Решение № 3301 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3301 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. К.а като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100506699 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивнa жалбa от А.

П. и Д. К. чрез пълномощника им адв. И. с срещу Решение 20026445 от 31.03.2022г., постановено по гр. д. 21411/2021г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което са отхвърлени предявените от тях срещу Център за развитие на човешките ресурси искове за обезщетяване на вреди от неправомерни действия (разпространяване на лични данни и сведения) за сумите по 12000 лева за всеки.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилни правни изводи поради липса на пълен анализ на свидетелски показания по делото и на приета съдебно-техническа компютърна експертиза. Ирелевантно било докога К.Б. (участник в телевизионно интервю) е бил служител на ответника. Неправилно СРС приел, че се търсят обезщетяване на вреди от зА.гане независимостта на П. като оценител-такива твърдения нямало в исковата молба и не било предмет на делото. Неправилно било приети, наличие на конфликт на интереси между ищците по повод на дейността им по програма „Еразъм +“.

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с, който тя се оспорва.

СГС при проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за 1 валидно, но недопустимо, като постановено по спор, който не е подведомствен на гражданските съдилища.

Предявените искове са за вреди от неправомерна обработка (разпространяване по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4 §1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679) на лични данни. Ищците твърдят, че служители на ответника неправомерно са разпространили информация, за имената им, семейно положение, роднински връзки, което направили в доклад, който бил разпространен от негови служители в публичното пространство и съдържал внушения за конфликт на интереси при осъществяване на дейността на П. като оценител по програмата в полза на другия ищец, с когото се твърдяло да живее на съпружески начала. Като следствие от действията на служителите на ответника се появили множество публикации в пресата, които уронили доброто им име и се отразили негативно на професионалната им дейност.

Исковете са с правна квалификация по чл. 39, ал. 2 от ЗЛД и подлежат на разглеждане от административен съд. Законът за защита на личните данни, в изпълнение на Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., урежда две алтернативни възможности за защита при нарушения на правилата за съхранение и обработване на лични данни - пред Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ и пред съда, като едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо. Предпоставка за допустимост на производството пред съда е да няма висящо производство пред Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ - чл. 39, ал. 4 КЗЛД, което в случая не е изяснено Нормата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД определя, че за защита от нарушения на правилата на Регламента и закона е приложим редът по Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата препраща към общия административно-процесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества /публични органи или частноправни субекти/, за нарушени права при обработка на лични данни. Производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е по жалба, която може да подаде всеки субект, засегнат от обработване на личните му данни по начин извън законовите правила. Сезиращият съда с твърдения за нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя или променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спора. Така че, производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламента е административно, както когато се претендира установяване на нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вреди от нарушението.

Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му данни е уреден в глава единадесета на АПК "Производство за обезщетения". Съгласно чл. 204 АПК, озаглавен "Допустимост на иска" претенцията за обезщетение е 2 допустимо да се реализира при няколко процесуални възможности: а/ след отмяна на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1; б/ да се предяви в производството по оспорване на административния акт - чл. 204, ал. 2; в/ когато вредите са от нищожен или оттеглен акт, незаконосъобразността на акта се установява в производството по иска за обезщетение - чл. 204, ал. 3 и г/ незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - чл. 204, ал. 4.

В настоящата хипотеза административно производство за установяване наличие на неправомерна обработка на лични данни няма твърдения да има образувано, като претенцията за обезщетение на вреди е предявена в отделно производство пред съд. Тази претенция подлежи на разглеждане по реда на АПК от административен съд. Позоваването на чл. 49 ЗЗД в исковата молба не променя характера на предявената претенция като такава за обезщетение от нарушаване на правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД при обработка на личните данни на ищцата. А при предвиден специален ред за установяване и обезщетяване на вредите от такива нарушения общият ред на чл. 45-49 ЗЗД е неприложим. Поради това разглеждането на спора за обезщетение е от компетентност на административния съд.

В същият смисъл е трайната практика на ВКС и ВАС. Определение № 11 от 7.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2022 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС; Определение № 18 от 28.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 14/2022 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС;

Определение № 33 от 28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2021 г., II г. о., ГК,;

Определение № 5 от 24.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 55/2019 г., 5-членен с-в, ВКС и ВАС).

Следователно решението е недопустимо, като постановено по спор, който не е подведомствен на гражданските съдилища. (Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд)

Производството по делото следва да се прекрати, а исковата молба на ищците да се изпрати за разглеждане от Административен съд София-град, който ще следва да се произнесе и по разноските пред гражданския съд.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение 20026445 от 31.03.2022г., постановено по гр. д.

21411/2021г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което са отхвърлени предявените от А. Д. П. с ЕГН ********** и Д. В. К. с ЕГН ********** срещу „Център за развитие на човешките ресурси“ към Министър на образованието и науката с адрес в 3

София 1000, район "Средец", ул. ****, Булстат **** искове за обезщетяване на вреди от неправомерни действия (разпространяване на лични данни и сведения) за сумите по 12000 лева за всеки.Напътва страните да постигнат спогодба.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ИЗПРАЩА искова молба вх. 22008124/15.04.2021г. по описа на Софийски районен съд ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ от Административен съд София-град.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4