Решение № 1737 от 04.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1737 гр. Варна, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20233110203031 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на «Сис Груп Холдинг» ЕООД, чрез управител против НП № 03-2200315/20.04.2022г., издадено от Директора на

Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.221 ал.1 вр.чл. 128 т.2 вр. чл. 228 ал.3 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание

„имуществена санкция”.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че между работника и дружеството била постигната договорка да работи до 31.12.2021г. , като й било изплатено възнаграждението до тази дата. На 02.01.2022г. лицето подало заявление за прекратяване на трудов договор поради неизплатена заплата и трудовия договор бил счетен за прекратен , като била издадена съответната заповед, получена от работника на 05.01.2022г. Сочи се, че с НП не е коментиран издадения РКО за изплатени заплати. Счита се, че поради факта, че се касае за прекратено трудово правоотношение, следва претенциите на работника да бъдат отправени пред граждански съд, а не да се реализират посредством органите на ДИТ.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

През м. 03.2022г. била извършена проверка от служители на Дирекция ”Инспекция по труда”-Варна, сред които св. М.- Ж., на «Сис груп холдинг» ЕООД.

1

Били изискани документи , при което били представени такива, касаещи установено и прекратено впоследствие трудово парвоотношение с Б. Х. М.. Сред документите липсвали такива относно изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието , при безсрочно трудово правоотношение.

Срокът на предизвестието възлизал на три месеца. Б. М., съобразно трудов договор №22 от 26.10.2021г. изпълнявала длъжността «продавач консултант» в гр.Варна, бул.“Приморски“ №39, стопанисван от «Сис груп холдинг» ЕООД, като уговорения размер на трудово възнаграждение възлизал на 650 лева месечно.

Трудовото правоотношение между работника и дружеството било прекратено със Заповед №1, считано от 02.01.2022г. с основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Не били представени доказателства за начисляване и изплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

На 12.05.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация.

Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което наказващият орган е санкционирал въззивното дружество за това, че на 01.03.2022г. в гр.Варна в качеството си на работодател при прекратяване на трудовото правоотношение с Б. Х. М. на длъжност «продавач консултант» , не е изплатил обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието , при безсрочно трудово правоотношение.

Гореописаното съдът приема за установено от приобщените по делото писмени доказателства – копие от трудов договор с Б. Х. М.; заповед за прекратяване на трудово правоотношение; копия от разчетно- платежни ведомости и др. Съдът ги кредитира изцяло като взаимно допълващи се и непротиворечиви.

Пред съда депозира показания св. М.- Ж., която пряко е установила нарушението при проверката. Показанията на св. М. - Ж. са в унисон с горепосочените писмени доказателства.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.34 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административно наказателната преписка са били приложени копие от трудов договор с Б.

Х. М.; заповед за прекратяване на трудово правоотношение; копия от разчетно- платежни ведомости и др., с което по АНП са събрани категорични доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по КТ.

Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните 2 доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение и след подробно описание на фактическата обстановка, възприемайки я изцяло така, както е била установена от проверяващите, правилно е определил законовия текст, чийто състав е осъществен от дружеството.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи административно наказващия орган правилно е съобразил липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложил наказанието над минималния , предвиден в закона размер. Адекватно на тежестта на нарушението се явява административно наказание над минималния размер, доколкото за работника са произтекли вредни последици със сравнително висока стойност и продължителност във времето и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът не споделя същите , предвид на следното:

С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че между работника и дружеството била постигната договорка да работи до 31.12.2021г. , като й било изплатено възнаграждението до тази дата. На 02.01.2022г. лицето подало заявление за прекратяване на трудов договор поради неизплатена заплата и трудовия договор бил счетен за прекратен , като била издадена съответната заповед, получена от работника на 05.01.2022г. Сочи се, че с НП не е коментиран издадения РКО за изплатени заплати.

Доколкото приложения РКО остава изолиран от предмета на делото, то правилно същия не е бил коментиран от страна на наказващия орган.

Безспорен факт по делото е, че на 02.01.2022г. лицето е подало заявление за прекратяване на трудов договор поради неизплатена заплата , както и, че трудовия договор е бил счетен за прекратен, като била издадена съответна заповед именно с основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, получена от работника на 05.01.2022г.

При това положение, въз основа на уговореното по силата на трудов договор №22 от 26.10.2021г. , на лицето е дължимо обезщетение в размер на три работни заплати, предвид договорения срок за предизвестие от три месеца, еднакъв за двете страни по трудовото правоотношение.

С ангажирания по делото РКО според настоящия състав на съда на първо място не се установява дата на изплащане на възнагражденията за месеците ноември и декември 2022г. в срок, доколкото, видно от съдържанието на издадената от страна на самото дружество Заповед №1, считано от 02.01.2022г. трудовото правоотношение е прекратено с основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ /работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване/ .

На следващо място следва да се посочи, че настоящото производство не касае законосъобразността и правилността на действията на двете страни по фактическото прекратяване на трудовото правоотношение и в този смисъл дали на лицето са били изплатени заплати за месеците ноември и декември в срок, остава без значение за 3 отговорността на дружеството.

Изразява се позиция, че поради факта, че се касае за прекратено трудово правоотношение, следва претенциите на работника да бъдат отправени пред граждански съд, а не да се реализират посредством органите на ДИТ.

Съдът не споделя подобна позиция, доколкото се касае не за гражданско- правна претенция на работника спрямо дружеството, а за констатирано и съответно- санкционирано нарушение на трудовото законодателство. В този смисъл и компетентни да реализират отговорността на дружеството са именно органите на ДИТ.

Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-2200315/20.04.2022г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на «Сис Груп Холдинг» ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2200 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА «Сис Груп Холдинг» ЕООД, ЕИК 205327310 да заплати на ДИТ Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4