Определение № 1041 от 24.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 24.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Н. К. като разгледа докладваното от Р. Н. К. Частно наказателно дело № 20221110210714 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от В. И. К. срещу постановление от 17.05.2022 г. на прокурор при СРП, с което досъдебно производство № 513 ЗМК 112/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр.

№ 54266/2019 г. по описа на СРП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че в хода на проведеното разследване не са събрани доказателства, които по несъмнен, безспорен и категоричен начин да докажат, че е извършено престъпление от общ характер, а именно по чл. 213а от НК или чл. 214 НК. В постановлението подробно са преразказани показанията на различни свидетели, като някои от тях са и анализирани. Твърди се, че липсват категорични и непротиворечиви доказателства за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1 и 4, вр. ал. 1 от НК.

В жалбата на В. К., с която е атакувано постановлението, са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт. Твърди се, че от проведените процесуално-следствени действия били доказани множество извършени срещу него и членове на семейството му престъпления, като акцентира и върху наличието на ОПГ между част от свидетелите по делото, организирани именно с цел да го принудят да върне взет заем от св. Д., включително и чрез заплахи срещу него и за отвличане на сина му, палежи, организиране на престрелка и др. При горните съображения е отправено искане до съда за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, взе предвид доводите, изложени в жалбата, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК от прокурор при Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК – за това, че в гр. София в периода 2016 – 2018 г. три или повече лица участват в тайно сдружение с цел извършване на престъпления по чл. 213а и чл. 214 НК с користна цел, за да извлича облага от изнудванията. Но с постановление на прокурор при СП от 14.02.2019 г. наказателното производство е прекратено по отношение на разследването на престъпление по чл. 321 НК и е изпратено по компетентност на СРП за разследване на престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 1 и 4, вр. чл. 1 НК, след като прокурорът от СП е приел, че липсва трайно обединение на повече от три лица, а в случая са налице данни за съучастие между св. Д.и Т. при извършването на престъпление по чл. 213а НК срещу св. К., което е от компетентността 1 на СРП. При продължилото разследване пред СРП липсва конкретизиране на предмета на делото, включително и досежно евентуално пострадалите лица. Но от разсъжденията на наблюдаващия прокурор в постановлението за прекратяване може да се извлече, че се касае именно за разследване на изнудване и заплахи срещу жалбоподателя В. К. /включително и отвличане на сина му/ през 2017 г. с цел той да върне взет заем от св. Дановски.

По делото не е привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 17.05.2022 г. /деловодно изведено на 23.05.2022 г./ досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,

Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК посочва кръга от лицата, легитимирани да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице.

Постъпилата по делото жалба изхожда от лице, което твърди да има качеството на пострадал, доколкото жалбоподателят В. К. твърди върху него да е упражнена принуда с цел да се издължи на св. Д., както и да са извършени или подготвени множество разнообразни престъпления срещу него, поради което съдът прие, че жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице.

Същевременно жалбата се явява и своевременно депозирана, доколкото липсват доказателства за датата на връчване на препис от постановлението за прекратяване на пострадалото лице, като жалбата срещу него е входирана в деловодството на СРС на 15.08.2022 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Прокурорът е преценил, че фактическата обстановка по делото е изяснена в пълнота от събраните по правилата на НПК доказателства и доказателствени средства и не се налага събирането на други доказателства, но прокурорът в пространното си постановление не е изложил каквато и да е фактическа обстановка, приета за установена от него. В първите 6 страници от постановлението единствено се преразказват детайлно дадените от свидетелите показания, резултата от проведените очни ставки и използваните СРС, като накрая на постановлението е изложен и кратък анализ на тези доказателствени средства. Именно от там може да се изведе, че прокурорът е преценил за недостоверни показанията на св. В. и Е.

К.и, които основно описват извършени срещу жалбоподателя престъпления. Отделно от това, прокурорът е коментирал и приложени по делото постановления за спиране или прекратяване на други наказателни производства, образувани по подадени сигнали от св. К. и свързани с част от обсъжданите в жалбата му деяния. Като са описани и опитите на наблюдаващия прокурор да изпрати по компетентност делото на СГП за разследване на престъпление по чл. 142, ал. 5 от НК, които обаче са останали неуспешни. А на страница 8 на постановлението е изложен съвсем кратък анализ и на събраните доказателства относно „инцидента в с. Лозен“, без да се посочи дата на този инцидент, участващите в него лица и какви са фактическите установявания на прокурора, освен извода за неконкретизирани заплахи за „тупване и палеж“, за които дори не е ясно дали прокурорът приема за изречени от св. Д. и в присъствието на кои лица. По същия начин и относно отвличането на сина на св. К. след отказа на СГП да приеме делото по компетентност, прокурорът не е изложил дали приема, че действително е имало приготовление за такова престъпление, започнал опит или някакви данни за застрашеност на малолетния син на К., а единствено се позовава на изменените показания на св. Д.П. които не се подкрепят от други доказателства.

Въпреки липсата на каквито и да е изложени фактически установявания, прокурорът е приел, че по делото не са събрани доказателства, че спрямо св. К. са извършени неправомерни действия с цел той да се разпореди със свое имущество.

