Решение № 317 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Чакалова при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Грета Чакалова Търговско дело № 20255300900372 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от С. Д. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК

121265177, с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.497 КЗ във връзка с чл.86 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 14.11.2024 г. на пътя между с.

Иганово и с. Кърнаре при управление на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е270“ **** А. В. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил е контрол над управляваното от него МПС, излязъл е извън пътното платно за движение и след настъпил удар в дърво лекият автомобил се е преобърнал по таван и се е запалил. В резултат на настъпилото ПТП на С. Л. са причинени телесни повреди: фрактура на 7-ми шиен прешлен; контузия на гръдния кош и корема; разкъсно-контузна рана париетално; увреждания на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия; предкоренчева увреда на С7-8 двустранно; фрактура на тялото на ТН3 и локално стеснено предно арахноидно пространство на това ниво; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес.

След пътния инцидент на 15.11.2024 г. ищецът е настанен в болнично заведение, назначена е лекарствена терапия и е поставена шийна яка за период от четири седмици. На 18.11.2024 г. ищецът е изписан от болничното заведение с препоръка за домашно лечение и е насочен за проследяване на състоянието от неврохирург. На 19.01.2025 г. ищецът е приет за лечение в 1

МБАЛ „Уни Хоспитал“ - гр. Панагюрище с болки в областта на врата, ирадиращи към рамената, скованост, силни опасващи болки в гърба, ирадиращи напред към гръдната кост и непреминаващи при покой. При прегледа се установява ограничена в цервикоторакален преход и торакален сегмент двигателна дейност; напрегната паравертебрална мускулатура в цервикален дял и тораколумбален преход; двустранна хипестезия по С5-6, предкоренчева увреда на С7-8 двустранно, фрактура на тялото на ТН3 и локално стеснено предно арахноидно пространство на това ниво. Проведено е медикаментозно лечение. На 24.01.2025 г. ищецът е изписан от болничното заведение с назначена медикаментозна терапия и препоръка за щадящ двигателен режим.

На С. Л. е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за периода 19.01.2025 г. - 13.02.2025 г. Ищецът към момента на настъпване на ПТП е работил по трудов договор в ****, като работата му е свързана и с физически труд. След инцидента ищецът дълго време се възстановява и е в отпуск поради временна нетрудоспособност и не може да изпълнява служебните си ангажименти.

Телесните увреждания, получени от ищеца при ПТП, му причиняват болки и страдания. С усилия се справя в ежедневието си и е ограничил социалните си контакти поради търпените болки и дискомфорт. Дълго време е следвало да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, а към настоящия момент продължава да изпитва болки. Сънят му е неспокоен от болките в областта на шията, получава задух, сърцебиене и сънува кошмари, свързани с преживения инцидент. Оплаква се от замайване, нестабилност в походката и главоболие. Изпитва неувереност и страх от МПС. Притеснява се, че няма да може да се възстанови. За времето на възстановяване той е разчитал на помощта и подкрепата на своите близки поради невъзможността да се обслужва сам, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест.

Собственикът на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е270“ **** е сключил за периода от 19.01.2024 г. до 18.01.2025 г. с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица BG/23/124000275133, поради което застрахователят е приел да отговаря за причинените неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ пострадалият е сезирал на 14.01.2025 г. застрахователя за изплащане на обезщетение, но до подаването на исковата молба застрахователят не е изплатил обезщетение.

Ето защо се иска да се постанови решение, с което да се осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

„ОЗК

–

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на С. Д. Л., ЕГН **********, сумата 46 000 евро, представляваща част от сумата 76 693.78 евро, чиято левова равностойност е 150 000 лв, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на увреждания, получени 2 при ПТП на 14.11.2024 г., причинено от А. Т. при управление на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е270“ ****, изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки и страдания, безпокойство, нарушен сън, ведно с обезщетение за забава от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се застъпва следното становище:

-Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП и се оспорва представеният като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.11.2024 година. Констативният протокол, издаден от дежурния ПТП при ОД на МВР град Карлово, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.

Доколкото ПТП не е настъпило в присъствието на длъжностното лице, протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпване на ПТП.

-Оспорва се наличие на виновно и противоправно поведение на водача на МПС „МЕРЦЕДЕС Е270“ **** А. Т..

-Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в следната насока:

1.Ищецът е нарушил правилото на чл.137а, ал.1 ЗДвП и е пътувал без поставен обезопасителен колан. Неизпълнението на това негово задължение обективно е допринесло за настъпване на вредните последици, тъй като в случай, че е бил с поставен обезопасителен колан дори и да е било възможно да се получат увреждания, същите са щели да бъдат в много по-лека степен и в по-малък обем.

