Решение № 216 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502069 по описа за 2025 година ээээ

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 132 от 05.06.2025г. постановено по гр.д. № 570/2024г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, като ОДМВР - Кюстендил и Прокуратурата на Република България са осъдени солидарно да заплатят на Ц. В. Д. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от образувано наказателно производство по ДП № 465/2022г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. №2769/2022г. по описа на РП Кюстендил, ТО Дупница, прекратено с постановление на РП Кюстендил, ТО Дупница от 01.07.2024г., както и сумата от 3000 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение по образувано срещу него ДП №465/2022г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. № 2769/2022г. по описа на РП Кюстендил, ТО Дупница, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 02.10.2024 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 20 лв. дължима на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ деловодни разноски за платена държавна такса.

Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част - за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и искането за присъждане на законна лихва за периода 01.07.2024 г. до 01.10.2024 г., 1 като неоснователни.

Присъдени са разноски, като ОДМВР - Кюстендил и Прокуратурата на Република България са осъдени солидарно да заплатят на адвокат Г. П. Т. от САК, сумата от 1200 лв., определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за представената на ищеца безплатна правна помощ.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответниците по делото.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България оспорва решението изцяло и моли същото да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Посочва, че не всички обстоятелства имащи значение за определяне на неимуществените вреди, са обсъдени конкретно и посочени в мотивите на горепосоченото решение на ОС - гр.

Кюстендил. Счита, че не са събрани доказателства сочените от ищеца вреди да са настъпили в резултат от постановените прокурорски актове, нито се установява пряка причинна връзка между твърдените увреждания и воденото срещу него досъдебно наказателно производство.

Няма ангажирани доказателства, които да потвърдят твърденията на ищеца, че в резултат на осъществената срещу него наказателна репресия е било накърнено доброто му име и авторитета на честен гражданин. Предприетите действия от страна на прокуратурата са законосъобразни, тъй като са законово определени в НПК. Наказателното производство срещу ищеца е образувано при наличие на законен повод и достатъчно данни. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция", съответно не е била ограничена възможността му да се придвижва, нито го е извадила от семейната и социалната среда.

Наказателното производство е приключило в разумен срок и не е продължило в съдебна фаза. ПРБ не може и не следва да носи отговорност за понесени от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от отмяна на разрешение за носене на огнестрелно оръжие, тъй като ПРБ не е органа, компетентен да участва в производството по ЗОБВВПИ. Това в конкретния случай е МВР.

Отделно от горното твърди, че присъденият размер на обезщетение не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Така определения размер на обезщетението противоречи, като цяло на принципа за справедливост при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.

Размерът на присъденото обезщетение значително надвишава степента, продължителността и интензитета на претърпените неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Моли да се отхвърли частично уважената исковата претенция или да бъде намален определения от КОС размер на неимуществени вреди, като прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Жалбоподателят-ответник ОДМВР - Кюстендил оспорва решението изцяло и моли същото да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Изтъква факта, че присъденото 2 обезщетение от 15 000 лв. за неимуществени вреди нанесени на ищеца Ц. Д. е завишено, несъответно на критериите по чл.52 ЗЗД. Окръжният съд при определяне на размера на обезщетението не е съобразил, че воденото срещу ищеца наказателно производство не се отличава с фактическа и правна сложност. В хода на воденото досъдебно производство е налице нисък интензитет на извършени спрямо ищеца Ц. Д. действия. Същите са извършени основно в първите дни на досъдебното производство и са били обусловени от първоначално събраните доказателства. По отношение на ищеца, освен взетата лека мярка за неотклонение "Парична гаранция", не са били прилагани каквито и да било други мерки за процесуална принуда, респективно същият не е бил възпрепятстван да продължи обичайния си начин на живот. Не са налице доказателства, че ОДМВР-Кюстендил е разпространявала данни за разследването и съответно не следва да отговаря за отзвука му в обществото. Не е доказано по делото, че ищецът е търпял негативни преживявания- срам, страдания, психически притеснения над обичайните такива, които настъпват в резултат от наказателното производство, и с интензитет обосноваващ обезщетение в присъдения размер. В условие на евентуалност моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемата страна Ц. В. Д. оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че неоснователно и недоказано е твърдението, че не е бил възпрепятстван да продължи обичайният си начин на живот. Съобразно чл.57 НПК „Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.“. Нормално е след като срещу едно лице се води наказателно производство да търпи значителни неимуществени вреди от това. „Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу него са повдигнати обвинения, представлява негативно изживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване“ (Решение от 10.02.2011г. по делото И. и др. срещу България /съединени жалби №4473/02г. и №34138/04г./ на Европейски съд по правата на човека, Решение от 01.02.2011г. по делото Р. срещу България /жалба №18382/05г./). В случая са ангажирани писмени, гласни доказателства и експертиза, в тази насока, които не са оспорени. По твърденията на ответника Прокуратурата на Р.

България, че има необсъдени обстоятелства, но не се посочва кои са те. Намира, че действията на прокуратурата са били незаконосъобразни. Досъдебното производство е образувано по законен повод и достатъчно данни, но не е следвало без абсолютно никакви доказателства да се повдига обвинение на ищеца, и това са фактите. Неясно каква е причината в жалбата да се твърди, че му е повдигнато обвинение при наличие на доказателства при условие, че делото срещу него е прекратено именно поради липса на такива. Съдът, в решението си правилно е обсъдил доказателствата и ги е съобразил с принципа на справедливост и действителната икономическа обстановка в страната.

Възраженията за прекомерност на присъдената сума са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата. Претендира разноски.

3

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Ц. В. Д. твърди, че на на 27.07.2022 г. в РУ Дупница било образувано досъдебно производство № 465/2022г., пр. пр. №2769/2022г. по описа на ТО Дупница, за това, че за времето от 24.07.2022 г. до 20:30ч. на 27.07.2022г. в гр.Бобошево, от къща, находяща се на ул.“Топола“ №3 са отнети противозаконно чужди движими вещи а именно: сумата от 27 000 лв., собственост на „Дием инженеринг“, представлявано от управителя Б. Н. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени - престъпление по чл.194, ал.1 НК. Основанието за започване на това разследване бил сигнал от Б. Н. Д., че камера за видеонаблюдение заснела извършителя на кражбата и това бил ищецът. Само и единствено въз основа на тези данни още на 28.07.2022г. спрямо него било повдигнато обвинение за посоченото престъпление, след което служители от РУ Дупница се свързали с него по телефона и го уведомили, че трябва да се яви, за да му бъде връчено. Казал, че е на море със съпругата си в гр. Созопол, на гости при семейството на близък приятел И. М. и няма как незабавно да се яви в РУ Дупница. Тъй като му прилошало в Созопол идвала Бърза помощ.

Явно от РУ Дупница уведомили РУ Созопол и му разпоредили да се яви в районното. На същия ден около 10:00 ч. отишъл в РУ Созопол, където бил задържан, първоначално, без да му връчат каквито и да е документи. Демонстративно, в дома на М., пред семействата им, било извършено и претърсване и изземване. Служителите на РУ Созопол буквално преровили дома на неговите домакини, но не намерили нищо от значение за делото. Ищецът бил държан цял ден в РУ с нелепото обяснение, че още не са получили нищо официално от Дупница, но им било разпоредено да го задържат. След като явно се получили съответни документи била съставена заповед за задържане и започнало конвоиране. От Созопол го преместили в 02 РУ Бургас. На следващия ден бил закаран в гр.Стара Загора, където го прехвърлили в друга кола и го закарали в Пловдив. След това други служители го закарали в 02 РУ СДВР, където останал още една нощ. Сутринта го закарали в РУ Дупница. През цялото време бил воден като най- големият престъпник - с белезници и униформени полицай, в обществен транспорт. През цялото това време не бил информиран какво се случва, какво точно търсят и защо е задържан. Тези действия на служителите на МВР ангажирали и отговорността на втория ответник.

Едва на 30.07.2022г. му връчили постановлението за привличане в качеството на обвиняем, разбрал точно какво се е случило и за какво го обвиняват. Постановлението било съгласувано и подписано от представител на първия ответник, без абсолютно никакви доказателства. Това бездействие за събиране на доказателства и това незаконосъобразно действие за привличането му в качеството на обвиняем, ангажират отговорността на прокуратурата на РБ. В РУ Дупница му извършили полицейска регистрация. Бил фотографиран и му били снети дактилоскопни отпечатъци, като на най-големия престъпник.

4

С постановлението за привличане като обвиняем му била наложена и мярка за неотклонение гаранция в пари в размер на 1000лв. която внесъл в определения срок. Бил му оказан жесток натиск от служителите на РУ Дупница, изразяващ се в психически тормоз, заплахи и манипулации. Водили го в института по психология на МВР, където извършили полиграфско изследване и след това твърдели, че не го е „издържал“. Опитвали се да го манипулират и притискат с „милиционерски“ способи да признае вина, без да е виновен.

Бил разпитван и давал обяснение в качеството си на обвиняем. Обяснявал, че не е виновен и се опитвал да доказва невиновността си, като поискал да се извършат различни действия по разследването в негова защита, които не били уважени. През по-голяма част от времето, през което продължило разследването, разследващите заявявали, че чакат резултати от експертиза, която така и не била изготвена. Това забавило значително своевременното приключване на досъдебното производство, което на 01.07.2024г. приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца. Твърди, че от воденото наказателно производството претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес притеснения, неудобство и срам, които били в пряка причинно-следствена връзка от действията на представители на двамата ответници. В следствие на това се влошило психичното и емоционалното му равновесие. Чувствал се напрегнат, неспокоен, страдал от безсъние. Постоянно мислел за това дело. На моменти получавал световъртеж, сърцебиене и изтръпване на крайниците. Понякога треперел и не можел да се концентрира. Ставал лесно раздразнителен и изнервен. Село *** не било голямо и за повдигнатото му обвинение се разчуло между хората. От срам и притеснения се затворил в дома си и не излизал. Не можел да се справя с ежедневните си дейности и не можел да полага труд. Изпитвал срам от съседи приятели и семейство, заради това, в което го обвинявали. Потърсил лекарска помощ и за времето от 17.08.2022г. до 26.09.2022г. постъпил за лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр.Дупница, психиатрично отделение. Било му проведено лечение и поставена диагноза: смесено - тревожно депресивно разстройство. Провеждал и амбулаторно лечение, след което се почувствал малко по-добре и го изписали за домашно лечение, което продължавал да провежда под контрола на психиатър. Делото причинило стрес и срам на цялото му семейство, която мисъл също го измъчвала. Те също потърсили психиатрична помощ. Претърсвали дома им, разпитвали съпругата му и сина му М. В., а големият му син В. В. бил задържан за срок до 24 часа. Бил извършен обиск и в дома на бащата на съпругата му в с.***, ул. “***“, №*, който нямал нищо общо. Всичко това опетнило честта на семейството му пред съседи и близки, което нямало да се забрави дълго.