Но при този си извод прокурорът е игнорирал или омаловажил значението на събраните доказателства по ДП, които сочат на извършени срещу св. К. престъпления. На първо място, това са собствените му показания, в които той описва както конкретни действия на св. Д. така и съобщеното му от св. П.. В подкрепа на изложеното от 2 жалбоподателя са и показанията на неговата съпруга св. К.а. Прокурорът подробно е описал и дадените неколкократно показания на св. Д. П., в които той разказва за поръчаното му от св. Д. отвличане на сина на св. К.. Д. за такова се съдържат и в показанията на св. Т., който също описва, че в това е замесен и св. Р. С.. А св. Д. П. разпознава по снимки и всички посочени от него лица, включително св. К., К., А. П.и Н. Д., което също следва да се отчете в подкрепа достоверността на показанията му. В показанията на св. Д. Т., който пресъздава възприетото от него при прилагане на СРС спрямо св. П. и Д., също се съдържа потвърждение за интерес на св. П. към съпругата на жалбоподателя и настояване да се събере повече информация за нея. От самите ВДС, приложени по делото това се потвърждава изцяло. Този смисъл заявеното от прокурора, че при прилагането на СРС по делото, не са установени никакви релевантни данни, противоречи на събраните доказателства. При така изброените доказателствени източници, в които се съдържат данни за престъпни посегателства срещу св. К. и семейството му, прокурорът необосновано е преценил, че не са събрани достатъчно доказателства за каквото и да е престъпление от общ характер, тъй като по делото са налични и показания на свидетели, които оборват изложеното от изброените по-горе. Но прокурорът е пренебрегнал обстоятелството, че тези показания изхождат именно от лицата, посочени като извършители или най-малкото съпричастни към деянията, а именно св. Д., П*****, К*******, които несъмнено имат интерес да отричат извършването на деянията. Прокурорът също е пренебрегнал и обстоятелството, че св. К. и съпругата му твърдят неизгодни за тях факти, касаещи задължението по предоставен им заем в сериозен размер, което дори се отрича от св.

Дановски. В тази връзка би могло да се изследва и дали последният е разполагал с финансовата възможност да предостави подобна сума на жалбоподателя.

Отделно от това, относно „инцидента в с. Л******“, както е описан от прокурора и където се касае за изречени закани през мятото на 2017 г. от св. Д******* по повод жалбоподателя и семейството му в присъствие на св. К******** и П******* С*********, както и на св. Е******** К.а и малолетни лица. В разпита си св. С******** описва конкретните думи на св. Д********* към св. К.а като „първо ще ви запалят и после ще ви тупнат“ след като е питал къде е св. К.. Св. С********* описват, че пред дома си са видели и св. Асен Петров. Като в разпитите на св. Стамболови се описват и деяния, свързани с посегателство срещу техните имоти – стрелба и палеж, за които са образувани други ДП. Но въпреки изложеното относно конкретните думи и действия на св. Д**********прокурорът е приел, че без да се налага допълнителен разпит или изясняване на фактите, не е налице каквото и да е престъпление.

Абсурдно е да се твърди, че при противоречие в събраните доказателства следва да бъде прекратено досъдебното производство, тъй като не може да се установи с категоричност случилото се. Именно в тези случаи аналитичната дейност на прокурорите и съда следва да изведе тези установени фактически положения, които се подкрепят от кредитираните доказателства, независимо от наличието и на противоречащи им доказателствени средства. Като в тези случаи следва да бъде изложен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка и ясно да се посочи на кои доказателства прокурорът дава вяра и по какви причини и следователно какви факти приема за установени. Но в случая прокурорът е подходил повърхностно, като единствено е преразказал дадените от свидетелите показания и бегло е споменал какви са противоречията между тях, но не е задълбочил анализа си, за да изведе данни за действително случилото се в отношенията между св. К. от една страна и Д******** и П*********от друга. А ако е приел, че тези отношения не са изяснени е следвало да проведе по-задълбочени разпити на основните свидетели, при които да съпостави отговорите на другите и обективно наличните доказателства /включително и от използваните СРС/ и данни по другите наказателни производства, да зададе контролни въпроси и след това да се ориентира кой от свидетелите дава правдиви показания и за кои обстоятелства.

3

В този смисъл съдът прие, че поради липсата на каквато и да е изложена от прокурора фактическа обстановка е невъзможно да се установи категорично дали са събрани всички необходими доказателства и съответно дали правните изводи на прокурора са обосновани.

Освен това прокурорът има задължението да провери дали от събраните по делото доказателства се установява каквото и да е престъпление /включително и от частен характер с оглед правомощието му по чл. 25, ал.1, т. 6 от НПК/, а не единствено престъплението, за което е образувано ДП. В конкретния случай това важи в още по-голяма степен с оглед липсата на адекватно постановление за образуване на ДП или конкретно описано деяние в постановлението за приемане по компетентност на делото. Но прокурорът в хода на ДП се е задоволил единствено да анализира данните за престъпления от компетентността на други прокуратури, за да им изпрати делото, но не и в постановлението си за прекратяване на ДП да изложи съображенията си защо приема, че липсват събрани доказателства например за престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК, по чл. 143 от НК, или дори при извод за недостоверност на показанията на св. Д******** П******** и за престъпления по чл. 290 или чл. 286 от НК.