Определение № 305 от 25.06.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Бургас, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500245 по описа за 2024 година за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на „БЕРМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от М. И., чрез пълномощника адв.Б., против определение № 1045/18.04.2024г. по гр.дело №276/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са оставени без разглеждане като недопустими жалбите на дружеството против действия на ЧСИ И. Б..

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което да бъдат отменени обжалваните в производството откази на съдебния изпълнител да вдигне посочените възбрани да бъдат отменени.

Предходната инстанция е приела, че жалбоподателят като трето за изпълнителното производство лице няма правен интерес да оспорва действията на съдебния изпълнител на основание чл.435,ал.4 ГПК и формално приема, че липсват данни дружеството да е било собственик на имотите към датата на налагането на възбраните.

Намира, че случаят е специфичен и налага прецизно тълкуване.

Възбраната не е наложена от съдебния изпълнител, той само е уведомил дружеството, че започва изпълнение – извършване на опис и оценка на основание вече вписаната през 2013г. възбрана. Към датата на налагане на възбраната жалбоподателят не е бил собственик на имотите, но е такъв към датата на извършване на описа и оценката им. Счита, че възбраната е загубила своето действие, дружеството е придобило имота от действителен собственик – А. Г. А., който се легитимира с влязло в сила постановление за възлагане.

Втората подадена в производството жалба касае заличаването на 1 вписаната възбрана и неоснователно е оставена без разглеждане от съда като просрочена. Излага доводи за своевременното и подаване – намира, че срокът за обжалване от датата на връчване на обжалвания отказ, а не от извършването на описа, както е приела предходната инстанция.

Сочи се, че дружеството е придобило имота с идентификатор *** и построените в него сгради чрез покупко – продажба през 2021г. „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че изпълнява по отношение на имотите на основание успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД. Банката е изпълнявала против същите имоти през 2011г. въз основа на вписана в нейна полза ипотека и на основание възбрана, вписана през 2013г. до размера на ипотеката от 50 000 евро. Изпълнението е осъществявано по изп.дело № 893/2013г. по описа на ЧСИ Делян Николов. След проведена публична продан за купувач на имота е обявен А. Г. А., но изготвеното разпределение е оспорено пред съда и не е влязло в законна сила, което е дало основание на ЧСИ да вдигне възбраната.

Междувременно вписаната в полза на банката ипотека е заличена въз основа на решение № 122/27.01.2020г. по т.д. № 2747/2018г. на ВКС.

Твърди се, че банката няма право да изпълнява против имота, тъй като той е продаден от ЧСИ Янко Бъчваров на публична продан по изп.дело № 16/2019г. с влязло в сила постановление за възлагане, и продаден в последствие на жалбоподателя.

Представеното от банката решение № 211/10.03.2022г. е постановено в производство по чл.435 и сл. ГПК, в което съдът е следвало да разгледа най – напред жалбата против изготвеното разпределение /върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново/, а в последствие жалбата против постановлението за възлагане. Като не е спазил поредността, решението в частта, с която е разгледано постановлението за възлагане е преждевременно постановено и няма правна сила. В него е прието, че банката има качеството на кредитор. Изпълнителното производство е прехвърлено по нейна молба при ЧСИ И. Б..

Твърди се, че публичната продан по изп.дело № 892/2013г. не е завършена тъй като липсва влязло в сила разпределение, междувременно имотите са продадени от ЧСИ Я. Б. по друго изпълнително производство, а действията, извършени по изп.дело № 562/2023г. са злоупотреба с право, тъй като е недопустимо изпълнение до край в полза на банката.

В отговор на частната жалба, подаден от „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез пълномощника адв.Ц. се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Счита подадената в предходната инстанция жалба вх. №1379/23.01.2024г. за недопустима, тъй като жалбоподателят е уведомен за започналото против имотите принудително изпълнение на 04.12.2023г. и жалбата е подадена след изтичане на срока.

На следващо място се сочи, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне възбрана не подлежи на съдебен контрол по жалба на трети за изпълнителното производство лица, освен в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК – когато третото лице е владяло имота към датата на налагане на възбраната, 2 условие, което не е налице спрямо жалбоподателя.

Твърди се, че „БЕРМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не е собственик на имотите, предмет на изпълнението, тъй като с влязло в сила решение от 10.03.2022г. постановено по гр.д.№ 1769/2021г. по описа на БОС са отменени като незаконосъобразни, действията на ЧСИ Я. Б., per. № 709 на КЧСИ по изп.д. № 20197090400016 по описа неговия опис, изразяващи се в разпределение на постъпили парични суми на основание чл. 495 от ГПК от продажбата на имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас и построените в него сгради, находящи се в гр.Б. местност „К.“, извършено на 03.06.2021г. и е отменепо като незаконосъобразно постановление за възлагане на недвижим имот от 25.06.2021г. по изп.д. № * по описа неговия опис за възлагане на взискателя А. А., праводател на жалбоподателя, имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас и построените в него сгради, находящи се в гр.Б., местност „К.“.

С влязло в сила решение от 16.09.2022г., постановено по гр.д. № 196/2022г. по описа на БАС е оставена без уважение жалбата на А. А. против първоинстанционното решение в частта, в която е отменено разпределението от 03.06.2021г. и е оставена без разглеждане жалбата на същия жалбоподател против първоинстанционното решение в частта, в която е отменено постановление за възлагане на недвижим имот от 25.06.2021г.

