Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 363 от 28.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 320/2022
Вид
Решение № 363
Подписан
28.09.2023
В сила
10.07.2025
Състав
Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900320 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК 175203485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 47, представлявано от Л. В. Г. – изпълнителен директор, против „КАРЛОВОГАЗ“ ООД, ЕИК 160067428, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Свежен“ № 14, представлявано от В. Н. Г. – управител, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 737 192.01 лв., представляваща главница по договор за доставка на природен газ, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното заплащане; сумата от 1966.07 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 15.03.2022 г. до 27.05.2022 г ., както и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът обосновава претенцията си с наличие на сключен на 31.12.2021 г. между него в качеството на обществен доставчик на природен газ и „КАРЛОВОГАЗ“ ООД в качеството на клиент Договор № 520-224 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена, по силата на който доставчикът доставя природен газ при цена, количество, качество, срок, място и начин на изпълнение, изрично уговорени в договора и в подписаната към него годишна програма за договорените за доставка количества газ. Уговорени били още клауза за неустойка за прието количество газ над 105 % от дневно договореното количество газ през всеки един ден на съответния месец на доставка, в размер на 10 % от цената на това количество газ, за което се издавало уведомление за 1 допълнително плащане /УДП/ по ред и условия, определени в договора, както и неустойка при забава на плащанията в размер на законната лихва върху неиздължената сума за целия период на забавата. В договора се съдържали и уговорки относно разходите за достъп и пренос на газ по газопреносната мрежа, които се начислявали за сметка на клиента.

Излагат се твърдения, че в изпълнение на договора ищецът е доставил количествата природен газ за м. февруари 2022 г. и м. март 2022 г., които не са изцяло заплатени на падежа от ответника. Стойността на доставения природен газ за процесния период била определена в договора, съобразно действащата нормативна уредба и въз основа на Решения на КЕВР № Ц7/01.02.2022 г. и № Ц-9/07.03.2022 г., а цените за достъп и пренос на газ, както и цената за превишен капацитет и такса неутралност при балансиране били определени в съответствие с действащите тарифи на оператора на газопреносната мрежа „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД. Въз основа на договорената цена били издадени фактури за заплащане на 100 % от стойността на доставените количества газ до 12-то число на съответния месец на доставка, съответно до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставката за издадените дебитни известия и уведомления за допълнителни плащания, както следва: фактура № **********/07.03.2022 г. с падеж 14.03.2022 г. в размер на 682 378.63 лв., по която били извършени следните частични плащания по главницата и начислена към нея неустойка: сумата от 17 712.70 лв. на 18.05.2022 г., 20 000 лв. на 19.05.2022 г., 10 000 лв. на 20.05.2022 г., 15 000 лв. на 23.05.2022 и 10 000 лв. на 26.05.2022 г. В резултат на плащанията задължението по главницата по процесната фактура възлизало на 623 424.12 лв. дебитно известие № 2200002076/07.04.2022 г. с падеж 12.04.2022 г. в размер на 30 259.30 лв. фактура № 2200001347/09.03.2022 г. с падеж 14.03.2022 г. на стойност 37 004.95 лв. фактура № 2200001998/07.04.2022 г. с падеж 12.04.2022 г. в размер на 35 366.27 лв.

УДП № 9000008789/09.03.2022 г. с падеж 14.03.2022 г. на стойност 9 024.94 лв.

УДП № 9000020284/07.04.2022 г. с падеж 12.04.2022 г. на стойност 2 112.43 лв.

Предвид неизпълнение на задълженията по процесните фактури в уговорените срокове, била начислена и уговорената в договора неустойка за забава в размер на законната лихва, за периода от 15.03.2022 г. до 27.05.2022 г., която възлизала на 1 966.07 лв. с отчитане на извършените плащания.

Ответникът бил уведомен за просрочените задължения с покана да ги заплати, като от своя страна същият признал задълженията си и предоставил план-график за погасяването им. Въпреки поетия ангажимент 2

„КАРЛОВОГАЗ“ ООД не погасило изцяло просрочените си задължения, поради което за ищеца възникнал интерес от завеждане на настоящата искова претенция.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава сключването на процесния договор за доставка на газ, като твърди, че в периода от м.05.2022 г. до м.09.2022 г. е заплатил по сметка на ищеца сумата в общ размер на 789 200 лв. на траншове, описани в отговора по дати и суми, с която е погасил задълженията си към „Булгаргаз“ ЕАД по процесните фактури. Оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил сумите, както и че отразените във фактурите суми съответстват на действителните му задължения. Оспорва валидността на представените писма за признаване на задължения от негова страна, както и верността на извлеченията от модулната система на дружеството. Счита също, че така начислените цени не отговарят на изискванията на закона като противоречащи на правилата за конкуренцията, в това число, че е налице злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в „ценова преса“, ценова дискриминация“, „недопустимо крос-субсидиране“ и „прекомерно високи цени“ в нарушение на чл. 102 от ДФЕС и чл. 21 от ЗЗК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че нарушението е допуснато от ДКЕВР, което води до нищожност на актовете му относно ценообразуването за доставките на газ, на които ищецът се позовава. Моли за установяване на незаконосъобразността им по реда на косвения съдебен контрол. Твърди, че не дължи плащане на заявените в годишната програма количества природен газ за месеците януари, февруари и март 2022 г., тъй като същите не са доставени. Оспорва доставките, обективирани в посочените фактури № **********/07.03.2022 г. и № 2200002076/07.04.2022 г. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Подадена е и допълнителна искова молба от ищеца в законовия срок, с която поддържа първоначалната искова молба. Оспорва твърденията на ответника като неоснователни и недоказани. По отношение на извършените от ответника плащания пояснява, че преводите за периода 18.05.2022 г. до 26.05.2022 г. на обща стойност от 72 712,70 лв. преди датата на подаване на исковата молба са взети предвид и са отразени като извършени плащания.

