Определение № 916 от 19.03.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 227/2026
- Вид
- Определение № 916
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 60а и сл. · Закон за съдебната власт
- чл. 60а, ал. 4 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 916 гр. София, 19.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500227 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от Б. К. И. чрез адв. Й. от СК срещу определение № 719/26.11.2025 год. по гр. д. № 916/2025 г. на РС-гр. Костинброд, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради необоснованост, защото не са обсъдени наведените факти и обстоятелства. Счита, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 129 и 130 от ГПК, като не е направил самостоятелна преценка на редовността на исковата молба. Сочи също така, че съдът не е съобразил посочената от ищеца правна квалификация – чл. 49 от ЗЗД, както и обстоятелството, че поради небрежността на съдебния състав са изтекли сроковете за изчерпване на административната процедура. Нарушенията в съдебното производство не се изчерпват единствено с бавно правосъдие, а и с грубо нарушаване на гражданското законодателство.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Б. К. И. от гр. София чрез адв. С. Й.а е предявил пред РС-Костинброд иск срещу Софийски районен съд за осъждане на ответника да му заплати сумата 7000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от забавено правосъдие по гр.д. № 22938/2020 год. по описа на СРС, както и сумата 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от преживения стрес и негативни емоции поради бавно правосъдие /“равняващо се на отказ от правосъдие“/. Твърди, че съдебните решения по забавеното дело са влезли в сила на 28.05.2024 год.
1
С разпореждане от 10.11.2025 год. съдът е изискал справка от Инспектората на ВВС за това дали ищецът Б. К. И. е подавал заявление и дали е приключила административната процедура в 6-месечния срок от приключването на гр.д. № 22938/2020 год. на СРС, 28 състав, съгласно чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ.
Видно от писмо вх. № 6644/21.11.2025 год. на Инспектората към ВСС, от страна на Б.
К. И. не е подадено заявление по реда на чл. 60а и сл. от ЗСВ с искане за обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 22938/2020 год. по описа на СРС. С обжалваното определение РС-Костинброд е прекратил производството по делото поради това, че не е инициирана и проведена административната процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, поради което искът за обезщетяване по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ се явява недопустим.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното:
Настоящият състав намира, че искът по чл. 2б ЗОДОВ е недопустим, защото административната процедура по чл. 60а от ЗСВ не само не е изчерпана, но същата не е и инициирана, а това е предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ЗОДОВ, съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон. Отговорността на съда за забавено правосъдие не е гаранционнообезпечителна, като е неприложим общия исков ред, защото отговорност се осъществява по силата на специалния закон, уреден в чл. 2б ЗОДОВ. Предпоставка за предявяването на този иск обаче е, да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която да не е постигнато споразумение. В случая такава процедура изобщо не е проведена. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, според която за последващите съдебни производства спрямо датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/11.12.2012 г), недопустимостта за исково производство по специалния закон – чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвид нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ не обуславя допустимост на иск на общо основание по чл. 49 ЗЗД, защото правилото, че специалният закон, като ред за обезщетяване, изключва общия, се прилага и за случаи на нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Затова е прието, че предявения иск по чл. 49 от ЗЗД е недопустим за търсене на отговорност на държавата за вреди причинени от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКПЧ предвид уредения и действал към момента на реализиране на фактите, на които се позовава ищецът, облекчен процесуален ред по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /Определение № 10 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2017 г., III г. о.;
Определение № 12 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2015 г., ІV г. о. и др./.
Изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение по ЗСВ като предпоставка за допустимост на иск по чл. 2б ЗОДОВ, съгл. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е разгледана и в редица актове на ВКС на РБ, постановени по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Според решение № 2
12 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 4014/15 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г. о., решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 92/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и др. отговорността на държавата за вреди от нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД само в случаите, при които нарушението е допуснато по приключило производство с окончателен акт, преди повече от 6 месеца преди влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета "а" ЗСВ и е налице процесуална пречка да се образува административно производство по глава трета "а" ЗСВ (съгл. пар. 9 ЗИД ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 98/12 г.) и исково производство по чл. 2б, ал.
1 ЗОДОВ. Ако се претендира нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС с присъждане на обезщетения за вреди, причинени по производство, приключило след влизане в сила на чл.
2б ЗОДОВ и Глава трета "а" ЗСВ, съдът прилага този закон, като е длъжен да следи за процесуалните предпоставки за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – т. е да е изчерпана административната процедура. Ако претенцията е предявена преди забавеното производство да е приключило, съдът разглежда иска по чл. 2б ЗОДОВ без да следи спазени ли са изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. С включването на чл. 2б в обхвата на ЗОДОВ, искът се основава на специалния закон и се разглежда по особения ред, предвиден в ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г) С този специален ред е предоставено ефикасно вътрешноправно средство за защита на правата по чл. 13 КЗПЧОС /Решение № 210 от 15.06.2015 г по гр. д № 3053/2014 г на ВКС, ІІІ гр. о. /. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неоснователно е оплакването, че исковете са предявени и на друго основание, тъй като нарушенията в съдебното производство били многобройни и не се изчерпвали само с бавно правосъдие. В подадената искова молба ищецът не твърди вредите да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което настоящият състав намира, че с нея не са предявени и искове с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ. Петитумът на исковата молба също е ясен – претендира се единствено обезщетение за вреди от бавно правосъдие по посоченото дело, т.е. от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, равняващо се според ищеца на „отказ от правосъдие“.
Тъй като районният съд е сезиран единствено с искове по чл. 2б от ЗОДОВ, които са предявени, без преди това да е инициирана и проведена административната процедура по чл. 60а от ЗСВ в 6-месечния срок, то същите са недопустими. С оглед това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 719/26.11.2025 год. по гр.д. № 916/2025 г. на РС3 Костинброд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4