Решение № 17671 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17671 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110128742 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са установителни искове от „Софийска вода“ АД срещу К. К. К. по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 1007.09 лева, представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 03.08.2022г. – 02.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.03.2024г., за имот апартамент № 128, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, блок 16, вх. Ж, както и на сумата 135.18 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 03.10.2022г.01.09.2023г., за които суми е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 15301/2024г. на СРС, 55 състав.

Ищецът твърди, че между него ответника съществува договорно отношение с предмет предоставянето на ВиК услуги за имота, като в базата данни на дружеството била създадена договорна сметка 2800056605 към клиентски № 1002050676. Сочи, че ответникът е собственик на имота в рамките на периода на доставка по силата на правна сделка – дарение от 24.09.1998г., поради което е потребител на предоставяните от ищеца услуги. Твърди, че ответника, като собственик на имота, считано от момента на придобиването му, има качеството на потребител, който не е изпълнил задължението си да плати стойността на услугата. Заявява, че ответника е обвързани 1 от ОУ и дължи заплащане на предоставените услуги, за което е изпаднал в забава.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск за търсените вземания с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 15301/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства. Прави искане за допускане на комплексна счетоводно-техническа експертиза. Претендира разноски.

Ответникът К. К. К., редовно уведомен за исковата молба, в срока по чл.131 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва иска. Възразява, че е налице злоупотреба, тъй като ищецът претендира лихви за забава върху суми за главница, изчислени служебно за използваната услуга по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, без да е осъществен реален отчет на средството за търговско измерване.

Оспорва да има качеството на потребител на услугите и твърди, че представените доказателства не са достатъчни за доказване на това му качество. Релевира, че не са представени доказателства за предоставянето на услугите.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството, приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно чл.2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Това правило кореспондира на разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

По делото се възразява, че не са представени доказателства за облигационна връзка между страните. За доказване на обстоятелството е представена справка от Агенция по вписванията, от която може да се изведе, че първото по време вписване, касаещо апартамент № 128, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, блок 16, вх. Ж, е прехвърляне на правото на собственост върху него чрез дарение от Костадин К.ов К.

2 на ответника К. К. К.. Други вписвания, касаещи правото на собственост върху този имот не се съдържат в справката.

Представените доказателства, според този съдебен състав, не са достатъчни, за да се докаже облигационната обвързаност между страните. С доклада по делото на ищецът е указано, че не сочи доказателства за обстоятелството, че ответника е потребител на услугата като собственик на имота с оглед въведеното изрично възражение, че ответникът не е потребител на ВиК услуги за посочения имот като негов собственик. След указанието, ищецът не е поискал събирането на доказателства в тази връзка, т.е. за доказване на релевантно и оспорено по делото обстоятелство.

Представената справка от Агенция по вписванията, в принципен план може да служи като доказателство за това обстоятелство при липса на изрично оспорване и с оглед публичния характер на регистъра. В случая обаче обстоятелството е оспорено с въведено възражение за липса на това качество на ответника, поради което в тежест на ищеца е било да докаже пълно и главно наличието му. При такова оспорване следва да се вземе предвид, че представената справка на името на ответника от Агенция по вписванията не представлява документ за собственост, който документ в най-пълна степен отразява принадлежността на правото на собственост при изрично оспорване.

Предявеният иск се явява неоснователен и защото ищецът не е доказал реда и начина, по който е определил стойността на услугата, която претендира. Според заключението, което съдът намира за компетентно изготвено, поради което го кредитира, за периода от 03.08.2022 г. до 02.08.2023 г., и след запознаване със справка от ищеца, консумацията на вода е начислявана на база брой потребители по реда на чл.

39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, което не било обосновано с приложен от ищеца контролен лист и поради непредприемане на действия от страна на ответника се е прилагало за целия период. Вещото лице е посочило, че дължимите суми са изчислени на база два броя потребители, като определеното месечно потребление на основание чл. 35, ал. 5 и ал. 6 общо за процесния период или за 12 месеца по фактурирани данни е 343.10 куб. м. в това число потребление 287,997 куб.м. и 55,101 общи нужди.

Вещото лице е заключило, че отчитането на потреблението е в полза на ответника, но неправомерно са начислени количества вода за „общи нужди“, тъй като при прилагане на реда за начисляване по чл. 39, ал. 5 от Наредбата, такова начисление не се прилага.

В счетоводната част на заключението е даден отговор, че задължението е в размер на 845.38 лева - главница, при съобразяване отпадането на начислението за общи нужди, и 44,28 лева мораторна лихва.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а за 3 сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал.

4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4.

Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с представяне на документи /карнети/ за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания, непредставени по делото.

Месечното количество изразходвана вода за потребителите без индивидуални водомери се определя по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ. Същата се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище, като количества вода се завишават на всяко тримесечие с по 1, 0 куб. м за всеки обитател. Съобразно чл. 24 ОУ и чл. 35, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.

4

В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл. 23 и чл. 24 от Общите условия, тъй като не се изясни причината, поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха доказателства, същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището, ерго потребителят да е бил длъжен да постави водомер. Същевременно не е налице извикването в чл. 23, ал. 4 от ОУ водопроводната инсталация да е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата да не могат да бъдат монтирани, съответно разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице не е установило наличието на писмени документи в тази връзка, нито такива са представени на съда въпреки изричното указание с доклада. Наличието на предпоставките по чл. 39, ал. 5 от Наредбата следва да е обосновано от ищеца с конкретни доказателства с оглед конкретно въведеното от ответника възражение. По тази причина обстоятелството подлежи на пълно и главно доказване, в който смисъл са отправените към ищеца с доклада указания, доказателства в изпълнението на които действия от ищеца не са предприети, поради което последният следва да понесе последиците от бездействието си. Заключението не може да служи като доказателство за това обстоятелство и по-конкретно за правилното изчисление на количеството вода за потребление, макар то от части да е в полза на потребителя. Това е така, защото реда за изчисление по правило е на база реален отчет с цел да се заплати стойността на реално потребното количество вода, а при невъзможност да се извърши в предвидените хипотези – на база презумирано количество вода, предпоставките за прилагането на който ред следва да се установят, което не е сторено.