, нито уреди, нито аспиратор, поради което направата на голяма част от дупките по стената, за които ищцата има претенции, са били напълно необходими, за да може да се монтират нужните за живеене вещи. Според въззивника, съдът неправилно е приел показанията на св.Ч. и не ги е ценил по реда на чл.172 ГПК, като неправилно се е позовал на показанията му, че именно ответникът не е искал аспиратор и климатик и в резултат на това се наложило да се пребоядиса целия апартамент, тъй като стените и таваните били мазни. В тази връзка, в жалбата са изложени подробни съображения за липсата на вина у наемателя и се счита, че разходите за боядисване следва да са за сметка на наемодателя, като тези следи са резултат от естествено износване на апартамента /без аспиратор/. Според въззивника, иска евентуално е основателен единствено за 12 кв.м. шпакловани стени, касаещи запълнени 20 дупки, колкото са установени и с представения акт обр.19, които са били необходими за поставянето на 6 бр. лампи и за няколко закачалки, за което също са изложени подробни съображения в жалбата. Сочи се, че относно фаянсовите плочки в банята съпругът на ищцата е дал изрично съгласие за демонтиране на малкото шкафче и поставянето от ответника на ново по-голямо шкафче, като дупчиците между фугите са били неизбежни за поставянето му, установено от св.Б.. Според въззивника, повечето от описаните вреди в исковата молба са от категорията на повреди, настъпили предвид естественото износване на вещта, за които е договорено да не се носи отговорност от наемателя, като се счита, че ищцата недопустимо иска освежаването на апартамента й да е за негова сметка.

Оспорва се като неправилен и извода на БРС, че ответникът е виновен за пукнатината в стъклопакета, като се сочи, че същата е била налична при наемането на апартамента, за установяването на което съдът не е допуснал до разпит искания от него св.Д., с което е допуснал процесуално нарушение и неправилно е кредитирал погрешните изводи на вещото лице по СТЕ, които противоречали на показанията на ищцовите свидетели Н. и В.. В тази връзка, във въззивната жалба са изложени пространни съображения и е направено доказателствено искане за разпит като свидетел на Д. К. Д., което е уважено от настоящата инстанция.

В жалбата, след извършен собствен анализ на доказателствата, въззивникът излага подробни съображения, че той няма вина за падането на лайсните, первазите, душ-завесата, за щетите по бойлера и липсващите ключове, като счита, че неправилно съдът е ангажирал неговата отговорност за покриване на тези разноски. Счита, че не се 2 дължи заплащане и на разходи за чистачка, ток, асансьор и фонд „Ремонт“ за процесните месеци, за което също са изложени съображения.

В заключение, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му осъдителна част и да отхвърли исковите претенции. Претендират се направените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д.

С. Ч., подаден чрез пълномощник адв.Йордан Кебеджиев, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Излагат се пространни съображения за неоснователност на възраженията на въззивника и се изразява съгласие с изводите на районния съд.

Моли въззивния съд да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските по настоящото дело.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове по чл.233, ал.1, изр.второ и чл.232 ал.2, предл.второ ЗЗД, предявени от Д. С. Ч. против М. Е. А., за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1970 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди на наетия от ответника апартамент, равняващо се на стойността на необходимите за възстановяване на имота СМР за труд и материали, както и сумата от 134.31 лв. – дължима и незаплатена от ответника сума за ползване на общите части на жилищната сграда за месеците юли, август и септември 2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за наем от 30.10.2019 г., с който ищцата е отдала под наем на ответника собствения си апартамент в гр.Б., ул.”М. С.” № *, ет.*, ап.*, с площ от 86.29 кв.м., състоящ се от хол, кухня и баня-тоалетна, за месечен наем от 300 евро, дължима от 01.02.2020 г. Твърди се, че наемният договор бил прекратен на 30.09.2021 г. с освобождаването на апартамента от наемателя и тъй като наема за м.септември не бил заплатен от ответника, ищцата удържала дължимата сума от платения при подписването на договора депозит от 300 евро. Изложени са твърдения, че при напускането на апартамента било констатирани многобройни щети по жилището, причинени от ответника, за което бил съставен Приемно-предавателен протокол от 30.09.2021 г. в присъствието на свидетел – А. В., в който били описани всички констатирани щети, както следва: 1/.във всекидневната стая – липса на 3 бр. осветителни тела, счупена преходна лайсна, дупки по стените, пукнат стъклопакет, счупени первази; 2/. в 3 спалнята – липса на осветителни тела 2 бр., дупки по стените, счупени первази; 3/.в антрето – липса на осветително тяло 1 бр., дупки по стените; 4/.в банята – дупки по фаянсовите плочки, запушен сифон, счупен корпус на бойлера; 5/.отказ от ответника да предаде ключовете за втората секретна ключалка на входната врата на апартамента и на 2 бр. чипове за входната врата на сградата. Общият брой на направените дупки по стените от ответника в жилището били 20 броя. Твърди се, че причинените вреди наложили ремонт в жилището, за извършването на който ищцата ангажирала фирма „Лайтинг инжениринг“ ООД и от съставения акт обр.19 от 10.12.2021 г. било видно, че извършеният от фирмата ремонт възлизал на обща стойност от 1970.50 лв., като в акта са описани съответните строително ремонтни дейности по пера и стойност. Сумата за ремонта била заплатена от ищцата и представлявала претърпяната от нея щета в резултат от причинените от ответника увреждания по жилището. Твърди се, че ответникът не е изплатил и дължимите от него месечни суми за м.юли, август и септември 2021 г., по 44.77 лв. месечно или общо за трите месеца – 134,31 лв., представляващи дължимите консумативи за ползването на общите части на жилищната сграда, в която се намира апартамента, която сума също била заплатена от ищцата.

В депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна, тъй като не е причинил твърдяните увреждания в наетия от него апартамент. Сочи се, че при подписването на договора за наем не е бил съставен приемо-предавателен протокол, за да се направят констатации спрямо първоначалното състояние на жилището и вида му, в който се предава обратно, като се твърди, че при сключването на договора обектът бил още строителна площадка.

Ответникът е оспорил представения приемо-предавателен протокол от 30.09.2021г., тъй като не е подписан от него и не го обвързва, респ. няма доказателствена стойност, като фактите в протокола не отразяват действителността. Според ответника, повечето от описаните щети в исковата молба са от категорията на повреди, настъпили предвид естественото, нормалното износване на вещите и обикновеното им употребление, за които съгласно уговорките в договора не се носи отговорност от наемателя. Оспорил е той да е причинил твърдяните щети, като в отговора е изложил подробни съображения по всяка от отделните описани щети в исковата молба. Оспорил е да има вина и за пукнатия стъклопакет, като според него тази щета би следвало да се покрие от гаранцията, която се дава при монтиране на дограмата и стъклопакета в жилището.

Оспорил е и претенцията за заплащане на разходи за чистачка, ток, асансьор, фонд ремонт за месеците юли, август и септември 2021 г., както по основание, така и по размер, за което също е изложил подробни съображения.

За установяване на твърденията и възраженията си страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза.

След извършен обстоен анализ на събраните по делото доказателства, с обжалваното решение районният съд е приел исковата молба за частично основателна.

4

Съдът е приел за безспорно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за наем на процесното жилище, сключен на 30.10.2019 г., за срок от 10 години, считано от 01.02.2020г., при уговорен месечен наем от 300 евро, като договорът е прекратен на 30.09.2021 г. Прието е, че апартаментът е бил предаден на наемателя необзаведен, в добро състояние, без забележки и годен за живеене, предвид безспорния между страните факт, че при наемането му не е бил съставен приемопредавателен протокол. Позовавайки се на гласните доказателства (св.Н. и св.В.), районният съд е приел за установено, че при прекратяване на договора на 30.09.2021г. апартаментът е върнат с налични многобройни дупки по стените във всекидневната, спалнята и коридора; липсващи общо 6 броя осветителни тела; измъкнати и счупени первази във всички стаи; счупено стъкло и преходна лайсна във всекидневната; в банята – дупки по фаянсовите плочки, запушен сифон и счупен корпус на бойлера, като ответникът не е предал и ключове за горната секретна брава на входната врата на апартамента. В тази връзка, БРС е приел, че така констатираните повреди не се дължат на обикновеното износване на вещта, а на действията на ответника, за които той отговаря, като съобразно договора, наемателят носи отговорност за щетите в резултат на неговата небрежност и е длъжен да върне имота в състоянието, в което е приет, поради което в негова тежест е да поеме разноските за: запушване на дупки по стени с варов разтвор на стойност 40 лв., включително частична шпакловка по стени на стойност 108 лв. и боядисване с латекс – 2 ръце по стени и тавани на стойност 1007,50 лв.; ремонт на компрометирани ламинирани первази на стойност 60 лв.; подмяна на секретна брава на входна врата на стойност 45 лв.; подмяна на счупен троен стъклопакет – К стъкло на стойност 250 лв.; монтаж на демонтирано тоалетно шкафче на стойност 40 лв.; ремонт на изметнат капак на бойлер на стойност 30 лв.; почистване, събиране и извозване на строителни отпадъци на стойност 80 лв., съобразно представения акт образец 19 за извършени строително-ремонтни работи.