Определение № 32 от 19.01.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 19.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500473 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Делото се разглежда след връщането му, след изпълнени указания от окръжния съд за довършване на процедурата по администриране на частната жалба, съгласно първоначално постановеното определение № 579/22.12.2025 год.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, п.к.

1414, ***, представлявано от изпълнителния директор

Евгения Банева, чрез процесуален представител адв. О. Ш. - *АК, срещу определение № 2843/11.11.2025 год. по гр.д. № 878/2025 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е прекратено производството по делото в частите относно:

-иска предявен от „Хелио-тур-С“ АД против „Лилия вил“ ЕООД, С. Й. С., ЧСИ Т. К. и Агенцията за публични предприятия и контрол /АППК/, за прогласяване нищожността на прехвърлянето на собствеността върху поземлени имоти с идентификатори 67800.54.*** и 67800.54.*** по КК и КР на гр. С., посредством извършена публична продан по изп. дело № 00002/2015 год. на ЧСИ Т. К., поради противоречие със закона и липса на годно правно основание,

- в частта, касаеща иска на „Хелио-тур-С“ АД против С. Й. С., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлени имоти с идентификатори 67800.54.*** и 67800.54.*** по КК и КР на гр. С.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие със закона. Твърди се, че в определението не са изложени никакви мотиви, поради което е нарушен чл. 254, ал. 1 от ГПК, че не 1 е извършено разграничаване на мотиви от диспозитив, което също е нарушение на закона. Твърди се, че горното опорочава обжалваното определение, като съгласно практиката на ВКС го прави неправилно само на това основание, поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че липсата на мотиви прави невъзможно реализирането от страна на частния жалбоподател на правото му на защита, поради невъзможността за излагане на аргументи за правилност или неправилност на изводите на съда. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор на частната жалба от АППК, чрез юрисконсулт В.

Ш., в който са изложени съображения за нейната неоснователност и правилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че съдът има мотиви за прекратяването на производството, като произнасянето е в съответствие със закона и съдебната практика. Направено е искане за отхвърляне на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Лилия вил“ ЕООД и С. Й. С. чрез процесуален представител адв. С. С., в който са изложени съображения за правилност на обжалвания съдебен акт и неоснователност на направените от частния жалбоподател възражения. Твърди се, че определението съдържа мотиви, които макар и кратки, кореспондират със съдебната практика за недопустимост на иск за прогласяване на публична продан за нищожна на основанията по чл. 26 от ЗЗД, а прекратяването на производството по чл. 108 от ЗС спрямо сочения ответник С. С. е мотивирано от съда с липса на правен интерес. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид подадената частната жалба и приложените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

От приложената преписка се установява, че обжалваното определение освен самостоятелно, като съдържание е инкорпорирано и като част от определение № 2842/11.11.2025 год. по гр.д. № 878/2025 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, поради което следва да се приеме, че предметът на обжалване с частната жалба е определение № 2843/11.11.2025 год. по гр.д.

№ 878/2025 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, инкорпорирано като съдържание и като част от определение № 2842/11.11.2025 год. по гр.д. № 878/2025 год. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При служебната проверка на въззивния съд за валидност, допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт, включително по възраженията на частния жалбоподател, се установява, че обжалваното определение е постановено от надлежен съд в рамките на правомощията му, по висящ пред него спор по исково производство, поради което е валидно и допустимо.

Обжалваното определение не е неправилно по твърденията на частния 2 жалбоподател за липса на мотиви, тъй като в него се съдържат изводи за недопустимост, като са изложени и обстоятелства в подкрепа на тези изводи т.е. изложени са правни съображения и изводи на съда, които са в съответствие с постановените прекратителни диспозитиви. Макар и кратки, мотивите на първоинстанционния съд кореспондират с приетата от него недопустимост.

Недопустимостта на иска за обявяване на нищожност на публичната продан и прехвърляне на собствеността, поради противоречие със закона и липса на годно правно основание за придобиване, е мотивирана от съда с аргумента, че с този иск ищецът се домогва по недопустим начин да атакува проведената за имотите публична продан и постановлението за възлагане на имотите /влязло в сила/, в т.ч. след проведен съдебен контрол. Недопустимостта на иска за собственост в установителната част спрямо ответника С. Й. С. е мотивиран с аргумента за липса на правен интерес за ищеца „Хелио-тур-С“ АД, тъй като „с исковата молба са наведени твърдения, че този ответник вече не е собственик и не се легитимира като такъв, ерго - не оспорва претендираното от ищеца право, защото е прехвърлил /апортирал/ в капитала на „Лилия вил“ ЕООД собствеността върху имотите.“ Прието е, че същият, като прехвърлител, би могъл да е легитимиран ответник, редом с приобретателя, по предявен иск за недействителност на сделка, за която се твърди да страда от порок.

