Решение № 3474 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3474 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330100995 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Е. А. срещу „Сити Кеш“ ООД. Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 20.07.2022 г., по силата на който ответникът отпуснал на ищеца сума в размер на 1800 лв. Било предвидено договорът да бъде обезпечен с поръчителство или с банкова гаранция. Поръчителят следвало да отговаря на определени в договора условия, посочени в чл. 5. Предвидено било в случай на непредставяне на уговореното обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, или ако същото не отговаряло на договорните условия, ищецът да дължи неустойка в размер на 1268,70 лв. Ищецът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, тъй като били посочени само абсолютните стойности на лихвения процент и ГПР не отговарял на реално посоченото в договора за заем. Не можело да се направи извод кои точно разходи формират ГПР, не ставало ясно дали разходите за неустойка са включени в ГПР, а обезпечението било задължително условие за сключване на договора. Счита, че са налице скрити разходи, като уговорената неустойка смята, че заобикаля нормата на чл. 19 ЗПК, като с нея се целяло получаване на допълнително парично заплащане по договора. Счита, че начинът, по който е уговорено задължението, препятства неговото изпълнение и предпоставя начисляването на тази неустойка. Счита, че непредставянето на обезпечение само по себе си не води до вреди за кредитора, а се касае за скрита печалба за него. Цитира съдебна практика и прави извод, че невключването на неустойката в ГПР води до недействителност на договора. Счита, че уговорената неустойка е неравноправна клауза, а също и че накърнява добрите нрави. Ето защо счита, че както договорът, така и клаузата за неустойка са нищожни. Твърди, че до момента е платил обща сума в размер на 1

2193,28 лв., поради което сумата над платената главница в размер на 393,28 лв. подлежи на връщане като платена при начална липса на основание. Ето защо иска от съда да осъди ответника да му върне тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, на първо място, счита, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, счита, че ГПР следва да се посочи към датата на сключване на договора, а неустойката възникнала като вземане след сключване на договор. Счита, че дори да е нищожна, неустойката не влече нищожност на целия договор, счита, че не следва неустойката да се включва в ГПР и излага разсъждения по повод какви разходи следва да се включват в тази стойност.

Счита, че от погасителния план има яснота за дължимите суми, като ясно и точно били посочени размерите на вноските със и без неустойка, каква част от тях представлява лихва, като смисълът бил именно да се информира потребителят. Счита, че са спазени правилата относно лихвения процент.

Твърди също, че клаузата за неустойка е действителна, че предоставянето на обезпечение при потребителските кредити е съобразена със закона практика, че потребителят е бил информиран за всички условия по кредита, а също е разполагал със срок, в който да се откаже от договора. Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена клауза, сочи, че липсват доказателства за плащане на твърдяната от ищеца сума. Моли да бъде отхвърлен искът. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За основателността на иска следва да са настъпили следните юридически факти: плащане на сумата в размер на 393,28 лв. от ищеца на ответника и липса на валидно правно основание за това.

Установява се от представена от ответника справка за движение по кредит № 709005/20.07.2022г., че ищецът му платил следните суми: 1800 лв. за главница, 56,08 лв. за възнаградителна лихва и 337,20 лв. за неустойка.

Доказва се, че ищецът платил на ответника сумата от 393,28 лв. (сборът от лихва и неустойка) по договора за кредит над сумата, дължима за главница в размер на 1800 лв.

Установява се от представения договор за кредит, че страните уговорили в чл.11 неустойка в размер на 1268,70 лв., дължима в случай на непредставяне на обезпечението, уговорено в чл.5 от договора, в тридневен срок от сключване на договора или ако същото не отговаря на договорните изисквания. Като се имат предвид размерът на неустойката и предметът й, съдът намира, че същата няма присъщите функции на неустойката, а представлява конструкция, прикриваща допълнителна печалба за кредитора.

Непредставянето на обезпечение не води до преки вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск, при което съгласно чл.71 ЗЗД изпълнението може да се иска предсрочно. Уговарянето на парична сума за носене на по-голям кредитен риск има характер на възнаграждение. Ето защо тази сума следва да се включи в ГПР. Съгласно чл.3, ал.2 от договора, ГПР включва единствено възнаградителната лихва, но не и уговорената допълнителна печалба под 2 формата на „неустойка“. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен реалният размер на ГПР.

С оглед недействителността на договора и на основание чл.23 от ЗПК, платената сума от 393,28 лв. над главницата, се явява платена без основание.

Искът е основателен и следва сумата да се присъди в полза на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход от спора право на разноски има ищецът. Същият е поискал 52,90 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски хонорар. Доказва се плащането на таксата в този размер. Адвокатското възнаграждение се претендира на основание чл.38 от ЗА. Не се доказаха твърденията на ищеца, че липсват предпоставките по чл.38 от ЗА, а съдът не намира хонорара за прекомерен с оглед проведените две заседания и оспорванията на ответника.

Ето защо същите ще се присъдят.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с адрес: гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ПЛАТИ на Е. М. А., ЕГН:**********, с адрес:

***************, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 393,28 лв., платена от Е. А. по Договор за потребителски кредит № 709005/20.07.2022г., и получена от „Сити Кеш“ ООД без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 19.01.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА Е. М. А., ЕГН:**********, сумата от 52,90 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА адв. А.

К. И., с адрес: ***************, сумата от 400 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3