Определение № 801 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И. Ангелова като разгледа докладваното от И. Ангелова Касационно търговско дело № 20248002902160 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и по касационна жалба на Е. З. П. (трето лице-помагач на страната на ответника ), чрез процесуални представители, против Решение № 248 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 206/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 2 от 05.01.2024 г. по т. д. № 92/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, като краен резултат ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на З. А. П. сумата от още 12 000 лв., представляваща разликата над присъдените от първата инстанция 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от още 257, 66 лв., представляваща разликата над присъдените 322, 09 лв. – обезщетение за имуществени вреди разходи за реконструктивна плака, които вреди е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022г. при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил марка „Деу“, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.04.2022 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за заплащане на законна лихва върху главниците за периода 14.02.2022г. 06.04.2022г. (включително).

Касационната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е насочена срещу въззивното решение в частта му, с която след частична отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение, искът на З. А. П. е бил 1 уважен над сумата от 9 000 лв. до присъдените 27 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и за допълнително присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 257, 66 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се излагат доводи, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция намерила израз в Решение № 50082 от 17.10.2023 г. по т.д. № 1231/2022 г.на ВКС, I т.о. и Решение № 350 от 17.10.

2011г. по гр. д. № 1382/2010г. на ВКС, IV г. о. Формулирани са следните правни въпроси:

1. „За предпоставките по прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД , при наличието на които следва да бъде намалено претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди ?“;

2. „Непротивопоставянето от страна на пострадалия МПС да се управлява от неправоспособен водач покрива ли от правна и фактическа страна критериите за съпричиняване от страна на увреденото лице за понесените от него вреди, респективно налице ли е съпричиняване когато пострадалият сам и без основателна причина се е поставил в ситуация, застрашаваща собственото му здраве и живот ?“;

3. „При определяне на степента и приноса за съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението ?“.

Ответникът по касационната жалба - З. А. П., в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Третото лице-помагач – Е. З. П., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за основателност на касационната жалба, 2 с изключение на поддържаното, че дължимото обезщетение възлиза на 30 000 лв.

С подадената от третото лице-помагач – Е. З. П. касационна жалба, въззивното решение се обжалва в частта му, с която на З. А. П. са присъдени допълнителни обезщетения от 12 000 лв. - над присъдените от Окръжен съд – Пазарджик 15 000 лв., съответно - 257, 66 лв. - над присъдените 322, 09 лв.

Поддържа се, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което се претендира неговата отмяна в обжалваната част.

Допускането на касационното обжалване касаторът обосновава с наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът по поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като ще даде яснота за правилното определяне на обезщетението за претърпени неимуществени щети при сходни казуси и по-конкретно за точното прилагане на чл.52 и чл.51, ал. 2 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, релевантни към сочената допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване:

1. „В ситуация, при която от самото начало пострадалото лице е знаело, че се качва в автомобил, който ще се управлява от неправоспособен водач, а в същото време е бил в състояние да предотврати такава ситуация, като е имал възможност да не се качва в този автомобил и дори да попречи за управлението на автомобила от неправоспособен водач, налице ли е съпричиняване от негова страна при настъпило ПТП, в резултат на което му е причинена средна телесна повреда ? В резултат на напълно осъзнат от негова страна избор да се качи в автомобил, управляван от неправоспособен водач и направено ПТП от неправоспособния водач, довело до причиняване на телесна повреда на ищеца - пострадало лице, в какъв размер следва да бъде определен неговия принос - съпричиняване за настъпване на тези негативни за него последствия - причинени му телесни повреди ?“;

2. „Когато в резултат на ПТП на пострадалото лице-ищец е причинена средна телесна повреда, а той от своя страна напълно съзнателно не е поставил обезопасителен колан, който доказано е имало в колата и в същото време по делото са налице безспорни доказателства, че поставянето на такъв колан значително би снижило тежестта на нараняванията, които са му 3 причинени в резултат на ПТП-то, то в какъв размер е степента на съпричиняване от негова страна ?“.