Действително, както сочи и частния жалбоподател, с обжалваното определение не е извършено структурно разграничаване на изложените от окръжния съд мотиви и постановения диспозитив, но дори това да се приеме за процесуално отклонение от обичайното структуриране на съдебните актове, самостоятелно не би могло да обоснове неправилност на обжалвания акт.

Задължението на въззивния съд като инстанция по същество за извършване на цялостна проверка за правилност на обжалваното определение /ТР № 6/15.01.2019 год. по ТД 6/2017 год. на ОСГТК на ВКС/ опровергава възражението на ответника, че би могло да бъде нарушено правото му на защита, защото с подаването на частната жалба в срок, независимо от изложените или неизложените в нея възражения, това право се осъществява в пълнота.

Въззивният съд намира за правилно обжалваното определение в частта, с която е прекратено производството по иска предявен от „Хелио-тур-С“АД срещу ответниците „Лилия вил“ ЕООД, С. Й. С., ЧСИ Т. К. и Агенцията за публични предприятия и контрол, за прогласяване нищожността на прехвърлянето на собствеността върху поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КК и КР на гр. Созопол, посредством извършена публична продан по изп. дело № 00002/2015 год. на ЧСИ Т. К., поради противоречие със закона и липса на годно правно основание.

Недопустимостта на исковата претенция спрямо ЧСИ Т. К. произтича дори само от обстоятелството, че по данните от делото става ясно, че Т. К. е ********** преди предявяване на иска. Отделно от това, действащата правна уредба, определяща обхвата на защита, даден от законодателя и очертаващ правните последици от проведена публична продан и съответно влязло в сила възлагателно постановление сочи, че като акт на съдебния изпълнител, постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Нормата определя активната легитимация и основанията за 3 обжалване. След като постановлението влезе в сила, публичната продан може да се оспорва по исков ред по чл. 496, ал. 3 ГПК. Недействителността на публична продан по чл. 496, ал. 3 от ГПК може да се установява чрез самостоятелен установителен иск, чрез позоваване от ищеца, възражение от ответника в друго производство /т. 3 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС/, а трето лице, което твърди свое право на собственост върху имота предмет на проданта, както е в настоящия случай, разполага с петиторна защита /защита на правото на собственост/ - т.е. с възможността да установи спрямо купувача от публичната продан и/или последващия приобретател твърдението си, че не е настъпил вещноправния ефект, като част от обстоятелствата на които се основава предявения иск за собственост, а не като самостоятелно предявен иск. /в този смисъл са мотивите към ТР № 6/20.05.2022 год. по ТД 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая обстоятелствата твърдени от ищеца в исковата молба, относно липсата на настъпил вещноправен ефект от публичната продан, в резултат на която процесните имоти са били възложени с постановление за възлагане на сочения ответник С. Й. С., следва да бъдат възприети от съда като част от обстоятелствата, на които се основават исковите претенции за собственост.

Както вече стана ясно, поради специфичния характер на публичната продан като способ за придобиване на вещни права, в закона е предвидена възможност тя, чрез постановлението на възлагане, да бъде пряко атакувана чрез жалба или чрез иск, само на изрично посочените основания. В закона не е предвидена възможност публичната продан и постановлението за възлагане да бъдат пряко атакувани по исков ред извън възможностите по чл. 496, ал. 3 от ГПК, включително не е предвидена възможност публичната продан и постановлението за възлагане да бъдат предмет на иск на основанията по чл.

26 от ЗЗД. Съдебната практика непротиворечиво приема, че предявени искове за нищожност на публична продан на недвижим имот на основания, различни от тези по чл. 496, ал. 3 от ГПК, са недопустими. Ето защо е правилен извода на окръжния съд за недопустимостта на предявения иск за прогласяване нищожността на прехвърлянето на собствеността върху поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КК и КР на гр. Созопол, посредством извършена публична продан по изп. дело № 00002/2015 год. на ЧСИ Т. К., поради противоречие със закона и липса на годно правно основание. Както е посочено и в Определение № 6044 от 29.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4210/2025 г., III г. о., ГК, иск за нищожност /недействителност/ на публична продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, независимо дали последното като изпълнително действие е обжалвано по реда на чл. 435 и сл. от ГПК или не, е допустим само в изрично посочените в чл.

496, ал. 3 от ГПК хипотези. На други основания, такъв иск е недопустим. Ето защо, в горепосочената част, с която е прекратено производството по делото по недопустимо предявения иск, обжалваното определение е правилно, а частната жалба като неоснователна в тази част, следва да бъде оставена без уважение от настоящия съд.

Неправилни са изводите на окръжния съд в частта, с която е прието, че за ищеца „Хелио-тур-С“АД липсва правен интерес да насочи установителната си претенция за собственост освен спрямо лицето, което се легитимира като настоящ собственик на процесните имоти - „Лилия вил“ЕООД и спрямо 4 неговия праводател С. Й. С. В тази част изводите на окръжния съд са в противоречие с приетото по т. 3Б от ТР № 4/14.03.2016 год. по ТД 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. В мотивите към т.3Б изрично е посочено, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.