Решение № 325 от 28.10.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Перник, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500456 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /ЕРМ Запад/ против Решение № 72 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д. № 83/2023 г., по описа на Районен съд - Брезник, с което са ОТХВЪРЛЕНИ 1/ предявения от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу „Брезина 2000“ ЕООД иск да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик на трансформаторен пост с диспечерско „ТП Битов комбинат, Брезник“, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР, разположен в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, на гр.Брезник, община Брезник, област Перник, ул. Георги Бунджулов № 61-63, ведно с прилежащото му енергийно оборудване и прилежаща земя, както и да бъде отменен Нотариален Акт № 127, том 1-ви, рег. № 797, Нот. дело № 118/2011 г. по описа на Нотариус И.М. с № *** в регистъра на НК и район на действие РС Брезник на основание чл.537, ал.2 от ГПК и 2/ предявения от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу „Брезина 2000“ ЕООД иск ответното дружество да преустанови неправомерните си и неоснователни действия, с които пречи и възпрепятства възможността на ищеца да упражнява правата си в пълен обем, като НЕДОКАЗАНИ. Присъдени са и разноски.

Сочат се основания за недопустимост, неправилност, необоснованост и 1 противоречие със съдопроизводствените правила на обжалвания акт.

Макар и да се сочи, че постановеното решение е недопустимо съображения за това във въззивната жалба не са развити.

Жалбоподателя твърди, че в обжалваното решение е допусната неяснота и противоречие, тъй като съда от една страна приел, че трафопост е налице, същия е в експлоатация и оборудван със необходимите съоръжения, а от друга отхвърлил иска и за тези съоръжения /енергийно оборудване/.

В жалбата подробно са преповторени сочените в исковата молба основания за собственост на процесния трафопост, а именно, че същия е енергиен обект и като такъв по силата на закона е станал собственост на ЕРМ Запад, а същевременно е и изключен от гражданския оборот. Поради последното не би могъл да стане собственост на ответното дружество чрез приватизация. Твърди се, че в тази връзка първия съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, вкл. защитата която закона дава на създадената сервитутна зона около трафопоста. Твърди се също, че не са обсъдени доводите за изтекла в полза на ищеца придобивна давност, а дори и това да е така, то направените изводи са неправилни. Във въззивата жалба се защитава виждането, че собствеността на енергийни обекти по смисъла на ЗЕ /респ.ЗЕЕЕ/ може да принадлежи единствено на лицата, които имат съответен лиценз за осъществяване на дейности в енергетиката.

Решението на районния съд се оспорва и по отношение на иска по чл.109 ЗС, като се твърди, че от събраните доказателства се установява несъмнено, че ответното дружество пречи на ползването на процесния трафопост, като ограничава достъпа до него.

Моли въззивния съд да отмени решението и уважи изцяло, като основателни предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор.

В същия въззивната жалба се оспорва изцяло и се моли да бъде отхвърлена.

Твърди се, че в рамките на диспозитивното начало районния съд се е произнесъл точно по предмета на спора, така както той е очертан от ищеца. При това са съобразени всички събрани по делото доказателства. Сочи се, че по отношение на ответника не съществува законова забрана да придобие сграда в която има енергийно съоръжение и в този смисъл се отрича въпросния трафопост да е енергиен обект по смисъла на ЗЕ.

Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на 2 основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Доколкото макар и с въззивната жалба, като порок да се сочи и недопустимост на решението на първия съд, но конкретни доводи в тази насока не са развити въззивния състав намира, че няма какви мотиви да изложи в тази насока. С исковата молба ищеца изрично е поискал защита по отношение на сграда с идентификатор ***. Дори и когато експертизата на вещите лица категорично е установила, че тази сграда не е трафопост и в него не се съдържат енергийни съоръжения, като се твърди в исковата молба, ЕРМ Запад, чрез своя представител не е конкретизирал искането си съобразно заключението на експертите. Макар и в тази насока първия съд да не е проявил активност за изясняване действителната воля на ищеца, а е трябвало, това нарушение в крайна сметка не се е отразило нито на действителността на крайния акт, нито на неговата правилност. Липсата на идентичност между сградата сочена от ищеца и тази обособена, като трафопост не е в основата на мотивите за отхвърляне на предявения иск по чл.124 ГПК и в крайна сметка първия съд се е произнесъл в рамките на търсената от ищеца с исковата молба защита.