Твърди, че част от представените платежни нареждания от ответника за сумите от 2 287.30 лв от 18.05.2022 г., 10 000 лв. от 18.05.2022 г. и 20 000 лв. от 19.09.2022 г. не се отнасят за процесните задължения. Признава за частични плащания по процесните фактури след датата на подаване на исковата молба в размер на 704 200 лв. Посочва, че вземанията му не са удовлетворени в цялост. Излага подробни съображения относно неоснователните оспорвания от ответника на доставките, обективирани във фактури № **********/07.03.2022 г. и № 2200002076/07.04.2022 г., като сочи, че посоченото количество газ е доставено и прието. Оспорва възраженията на ответника относно наличието на злоупотреба с господстващо положение като неотносими към спора, неоснователни и недоказани.

3

Депозиран е и допълнителен отговор от ответника в срока по чл. 373 от ГПК, в който поддържа, че е погасил изцяло задълженията си, възразява по отношение на качествените показатели на доставения природен газ, оспорва изцяло претенцията по основание и размер, вкл. претендираните неустойки.

Посочва, че косвеният съдебен контрол е допустим, поради което решенията на ДКЕВР, противоречащи на правото на ЕС в областта на конкуренцията, не следва да се прилагат, като заявява, че по същество това са правоизключващи възражения, осуетяващи правото на ищеца да претендира заплащане на посочените цени.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

Изрично за безспорни са признати фактите относно сключването на договор за доставка на природен газ между страните, както и извършените частични плащания по процесните фактури след датата на подаване на исковата молба в размер на 704 200 лв.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:

Ищецът следва да докаже твърденията си за положителни факти, в това число съдържанието и валидното сключване на процесния договор, че е доставил стоката количествено, качествено и в срок за процесния период, както и размера на претенцията си – главна и акцесорна. Ответникът следва да докаже въведените и относими към изхода на спора правоизключващи възражения за положителни факти, в т.ч., че е платил изцяло цената за доставка на природен газ за процесния период.

Отново следва да се подчертае, както е прието от съда по – рано с определението за насрочване на делото, че възраженията на ответника за нищожност и незаконосъобразност на решението на КЕВР са неотносими, тъй като основанието на претенцията е договорно по възникналата между страните облигационна връзка и нейното съдържание /права, задължения, падеж, неустоични клаузи/, елемент от което е и продажната цена, като евентуален порок на решението не би могло да обоснове недължимост на договорената цена при положение, че не се оспорва сключването на договора и престирането на ищеца, т.е. при всички положения цена се дължи и не би могло да се стигне до извод за недължимост на такава поради допуснати нарушения на неучастващи по делото субекти. Евентуални възражения по чл.

17 ГПК за косвен съдебен контрол на порочен ИАА биха били резонни само ако се твърди, че други по – справедливи цени са приложими и именно те следва да бъдат платени, ако се приеме, че ИАА не е породил правни последици или те са отпаднали с обратна сила. Процедурата по чл. 17 ГПК не е самоцелна, тя винаги следва да е обвързана с конкретен правен резултат от пряко значение за изхода на спора. Така или иначе въпросът за ценообразуването се разглежда по реда на АПК, а този за нарушаване на правилата за нелоялна конкуренция - по КЗК. Гражданският съд по реда на ГПК не може да утвърди цена за природен газ, която да приложи в 4 отношенията между страните. Т.е. дори да се приеме, че е налице порок на ИАА, този факт сам по себе си не би довел до правни последици от значение за правата и законните интереси на страните.

Не се оспорва от ответника в преклузивните срокове за това и качеството на стоката, т.е. не се твърди лоша престация. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесните суми не са заплатени, т.е. прави се правопогасително възражение чрез пълно плащане.

Плащането вкл. в хода на процеса е косвено признание на неизгодните за ответника факти относно валидно породена облигационна връзка, качествено престиране по нея и възникнало в резултат на това насрещно парично задължение за плащане на продажната цена. Това косвено признание се потвърждава и от приобщените към делото експертни изводи на вещо лице – счетоводител, които съдът възприема като професионално и обективно формирани, а и неоспорени от страните. От тях категорично се установява, че процесните фактури са двустранно осчетоводени; определената цена в тях съответства на тази в договора; размерът на дължимата главница към датата на подаване на исковата молба и при съобразяване на направените до този момент частични плащания от страна на ответника възлиза на сумата от 737 192.01 лв., колкото се претендира от ищеца; общо платената от ответника в хода на процеса сума е в размер на 704 200 лв с последно плащане към 19.09.2022г.

В счетоводството на ищеца дължимият остатък към 31.07.2023г възлиза на главница в размер на 48 046.84 лв и неустойка към 27.05.2022г /съобразно времевите параметри на акцесорната претенция/ – 1949.71 лв.