2.От приложената към исковата молба Епикриза с И.З. № 80856/2024 г. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, графа „Препоръки и назначения“, се установява, че пострадалият С. Л. е насочен за консултация и проследяване на здравословното му състояние от неврохирург поради травматични увреждания, настъпили в резултат на процесното ПТП. Ищецът е осъществил консултация с неврохирург два месеца след инцидента, като на дата 19.01.2025 година същият е посетил МБАЛ „Уни Хоспитал“ в гр.

Панагюрище. Това закъснение в търсенето на медицинска помощ представлява значително нарушение на задълженията му за грижа за здравето, което се отразява негативно на възможността за пълно и ефективно възстановяване. Бездействието от страна на ищеца може да бъде разглеждано като допълнителен фактор, който води до усложняване на процеса на лечение, а това трябва да бъде отчетено при оценката на размера на вредите и възможността за пълно възстановяване на пострадалия.

3.Към исковата молба не са приложени никакви доказателства, които да удостоверяват, че след инцидента ищецът е предприел възстановителни 3 действия, свързани с лечението на получените от него телесни увреждания. Не се установява да е преминал през какъвто и да е рехабилитационен курс, включително лечебна физкултура, физиотерапия, масажи, консултации с терапевти или друг вид грижи, насочени към подобряване на физическото му състояние след претърпения инцидент.

-Оспорва се претендираното обезщетение по размер. С оглед преценката относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени врели, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че болничният престой на ищеца в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив е бил с продължителност едва три дни, през които е провеждано единствено консервативно лечение и това е показател за тежестта на състоянието на ищеца след настъпването на ПТП.

Същите обстоятелства са относими и за последвалия болничен престой в МБАЛ „Уни Хоспитал“ - гр. Панагюрище, където ищецът е хоспитализиран за срок от четири дни, отново при консервативен лечебен подход. Твърди се, че не се представят доказателства, установяващи, че ищецът действително е прекъснал трудовия си процес поради временна неработоспособност. В представената към исковата молба Епикриза от болница „Уни Хоспитал“ - гp.

Панагюрище, в графа „трудоспособност“ е отбелязано, че пострадалият е с временна загуба на трудоспособността, за което е издаден болничен лист № Е20250024053 за периода от 19.01.2025 г. до 13.02.2025 г., т.е., временната нетрудоспособност е започнала едва от датата на второто му посещение в лечебното заведение, около два месеца след настъпването на процесното ПТП.

Доколкото не се твърди, че ищецът С. Л. в действителност е преустановил трудовата си дейност непосредствено след инцидента от 14.11.2024 г., може да се обоснове извод, че именно в рамките на трудовия процес или в ежедневието си ищецът сам допълнително е увредил здравословното си състояние, което да е наложило последваща хоспитализация и издаване на болничен лист.

Претендира разноски.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице /с Молба, получена от „ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на 14.01.2025 г., ищецът е 4 сезирал застрахователя с искане за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в резултат на настъпило на 14.11.2024 г. ПТП/.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.11.2024 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – Пловдив – РУ – гр.Карлово, се установява, че на 14.11.2024 г. е посетил местопроизшествие на път между с.Иганово и с.Кърнаре с участници МПС „МЕРЦЕДЕС Е270“, ****, управлявано от А. В. Т., с пострадали лица А. В. Т., С. Д. Л., А. С. А. и А. Р. М.. Констативният протокол за ПТП с пострадали лица от 14.11.2024 г. е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред и съставлява официален документ и е доказателство за извършените от това длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации. Съставлява годно доказателство за удостоверените в него факти относно участниците в ПТП – МПС „МЕРЦЕДЕС Е270“, ****, управлявано от А. Т. и пострадали пътници в автомобила А. В. Т., С. Д. Л., А. С. А. и А. Р. М..

От показанията на свидетеля Д. Л., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на делото предвид близката й родствена връзка с ищеца – негова майка, се установява, че след настъпването на ПТП е видяла ищеца в болничното заведение и той е бил изплашен, не говорел, не е могъл да познае св.Л. св.Л. е останала с него по време на болничния му престой. Ищецът се е оплаквал от болки във врата, гърдите и гърба, от схващане на крайниците. Изпитвал е болки в интимните части. По време на болничния престой ищецът не е бил в състояние да се самообслужва, да става и за него грижи е полагала св.Л.

В болницата са му поставили консервативно лечение. яка и корсет и му е приложено

След приключването на болничното лечение ищецът е бил на постелен режим вкъщи в продължение на три месеца, продължил е да носи яка и корсет, не е могъл да се самообслужва и самостоятелно да се придвижва.

Родителите му са полагали грижи ежедневно за задоволяване на битовите му потребности. Оплаквал се е от болки в главата, гърдите, гърба, рамото и краката. Към настоящия момент продължава да се оплаква от болки в гърдите и лявата ръка и приема обезболяващи. Обстоятелството, че ищецът не може да полага труд и не е в състояние да се обслужва самостоятелно, го притеснява и станал неспокоен.