Решение № 1411 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110202307 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. Г. Р. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №24-4332028541/21.11.2024г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че не отговаря на истината, че не е притежавал СУМПС, тъй като същото му било отнето при извършено нарушение на ЗДвП и не му било върнато поради обостряне на психическо заболяване. По изложената причина и пред контролните органи, той отказал да бъде тестван за наркотични вещества, тъй като бил на медикаментозна терапия.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява, а делото е разгледано в негово отсъствие, тъй като не е намерен на посочен от него адрес, който е регистриран за постоянен и настоящ, а друг адрес за него не е известен, включително и на работодател в хипотезата на чл.61, ал.4 от ЗАНН.

Наказващият орган чрез юрк. Кондова оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Депозира писмени бележки с изложени подробни съображения, като акцентира, че АУАН и НП са издадено при спазване на изискванията за форма, съдържание и от компетентни органи. От събраните по делото доказателства, категорично се доказали извършените нарушения, за които са наложени справедливи наказания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, ако жалбоподателят претендира за присъждане на такова.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на П. Г. Р. са наложени три глоби, в размер на 100 лева, на 2000 лева и на 300 лева, съответно за това, че на 11.11.2024г., около 11:50 часа в гр.

София, като водач на лек автомобил „**********“, рег.№*********, собственост на К.В.С., движещ се по бул. „България“ посока от ул. „Астана“ към бул. „Черни връх“, приближава, навлиза и преминава кръстовището с бул. „Черни връх“ на червен забранителен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, а след спиране на бул. „Черни връх“ при извършена проверка е установено, че водачът не притежава СУМПС и в 11:55 часа отказва да бъде изпробван с техническо средство Drug Test 5000, фабр. номер ARRM-0038 за употреба на наркотични вещества и техни аналози, за което му е издаден талон за медицинско изследване №288741 с направление за ВМА, като не е дал кръв за химическо изследване - нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.150 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия GA бл. №1203878/11.11.2024г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата, представени от пълномощника на наказващия орган в съдебно заседание писмени доказателства и изпратени с писма от ОПП-СДВР с вх.№111877/28.03.2025г. и вх.№12279/07.04.2025г. справки за правоспособност на жалбоподателя и наложени наказания по ЗДвП.

Разпитани по делото са свидетелите В. Б. Н. – актосъставител, Д. Б. Б. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта и К. С. П. – присъствал при установяване на нарушението, според които били дневна смяна от 07:00 до 19:00 часа на 11.11.2024г., като обхождали района на бул. „България“, в момент когато били на кръстовището с бул. „Черни връх“, на светофара забелязали пред тях лек автомобил, който на червен сигнал на светофарната уредба приближил, навлязъл и преминал през кръстовището, като продължил по бул. „Черни връх“. Те преминали и го спрели, като при извършената проверка не представил СУМПС, а след справка в ОДЧ се оказало, че не притежава СУМПС. Предложили на водача да бъде тестван на място с полеви тест за наркотични вещества, но той отказал, като му бил издаден талон за медицинско изследване.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

2

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи, че е с предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и му е предявен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/03.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.1.

Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и в съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН, което е идентично със съдържанието на АУАН.

НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед №8121з1632/03.13.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.10, като на съдът служебно е известно, че в ОПП-СДВР има сформирана една Група АНД.

Констатациите в акта и НП относно трите нарушения се установиха от показанията свидетелите, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, а и потвърдени от цялата доказателствена съвкупност.

Жалбоподателят не оспорва първото нарушение, че е преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Черни връх“ посока по бул. „Черни връх“, където е спрян от полицейските служители. Тримата свидетели са били на смяна, патрул и са видели самото нарушение, което е станало пред тях. Те разказват хронологично и логично за ситуацията, която са възприели и при положение, че Р. не твърди противното, както и не представи доказателства, за да обори тези показания, съдът е приел, че категорично от гласните доказателствени средства на полицейските служители се доказа нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Касаещо нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, Р. потвърждава, че е отказал да бъде тестван на място с полеви тест за наркотични вещества. Видно от издадения му талон за медицинско изследване, той го е получил, като нито в АУАН, нито в талона е вписал, че отказва да бъде тестван и няма да даде кръв за химически анализ, тъй като е на медикаментозна терапия. Всъщност, дори към жалбата не представя доказателства за подобно лечение, а признава, че не е дал кръв за химически анализ. При това положение, категорично се доказа и второто нарушение, за което Р. е наказан.

По отношение на представена от него епикризи от БМАЛНП „Свети Наум“, според която е с диагноза биполярно афективно разстройство, съдът не оспорва този статус, но ще отбележи, че хоспитализирането на лицето е с голяма давност – преди около осем години към датата на деянието и самият той не е представил актуални данни за неговото психиатрично заболяване, с твърдение, че е обострено в жалбата, за което е следвало да е посетил психиатър и да има медицинска документация за консултация, хоспитализация и назначено лечение. Такива данни и доказателства няма, а при положение, че жалбоподателя не е открит за призоваване на регистрирания за него постоянен и настоящ адрес, не работи, предвид че според служебната справка от 3

НОИ няма регистрирани трудови договори, съдът не е назначил изисканата от Р. в жалбата СППЕ, тъй като не може да го установи и да го призове за съдебни заседания, а от там и за преглед.

Що се отнася до нарушението на чл.150, ал.1 от ЗДвП, действително според справките и писмата от ОПП-СДВР на Р. е било издавано СУМПС, но същото му е отнето с прилагане на ПАМ със заповед №2001/1424/19.03.2010г., връчена му на 13.10.2016г. Към момент на нарушението – 11.11.2024г. той не е възстановил правата си по реда чл.157, ал.5 от ЗДвП, поради което правилно е констатирано, че е неправоспособен водач и така третото нарушение категорично е доказано с гласните и писмени доказателства.

Правилно в предвидения размер - глоба от 100 лева е наложено наказанието по чл.185, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено от Р. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Правилно в предвидения размер - глоба от 2000 лева е наложено наказанието по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за извършено от Р. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Правилно на жалбоподателя е опредено наказанието глоба от 300 лева по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП в максимален размер, при съобразяване наличието само на отегчаващи вината обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН – на него многократно са му налагани наказания за нарушения на ЗДвП, видно от служебно изготвената справка, а от 2016г. той няма валидно СУМПС, т.е. не е правоспособен водач и въпреки това не е спрял да управлява МПС. Отделно от това на датата на проверката, когато е съставен и процесния АУАН, Р. е извършил три нарушения, които създават изключителна опасност за движението по пътищата, като е преминал на червен сигнал на светофар, на кръстовище, което е натоварено и е отказал да бъде тестван за наркотични вещества, без доказателства, че е на терапия. Така, обществената опасност на извършителя и на стореното от него е висока и целите на наказанието могат да се изпълнят само с глоба в максимален размер, както е определена.

При така изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията чийто орган е издал НП - СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият роган се представлява от юрк. Кондова, която се явява в съдебните заседания. При определяне на размера, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН и съобрази изискванията на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от юрк. Кондова действия, обосноваващи възнаграждението да бъде присъдено в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-028541/21.11.2024г. на Началник Група ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя П. Г. Р. с ЕГН ********** да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5