Ответната страна ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразяват становище за основателност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът – З. А. П., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който застъпва становището, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, а в условията на евентуалност – за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните, данните по делото и допустимостта на обжалването, констатира следното:

Касационните жалби в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта на допълнително присъденото обезщетение от 257, 66 лв. за имуществени вреди, са процесуално недопустими. Цената на иска от 645 лв. не надхвърля законодателно определения праг от 5 000 лева на необжалваемост на въззивните решения, предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.3,т.1 ГПК. Следователно, касационното производство в посочената част е недопустимо, поради което касационните жалби срещу обжалваното решение на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 2 от 05.01.2024 г. по т. д. № 92/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, като краен резултат ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на З. А. П. допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 257, 66 лв. следва да се остави без разглеждане.

В останалата част касационн ите жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от З. А. П. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за 4 неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и за законна лихва върху претендираната сума, които вреди претърпял като пътник при ПТП, реализирано на 14.02.2022г., при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил марка „Деу“. След като е приел, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е доказано за сумата от 30 000 лв., редуцирано с 50 % съпричиняване поради непоставен колан и за това, че пострадалият е знаел, че пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, с постановеното по спора решение искът е уважен за 15 000 лв.

Сезиран с въззивни жалби от ищеца З. А. П. и от третото лице – помагач Е.

З. П., както и с насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, по спорните във въззивното производство въпроси досежно размера на обезщетението и на съпричиняването, след собствен анализ на събраните по делото доказателства, Апелативен съд – Пловдив е приел за установено, че при процесното ПТП на ищеца било причинено счупване на лява раменна кост, наложило оперативно извършване на открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и гипсова имобилизация за около два месеца, с последващи физиотерапевтични процедури за около четири месеца; през целия период пострадалият е изпитвал интензивни физически болки, налагащи прием на обезболяващи медикаменти, проявяващи се и при провеждането на физиотерапия; оздравителният процес е протекъл в рамките на обичайното за такъв вид травма време от около 6-7 месеца, без усложнения; през посочения период ищецът е търпял битови неудобства поради ограничените движения на лявата му ръка, без да е бил лишен напълно от активности; претърпял е втора операция за сваляне на остеосинтезните средства; към момента на СМЕ функцията на засегнатия крайник е напълно възстановена. Въз основа на тези факти и съобразявайки икономическата обстановка в страната към датата на произшествието, решаващата въззивна инстанция е намерила, че дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 30 000 лв.

Във връзка с възраженията по чл.51,ал.2 ЗЗД въззивният съд въз основа на приетото заключение от 04.12.2023г. на съдебната автотехническа експертиза е приел за установен следният механизъм на произшествието: На 14.02.2022 г., около 21,45 ч. ищецът З. П. пътувал с лек автомобил, управляван от третото лице-помагач Е. П., в посока от хижа „Добра вода“ към с. Дебръщица; при 5 опит да заобиколи заледен участък от пътя водачът натиснал спирачки, но автомобилът продължил в моментната си посока (косо наляво), не успял да спре, с левите колела навлязъл в левия банкет и се блъснал челно в началото на еластична преграда (мантинела) в ляво от пътното платно ; вследствие на удара тялото на пътуващия без обезопасителен колан на задна лява седалка П., който се държал с лявата си ръка за дръжката над вратата, политнало напред, при което усетил силна болка около лакътя.

За установено по делото е прието, че на ищеца е бил известен фактът, че виновният за произшествието водач не притежавал правоспособност за управление на МПС. Неправилно, според въззивния съд, първата инстанция е игнорирала обстоятелството, че на отиване към хижа „Добра вода“ автомобилът е бил управляван от Георги Карабойчев, който бил по-голям от другите три момчета и имал книжка, но на връщане двамата с Е. П. решили да се разменят. Тоест, ищецът тръгнал на планираната от четиримата разходка до хижа „Добра вода“, доверявайки се на това, че автомобилът ще бъде управляван от правоспособния водач Карабойчев, който е и шофирал на отиване. С оглед на това, решаващият съд е приел, че на връщане ищецът е бил поставен в независеща от него ситуация на размяна на водачите, при която той на практика не е имал избор дали да се качи в автомобила или не, предвид зимния сезон, тъмната част на денонощието и отдалечеността от населено място. Следователно, не може да се приеме, че пътуването в моторното превозно средство, управлявано от неправоспособен водач, е проява на свободно формиран избор на ищеца, за да е налице съпричиняване от негова страна.