От изложеното следва, че купувайки имота от лице, което не е станало негов собственик, дружеството също не е придобило собствеността върху него.

Обстоятелството, че продажбата е вписана, не променя това обстоятелство.

От изложеното следва, че „БЕРМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД няма правен интерес от подаването на жалбата и от вдигането на процесната възбрана.

Освен недопустима, жалбата е и неоснователна и недоказана, тъй като към датата на налагане на процесната възбрана на недвижимите вещи, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение те са били собственост на длъжника.

Възбраната не е изчерпала своето действие, тъй като ползва и присъдинилите се в производството взискатели и техните вземания до окончателното им погасяване съгласно е мотивите на т.3 от ТР № 1/2015 от 10 юли 2018г. постановено по тълкувателно дело № 1/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС.

На следващо място заличаването на ипотеката не засяга правата на банката като хирографарен кредитор. Вписаното основание за процесната възбрана е вземане на банката от длъжника, без да е конкретизирано кое е то.

Съгласно цитиринато тълкувателно решение вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“. След изменението на чл.433, ал.4 3

ГПК, според което вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, то това следва да бъде осъществено едва след приключване на публичната продан, каквото в настоящия случай не е налице.

Посоченото в жалбата решение по гр.дело № 1523/2020г. по описа на БОС е ирелевантно, тъй като жалбата на банката против разпореждането на ЧСИ Д. Н. е оставена без разглеждане.

Предвид, че вземанията на взискателите не са били погасени, ЧСИ Н. е постановил ново разпореждане от 22.04.2021г., с което е постановил, че ще вдигне наложената възбрана върху недвижим имот с идентификатор * собственост на дружеството „Дъга 2004“ ЕООД, след приключване на висящата процедура по продажба на имота чрез влизане в сила на разпределението и изплащане на сумите от продажбата - условие, което не се е осъществило.

Възбраната предхожда договора за покупко–продажба между жалбоподателя и А. Г. А. и жалбата на дружеството против нея е недопустима.

На следващо място с решение № 193/06.07.2015г. по търговско дело № 11 по описа за 2014г. на Окръжен съд-Бургас, влязло в сила на 20.10.2015г., е уважен изцяло предявеният от „Банка ДСК” ЕАД иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност спрямо банката на сделката, с която поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.Бургас и построените в него сгради, находящ се в гр.Б., местност „К.“ с площ 38 826 кв.м. е прехвърлен от „Сан Сити” ООД на „Дъга 2004” ЕООД и предвид, че жалбоподателят не е собственик на имота, то той не е легитимиран да иска вдигане на възбраната.

На последно място – решение № 193/06.07.2015г. по търговско дело № 11 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Бургас предхожда с няколко години образуването на производството по несъстоятелност на длъжника по изпълнителното дело „Сан Сити” ООД.

Излагат се и идентични доводи за недопустимостта и неоснователността на жалбата с вх. № 27764/12.12.2023г. и също се иска оставянето на частната жалба в тази част без уважение.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона ,за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалби на „БЕРМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД против отказ на ЧСИ И. Б. по изп.дело № 562/2023г. да спре насрочените опис и оценка на имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас и построените в него сгради 4 и да спре изпълнителното дело и по жалба на същия жалбоподател против отказ на съдебния изпълнител да вдигне възбрана от 03.09.2013г., наложена върху имота. Дружеството е заявило, че е собственик на въпросния имот, придобит от него посредством покупко – продажба от А. Г. А..

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е намерил жалбите за недопустими и е постановил оставянето им без разглеждане.

За да достигне до този извод, съдът е приел, че жалбоподателят е трето за изпълнителното дело лице, претендиращо защита по реда на чл.435, ал.4 ГПК. Констатирано е, че за пристъпването към принудително изпълнение съдебният изпълнител е уведомил дружеството със съобщение, получено на 04.12.2023г., от която дата е започнал да тече едноседмичният срок за обжалване. Първата от жалбите е подадена на 12.12.2023г. и е своевременно подадена, но втората, подадена на основание чл.435, ал.4 ГПК е от 23.01.2024г., просрочена е и оставена без разглеждане на това основание.

По отношение на първата жалба съдът е приел, че третото за изпълнителното производство лице не е легитимирано да изисква от съдебния изпълнител да извършва или да не извършва определени действия и да обжалва отказите на съдебния изпълнител.

Констатирана е и липсата на процесуална легитимация на жалбоподателя по реда на чл.435, ал.4 ГПК поради липса на твърдения в деня на налагане на възбраната дружеството да е владяло имотите.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Изпълнително дело № * по описа на ЧСИ И. Б., № 800 на КЧСИ е първоначално образувано като изпълнително дело с №* по описа на ЧСИ Д.

Н., №804 на КЧСИ.

Първоначален взискател по изпълнителното дело е „Банка ДСК“ АД – София, по молба за събиране на вземанията на банката срещу длъжника „Сан Сити“ ООД - в несъстоятелност по изпълнителен лист от 24.06.2013г. издаден на основание заповед за изпълнение № 3156/20.06.2013г. по ч.гр.д. № 4964/2013г. по описа на Районен съд - гр.Бургас.