От събраните по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че ответното дружество се легитимира, като собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Брезник ул.Георги Ив. Бунджулов целия с площ по скица от 995 кв.м., заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 364 кв.м. на четири етажа, сграда с идентификатор *** с площ от 39 кв.м. на един етаж и сграда с идентификатор *** със застроена площ 28 кв.м., на един етаж- селскостопанска сграда. С акт № 1780 за държавна собственост на недвижим имот от 10.11.1987 г. е установено отчуждаване на терен за строеж на битов комбинат за нуждите на ДПП „Георги Бунджулов“ със собствени средства, което предприятие е праводател на ответника, а имота по АДС е идентичен с гореописания. Като собственик на целия процесен имот е посочено именно ДПП „Георги Бунджулов“, което предприятие е правоприемник на създадения през 1948 г. като обществена организация градски промкомбинат „Георги Бунджулов“, праводател на ответника. Видно от Заповед № РД-17-28/17.06.1991 г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите /МИТУ/ ПП „Г. Бунджулов“ е влязло след 1989 г. в условията на действалия Указ № 56 за стопанската дейност в състава на Фирма „Перун“ гр.Самоков. Със същата заповед е прекратено, считано от 10.06.1991 г. съществуването на Фирма „Перун“, като нейното имущество е било разпределено между няколко образувани държавни фирми. Едната от тях е именно праводателя на ответника ДФ „Брезина-стил“ гр.Брезник. Със Заповед № РД-17-191/ 05.08.1991 г. държавната фирма е преобразувана в ЕООД с капитал от 2 100 хил. лева, като в т. 3 е посочено, че новообразуваното дружество поема права и задълженията на Фирма „Брезина Стил“ гр.Брезник. С Решение на Окръжния съд Перник от 15.10.1991 г. по ф.д. № 3651/1991 г. фирма „Брезина-Стил“ гр.Брезник е вписана като еднолично дружество с ограничена отговорност „Брезина -Стил“ ЕООД- гр.Брезник с основен капитал 2100 хил. лева, разпределен в 2 100 дяла по 1000 лв. всеки. По искане на тогавашния основен кредитор на дружеството ТБ „ОББ“ АД дружеството било обявено в неплатежеспособност 3 със съдебно решение от 14.10.1993 г., без да се прекратява неговата дейност. По-късно бил изготвен оздравителен план по силата на който и след извършено прехвърляне на вземания на кредиторите в полза на „Брезина Стил 96“ ООД, по искане на последното е направено превръщане на цедираните вземания в дял от капитала на „Брезина Стил“ ЕООД и след направените промени преобразуване на дружеството в „Брезина 2000“ ООД, ответник в настоящият процес. Всички тази факти са изяснени подробно от районния съд.

Със заключението по основната СТЕ и допълнителната такава на вещите лица К. и Ц. се доказва, че сграда с идентификатор *** представлява отделно котелно помещение със съответна инсталация на дърва за отопление на основната сграда. Пак от същите експертизи се установява, че на различно място- в северозападния ъгъл на сграда с идентификатор *** /изчертано със зелен цвят на скицата по допълнителното заключение/ е обособено помещение, неразделна част от самата основна сграда, което е оборудвано с ел съоръжения и се ползва като трафопост. Между двете помещения няма идентичност. Свидетелката Р. И. твърди, че трафопоста, като такъв е бил построен заедно с основната сграда и като част от нея на Битовия комбинат /1973 г./. Първоначално чрез него се захранвал с ток само комбината. Свидетелката, като главен счетоводител твърди, че трафопоста е бил включен в балансовата стойност на предприятието и за него са начислявани и плащани данъци и никой не е искал отписването му от материалните активи.

Така изложеното се потвърждава от заключенията на експертите по СТЕ и ДСТЕ според които от обособеното помещение като трафопост има стар кабел за ниско напрежение, който е захранвал само комбината. В същия смисъл е и приетото като писмено доказателство писмо изх. № ФС-01-33-1305 от 06.12.83 г. на ДПП „Г. Бунджулов“. За съжаление експертите не могат да установят кога точно към този трафопост са присъединени и други обществени абонати, тъй като акт за въвеждане в експлоатация за това не е съхранен, но очевидно това е станало по- късно, тъй като стария кабел за НН е прекъснат и в момента са прекарани новикъм ответното дружество и към други стопански и битови абонати.

Ищеца не оспорва, че ответника е собственик на сграда с идентификатор ***, а за нея последния се е снабдил и с нотариален акт № 127 том 1 по НД 118/ 2011 г.

При тези факти и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК първия съд правилно и в точно приложение на материалния закон е приел, че по делото ищцовото дружество не е доказало, че е собственик на обособеното като трафопост помещение. Доколкото трафопоста е съвкупност от постройката и ел съоръженията в нея районния съд правилно ги е третирал, като едно цяло. Ето защо неоснователни са доводите в жалбата, че след като е отхвърлил иска за сградата първата инстанция не се е произнесла отделно само за ел съоръженията в нея. В този смисъл е и формирана трайна, задължителна практика на ВКС- обективирана в решение № 291/14 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д.

№ 625/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о. на която въззиваемото дружество изрично се е позовало. По делото е безспорно 4 установено, че помещението, което в крайна сметка е предмет на спора, се намира в сградата на ответника и е построено заедно с нея през 1973 г. Това помещение и ел съоръженията в него са изградени със средства и за сметка на праводателя на „Брезина 2000“ / писмо изх. № ФС-01-33-1305 от 06.12.83 г. на ДПП „Г. Бунджулов“/. Първоначално трафопоста е действал като ведомствен- само за нуждите на ДПП, а след това, от неустановена дата и година е започнал да обслужва и голям брой външни потребители- 140 битови и 17 стопански. При тези данни следва да се приеме за безспорно установено, че именно ответника е собственик на спорното помещение, тъй като то е част от собствената му сграда, което, както се посочи, не се отрича и от ищеца. Последният има само правото да изкупи помещението съгласно §4, ал.4 от ПЗР на ЗЕ и в този смисъл то попада под определението за "материален ресурс" по смисъла на § първи, т. 32 от ДР на ЗЕ, тъй като има характер на съоръжение, което осигурява нормалното функциониране на енергийния обект. Като съвкупност от сграда /помещение/ и енергийно съоръжение обектът се определя като трафопост- енергиен обект от вида на площадковите. Тъй като е собственост на ответника помещението подлежи на изкупуване от лицензираното енергийно предприятие, съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, респ.