Решение № 177 от 25.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Плевен, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

С. Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500561 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 216/26.02.2024г., постановено по гр. дело № 2891/2023г. по описа на Плевенски РС е прогласен за недействителен на основание чл.42 ал.2 ЗЗД като сключен от лице без представителна власт Анекс от 27.02.2013 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 07.03.2008 г. /вписан в Служба по вписванията под № 3218/07.03.2008 г., том 5, № 139/, вписан в Служба по вписванията под вх. № 3288/06.03.2013 г., акт № 233, том 5, дело № 1443/2013 г., сключен от името на В. П. Х., ЕГН **********, като арендодател и ЕТ „********** – С. С.“, представляван от С. П. С., ЕГН **********, като арендатор.

Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.108 от ЗС ЕТ „**********-С. С.“, ЕИК **********, със седалище: ********** да предаде на ищците В. А. Х., Д. М. Х. и А. М. Х., владението върху следните недвижими имоти – земеделски земи: 1. посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория, съставляваща имот № **********, находящ се в м. ********** и 2.

1 посевна площ от 4,216 дка., трета категория, съставляваща имот № **********, находящ се в м. **********, двата имота по плана на **********.

Осъдил е, на основание чл.59 от ЗЗД, ЕТ „**********-С. С.“, ЕИК **********, със седалище: ********** да заплати на В. А. Х., понастоящем живущ в САЩ, сумата от 1668,00 лв., представляваща обезщетение за ползването на земеделски земи от ответника /посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория, съставляваща имот № **********, в м. ********** и посевна площ от 4,216 дка., трета категория, съставляваща имот № **********, в м.

**********, двата имота по плана на **********/ без основание за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., съобразно наследствените му права, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 4394,32 лв. е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.59 от ЗЗД ЕТ „**********-С. С.“, ЕИК **********, със седалище в ********** да заплати на Д. М. Х. от гр. Плевен, **********, сумата от 834,00 лв., представляваща обезщетение за ползването на земеделски земи от ответника /посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория, съставляваща имот № **********, в м. ********** и посевна площ от 4,216 дка., трета категория, съставляваща имот № **********, в м. **********, двата имота по плана на **********/ без основание за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., съобразно наследствените му права, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 2197,16 лв. е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.59 от ЗЗД ЕТ „**********-С. С.“, ЕИК **********, със седалище в ********** да заплати на А. М. Х. от гр. Плевен, **********, сумата от 834,00 лв., представляваща обезщетение за ползването на земеделски земи от ответника /посевна площ от 4,752 дка., 4-та категория, съставляваща имот № **********, в м. ********** и посевна площ от 4,216 дка., трета категория, съставляваща имот № **********, в м. **********, двата имота по плана на **********/ без основание за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 2 г., съобразно наследствените му права, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 2197,16 лв. е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. П. С. ЕГН **********, лично и като ЕТ „********** – С. С.“ ЕИК **********, да заплати съразмерно с уважената част от исковете: на В. А. Х. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 952,00 лева; на Д. М. Х. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 952,00 лева, както и 140,05 лева разноски за държавна такса; на А. М. Х. -деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 952,00 лева.

Съразмерно с уважената част от исковете са присъдени разноски в полза на ЕТ „********** – С. С.“, като ищците са осъдени да и заплатят : В.

А. Х. -сумата от 198,40 лева за адвокатско възнаграждение; Д. М. Х.- сумата от 198,40 лева за адвокатско възнаграждение и А. М. Х. - сумата от 198,40 лева за адвокатско възнаграждение

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство В. А. Х., Д. М. Х. и А.и М. Х., чрез процесуалния им представител адв. С. М. от САК в частта му с която са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетение за ползването на процесните земеделски земи без правно основание. Въззивниците оспорват решението като неправилно и необосновано. Считат, че така присъденото обезщетение за ползваните земеделски земи за времето от 2017 г. до 2023 г. е несправедливо и прекалено занижено, както и че не е съобразено с действителните пазарни стойности през стопанските години и инфлационни индекси. Твърдят, че ползването на земеделските земи е допринесло за ползването на субсидии по различни програми от ответникът ЕТ „********** - С. С.“, т.е. само заявяването за ползване на земеделската земя гарантира получаване на допълнителни средства, освен събраната реколта. Твърдят, че за предвиденото с разпоредбата на чл.236 ал.2 от ЗЗД обезщетение е приложима общата норма на чл.82 от ЗЗД и то обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от задържане на земеделските земи за ползване.

