Решение № 1525 от 22.04.2019, Районен съд - Пловдив

НЕПРИСЪСТВЕНО

РЕШЕНИЕ

Номер 1525 Година 22.04.2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав

На шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6403 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск по чл.

422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Миецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез *** Н.А.С., в исковата си млоба против Ц.Т. Т.

ЕГН **********, с адрес: ***, иска от съда признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 665.98 (шестстотин шестдесет и пет и

0.98) лева непогасена главница; 96.64

(деветдесет и шест и 0.64) лева непогасена договорна лихва за периода 03.02.2017 г. - датата на първата погасителна вноска до 29. 09. 2017 г. - датата на последната погасителна вноска; 272.43

(двеста седемдесет и два и 0.43)лева непогасена такса за експресно разглеждане на документи; 272.51 (двеста седемдесет и два и 0.51) лева непогасена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24. 01. 2017 г. - датата на изтеклия 3-дневен срок за предоставяне на обезпечение, до 29. 09. 2017 г. - датата на последната погасителна вноска; 195.00

(сто деветдесет и пет) лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 42.49 (четиридесет и два и 0.49) лева за периода от 30. 09. 2017 г. - денят, следващ датата на последната погасителна вноска, до 30. 11. 2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19523 по описа за 2017 г. на РС- Пловдив, V-ти гр. състав.

Претендира и направените в производството разноски - съдебно-деловодни.

Ищецът твърди, че между „Вива Кредит” ООД, в качеството на заемател, и ответницата, в качеството на заемополучател, бил сключен договор за паричен заем № *** от 20.01.2017 г., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като заемодателят се задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 700 лв., която сума се усвоявала в търговски обект на клоновата мрежа на „Изипей” АД. С подписването на договора заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 700 лева. Твърди, че ответникът се задължил да върне заемната сума, ведно с договорената лихва, на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 60,89 лв. Посочва, че ответникът извършил плащания в размер на 127 лв., като към момента на депозиране на исковата молба в съда размерът на претендираната главница бил 665,98 лв., а остатъкът от договорната лихва – 96,64 лв. Поддържа, че в договора било уговорено възнаграждение за ползване на допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем в размер на 272,43 лв. Излага твърдения, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора на заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като поради неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение на задълженията му в предвидения в договора срок, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 288,54 лева, която към момента на депозиране на исковата молба възлизала на 272,51 лв.

Посочва, че разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива Кредит, която била актуална към датата на сключването му и представлявала неразделна част от договора. В последната било изрично посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължал на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране на дейност на лице /служител, което осъществява и администрира дейност на събиране на вземането. На ответницата били начислени такси за събиране на просрочени задължени в размер на 195 лв. Ищецът посочва, че крайната дата за плащане на заемната сума била 29.09.2017 г., когато всъщност настъпвал и падежът на цялото вземане. От деня следващ тази дата до 30.11.2017 г. била начислена мораторна лихва в размер на 42.49 лв., за забавено плащане на главницата. Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но тъй като заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от