Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 28.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 135/2024
Вид
Решение № 261
Подписан
28.08.2025
Състав
Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. ***, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Даниела М. К. като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20245500900135 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 499, ал. 7 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и акцесорна претенция по чл. 429, ал.3 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 28.12.2022г. И. П. К. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел ,,А6“ с рег.№**, на път I-6-ж.п.Надлез, км.330+300, водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост със законовите ограничения, с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и поради непроявено внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, водачът К. реализирал ПТП. Вследствие настъпилия удар са причинени телесни увреждания на *** ЕГН**********, които са довели до неговата смърт.

Във връзка с ПТП са образувани д.п.№1992/2022г. по описа на РПУ - ** и пр.пр.№5771/2022г. по описа на ОП - ***. Водачът К. е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - като водачът в бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

1 чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водачът не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; чл.21, ал.1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена със законови ограничения;

Посочено е, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е нарушил посочените правила за движение по пътищата.

В исковата молба е посочено, че вследствие на настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на ** са причинени несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт.

Поддържа се, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът К. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на *** ЕГН**********, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

В исковата молба се излага, че след като научила за случилото се ищцата изпаднала в шок. Тя не можела да повярва, че *** вече не е сред живите.

Първите няколко дни след смъртта на сина й били най-тежките в живота на опечалената майка. Загубила е смисъла на целия си живот. Мъката й е неописуема. Мисълта, че сина й го няма вече не й дава и миг покой. Чувства се обезверена, обезнадеждена, сломена духом. Очите й са поС.но насълзени, изпълнени с безсилие, отчаяние и страдание. Изпаднала е в депресия. Не минава и ден, в който ищцата да не запали свещичка за своя син, но дори и така не намира покой. Ищцата преживява изключително тежко смъртта му.Той е починал в разцвета на силите си, в началото на най-хубавите моменти от своя живот, в отлично здравословно съС.ие - животът пред него предстоял.

Загубата на сина й е направила ищцата по-вглъбена, апатична и асоциална.

2

След неговата загуба сънят й е нарушен - не може да спи, сънува кошмари. Не се храни, изпаднала е в депресия. Тя не спира да гледа снимки на сина си и да се надява, че отново ще го види. Няма по-тежка загуба от загубата на дете и всеки родител знае, че подобна мъка е непреодолима. Тази болка и празнота, която ищцата изпитва, ще продължи докато е жИ.. Отчаянието ще съпътства винаги нейния житейски път и само споменът за *** ще остане жив в съзнанието й. Празнотата в сърцето и липсата от загиналото й най-скъпо същество - детето й - ще остане завинаги и това се отразява изключително тежко на нейното емоционално и здравословно съС.ие. Променен е смисълът на живота й, а травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на най-свидното - детето - ще останат за цял живот, като с времето те не намаляват. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга - най-големи. В конкретния случай се касае до смъртта на млад мъж, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между ищцата и сина й, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че за А. загубата на *** е била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната му смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.

Вследствие на настъпилата смърт на своя син, ищцата е развила остра стресова реакция и душевно разстройство.

Имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, счита, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на 200 000,00лв. (двеста хиляди) за ищцата би било справедливо.

Сочи се, че лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с д. к. № **, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в **, полица №BG**, валидна от 26.04.2022г. до 25.04.2023г., което ангажира отговорността й за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Излага, че предявяват пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. №762/24.01.2023г., но ответникът информира, 3 че няма основание да изплати обезщетение на пострадалата преди да се представят допълнителни писмени доказателства във връзка с воденото досъдебно производство.

На ** своевременно са представени констативен протокол за ПТП, Удостоверение за родствени връзки, Препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за номера на банковата сметка на ищцата.

Към настоящият момент застрахователят все още не е определил и изплатил обезщетение на ищцата, което поражда за ищцата правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Счита, че тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за забавеното плащане. Ищцата е предявила своевременно претенцията си пред застрахователното дружество.

Излага, че застрахователното дружество е проявило пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл.496, ал.3 от КЗ и не е предприело никакви действия по приключването на щетата в законоустановения срок.

Моли, да бъде осъден ответника ** да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000,00лв./двеста хиляди лева/ за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие причиняването на смъртта на нейния син ** при ПТП от 28.12.2022г., реализирано виновно от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач и законната лихва, считано от деня на увреждането - 28.12.2022г.-до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените разноски по делото, включително адвокатското възнаграждение.

Във връзка с изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК, заявява, че А. И. Т. желае присъденото обезщетение да бъде преведено по банков път на посочената в исковата молба банкова сметка.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявените обективно съединени искове и счита, че те са допустими, като едновременно с това са неоснователни и ги оспорваме, както по основание, така и по размер.

Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на чл. 127, ал, 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което моли съдът да остави производството по делото без движение, по следните съображения:

4

Исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Повод за тази позиция дава безспорно наложеното изискване на закона, ищецът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава исковете си и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира, което разбира се следва да бъде сторено по начин, за да може ответникът да има достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. В тази посока е позицията на ВКС - Определение № 75 от 23,03.2016 год. по т. д.

№ 1310/2015 год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010год. по ч. т. д. № 455/20 10год., II т, о. В исковата молба има едно единствено изречение, с което процесуалния представител на ищцата обхваща „цялата фактическа обстановка и механизъм на ПТП“. Счита, че в същата по никакъв начин не е описан механизма на настъпилото ПТП, липсват подробности за това, каква е била пътната обстановка преди и към момента на осъществяване на ПТП, на кое място е настъпил удара между ППС и пострадалия, за който липсва конкретно посочване дали е бил пешеходец, не се уточнява какви маневри са предприети от МПС, участвало в инцидента, къде се е намирал пострадалия към момента на инцидента (върху пътното платно и/или на какво разС.ие от тротоара, пътния банкет) и какво е било съС.ието непосредствено след пътния инцидент, скорост и посока на движение на автомобила и пешеходеца, в коя част от денонощието е осъществено твърдяното ПТП. Счита за нередно ответникът да извлича и гради собствени хипотези, каква е твърдяната фактическа обстановка от ищцата единствено на база представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който дори е непълен - липсва схема на процесния инцидент. От последния не става ясна причината за реализиране на произшествието и дали действията извършени от водача И. П. К. са неправомерни. Също така, не е посочено, какво е било поведението на пострадалия, участник в пътния инцидент. Не е посочен и механизма на получаване на травмите от пострадалия - дали същите са вследствие на удара с автомобила, пътната настилка или друг обект, вследствие на и от кои части, детайли на автомобила, какво е било съС.ието му непосредствено след инцидента, изобщо липсва каквото и да е посочване на релевантни за спора факти и обстоятелства.

Излага, че не са представени и никакви доказателства, на база които тези 5 обстоятелства да бъдат установени, нито документи въз основа, на които да бъдат изготвени исканите експертизи от ищеца.

Твърди, че непосочването на горните обстоятелства без съмнение не позволяват на ответника да вземе становище и да възрази по исковете в тази им част, респ. да заеме позиция и по направените доказателствени искания, най-вече свързаните с назначаването на автотехническа и съдебномедицинска експертизи или привличане на трети липа в настоящето производство. Счита, че с това е нарушено правото им зашита в процеса.

Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти и формулиране на ясен петитум, представляваното от него дружество не може да упражни правото си на защита в процеса. Счита, че е налице ясно изразено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Практиката на ВКС в тази връзка е еднопосочна. В Решение № 24 от 16.05.2016год. по гр. д.

№ 5335/2015год. на Върховен касационен съд, 2-ро гражданско отделение се казва, че „при обективното или субективно съединяване на исковете за надлежното упражняване право на иск законодателят изисква всяка една от претенциите да бъде дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно релевантните факти, на който основава правото си, и с ясен петитум, определящ не само обема на търсената защита, но и рамката на защитата спрямо всяко едно от лицата, посочени като ответници по делото“.