Въззивниците считат, че необосновано първоинстанционният съд 3 е намалил цената на декар с 20% надолу от публично известни получавани ренти в същия район. Посочват, че критериите за определяне на цената по договорите за недвижими имоти е на базата на цена на кв. метър и общия сбор на квадратен метър е крайната цена за цялата плащ. Считат за несправедливо и нелогично обезщетението да бъде намалявано, поради това, че са малоимотни в сравнение с холдинг или друг крупен собственик. Посочват, че във всички договори за недвижими имоти, инфлацията е критерий за индексация и при договорена цена за наем на недвижими имоти индексацията винаги е в посока нагоре. Твърдят, че критерият за справедливост и еквивалентност следва да бъде прилаган за всички участници в земеделието и обезщетението следва да бъде съизмеримо с пазарния наем на вещта. Считат че размерът на обезщетението следва да бъде определен по пазарни цени, съответстващи на действителната цена на имота и установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Въззивниците твърдят, че определеното обезщетение е неправилно, като недвусмислено се подпомага необосновано по-силната икономическа страна, каквато е ответницата да заплати по-малко на малоимотни земеделски собственици, които също имат право да получават рента при същите условия и цени, вече договорени при публично известни договори за аренда или наем.В заключение, въззивниците молят Окръжния съд, да отмени решението в обжалваната му част и да определи обезщетение в поисканите от тях размера. Претендират за заплащане на направените разноски за производството.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство С. П. С. в качеството си на ЕТ „********** – С. С.“ – **********, обл. Плевен чрез пълномощника адв. А. Г. от ПлАК, срещу частта от първоинстанционното решение му, с която ЕТ „********** - С. С." е осъдена на основание чл.59 от ЗЗД да заплати сумите:

1668,00 лв. на В. А. Х., 834,00 лв. на Д. М. Х. и 834,00 лв. на А. М. Х., представляващи обезщетение за ползването без основание на земеделски земи за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023г. Посочва се, че дължимото обезщетение по чл.59 от ЗЗД е определено от първоинстанционния съд на база договор от 30.06.2014 г. между ЕТ "********** - С. С." и „Серес" ЕАД, като този начин на определяне на обезщетението за неоснователно обогатяване е в противоречие на 4 материалния закон. Позовава се на съдебната практика, която безпротиворечиво приема, че лишеният от ползване собственик има право на вземане при условията на чл.59 от ЗЗД в размер на средната пазарна наемна цена за ползвания без правно основание имот. Твърди се, че решението на Плевенски РС, с което дължимото обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване без правно основание на процесиите имоти е определено на база един договор на ответника с трето лице, а не на база средната пазарна цена на наема/рентата в землището за периода 2017 г. - 2023 г. е в отклонение от възприетото в съдебната практика разрешение и представлява нарушение на материалния закон. Твърди се, че искът по чл.59 от ЗЗД е недоказан по размер, тъй като не са ангажирали доказателства за средната пазарна цена на наема/рентата в землището за периода 2017 г. - 2023 г. При условията на евентуалност, се поддържа становището, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която ответникът е осъден на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на В. А. Х. сумата над 1246,55 лв. до присъдената сума от 1668,00 лв.; на Д. М. Х. сумата над 623,28 лв. до присъдената сума от 834,00 лв. и на А. М. Х. сумата над 623,28 лв. до присъдената сума от 834,00 лв. Изтъква се, че първоинстанционният съд е определил по своя преценка при условията на чл.162 от ГПК размера на обезщетението за неоснователно обогатяване, без да е имал необходимите специални знания, нито дискрецията сам да определи размера на обезщетението. Не е ясно защо съдът е избрал един отделен договор при преценката си, както и на каква база е избрал конкретно 20% като коефициент на намаление на уговорената с договора наемна цена при определяне на обезщетението по чл.59 от ЗЗД, а освен това, избраният от съда като база за определяне на размера на обезщетението наемен договор е от 30.06.2014 г. и е със срок до 30.09.2018 г., а исковият период е 2017 г. - 2023 г.

В заключение ЕТ "********** - С. С." моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове по чл.59 от ЗЗД, като недоказани и поради това –неоснователни, а при условията на евентуалност - да отхвърли иска на В. А. Х. за сумата над 1 246,55 лв.; на Д.

М. Х. - за сумата над 623,28 лв. и на А. М. Х. - за сумата над 623,28 лв.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. А. Х., Д. М. Х. и А.й М. Х., чрез процесуалния им представител адв. С. М. от САК, в 5 който е взето становище, че въззивната жалба на насрещната страна е неоснователна. Повтарят се изводите във въззивната жалба, подадена от тях, а именно, че решението е необосновано и подхода при определяне на обезщетението за ползване на процесиите земеделски земи без правно основание е изкривен. Споделя се, също така, изложеното, че не е ясно на какво основание е избран коефициент от 20% за намаляване на публично известна цена за рента при определяне на обезщетение. Посочва се, че методиката за определяне на пазарните цени винаги е съобразена с критерии като инфлация и пазарни референтни стойности, които видимо през годините са вървели на горе, а на надолу. Посочва се, че текущите пазарни цени за наем на земеделска земя следва да се определят от тези договори, които са сключени към момента на стопанската година.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните писмени доказателства и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: