Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 09.01.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 188/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
09.01.2024
В сила
09.04.2024
Състав
Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал.5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • § 5, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.19 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. Добрич, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500188 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№4621/05.12.2022г., подадена от Община Б., срещу решение №121/23.11.2022г. по гр.д.№185/2022г. на РС-Б., в частта, в която се ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Б., представлявана от Кмета, че М. М. М. ЕГН ********** от гр. В., е носител на правото на собственост върху 95 кв.м. нанесени по скица на вещото лице М.Х. – л. 116 от делото, с номера 1,2,3 в червен цвят(заключена между югозападната граница на имота по ПУП от 2006 г. и югозападната част на ПИ с идентификатор *** по кад. карта преди изменение от 2019 г.), част от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 655 кв.м., представляващ УПИ №13, кв. 33 по КК на с. К., община Б..

Въззивникът намира обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, като се аргументира с доводи по същество на спора. Конкретно излага, че процесните 95кв.м. не са идентична с придадената по регулация част от 150кв.м., за които вещото лице установило, че има уреждане на регулачни сметки и е издаден нот.акт №38/1992г. В съдебното производство не се установил пространствения обхват на претендираното право на 1 собственост, а именно спорните 95кв.м.да са част от 150кв., придобити по регулация. Ако бил достоверен извода на вещото лице, ищецът разполагал с титул за собственост и нямал законова пречка да извърши съответните вписвания и изменения на КК и КР, общината не била оспорвала съдържанието на нотариалния акт, но оспорвала процесната площ да е идентична на включената в този нотариален акт , респ. да е собственост на ищеца. Спорната част попадала в имот общинска собственост-улица. Ищецът бил собственик на имот с идентификатор *** с площ от 560кв.м. , какъвто имот бил декларирал и за какъвто плащал данъци. Въз основа на нотариалния акт, на който се позовало вещото лице, по изп.д.№393/94г.на БРС бил извършен въвод във владение на ищеца против Н.А. и Я.С., а не Община Б.. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално прекратяване на производството и по отношение процесната част от 95кв.м.

В писмен отговор въззиваемият излага твърдения, излагани в исковата молба и уточнителните молби в производство по чл.129 от ГПК, проведено от въззивната инстанция- за придобито право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** в с.К. по наследство, дарение, давностно владение и регулация за 150кв.м от общинско място, част от които били процесните 95кв.м.. Съдебната експертиза установила, че в имота му няма общинска собственост. Имотът му бил от 655кв.м., надлежно ограден със зидана ограда. Невярно било твърдението, че отнел част от улицата. През 1997г. общината му отчуждила и заплатила 50кв.м. за улица. Спорните 95кв.м.никога не му били отчуждавани. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГП, с начало 24.11.2022г.., когато е връчено решението на обжалващата страна, и край 08.12.2022г., чрез изпращането и по пощата на 30.11.2022г., съобразена е с изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведено производство по чл.262, ал.1от ГПК/, при което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

2

Гр.д. №185/2022г. на РС-Б. е образувано по искова молба с вх.

№1304/12.04.2022г. на М. М. М. ЕГН ********** от гр. В., срещу Община Б., за установяване правото на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор *** по КККР на с.К., общ. Б., целият с площ от 655 кв.м., представляващ УПИ №13, кв. 33 по ПУП, придобит по наследство, дарение, давностно владение и регулация.

В исковата молба се твърди, че предвид различните придобивни основания ищецът нямал документ за собственост за 95кв.м от поземления имот. По повод инициирано от него производство за признаване право на собственост върху 95кв.м. чрез извършване на обстоятелствена проверка ответната община оспорила правото му върху 95кв.м. като в подадената от него молба-декларация вписала да е общинска собственост. Излага и това да не отговаря на действителното положение, тъй като е собственик на имота, образуван от собствен на родителите му имот, при приложена чрез заплащане регулация. Конкретно излага, че по нотариален акт №55/1973г. родителите му притежавали дворно място от 1 350кв.м, пл.№228 в кв.26, от което 700кв.м. включени в парцел ІХ-228 и 468кв.м. включени в парцел Х-228, а 182кв.м.са отнети. През 1977г. родителите му придобили по регулация 110кв.м-към парцел ІХ-228, придадени от имот с пл.№119, и още 150кв.м., за което бил издаден нот.акт №33/1977г. През 1991г. с нот.акт№101/1991г. дарили на него и брат му имот с площ от 970кв.м., парцел ХІІІ-302 в кв.33. През 1992г. придобили с брат си по регулация още 150кв.м. от държавно дворно място.

През 1996г. с брат си поделили имота, така били образувани имоти с идентификатори *** и ***. Придобитите по регулация

150кв.м. не били включени в делбата, те влизали в неговия имот с идентификатор ***. През 1997г. от тях били отчуждени за улица 50кв. м. Никога не били отчуждавани останалите 95кв.м.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна с твърдение процесния имот с идентификатор *** да е в режим на съсобственост между ищеца и Община Б.. Съгласно нотариален акт от 2006г. ищецът бил собственик на дворно място с площ от 560кв.м. Процесният имот действително имал площ от 655кв.м. с придаването към имота на част от общински имот с идентификатор ***, представляващ улица, но регулацията получавала правно значение на придобивно основание от деня, 3 когато е приложена. При липсата на данни за уредени регулачни сметки частта от 95кв.м. от имота била и си остава общинска собственост. Не би могъл да ги придобие и по давност, дори и да е упражнявал фактическа власт с оглед мораториума и липсата на условията на чл.19 от ЗУТ. Нанесеното изменение на границите на процесния имот в КККР не било в идентично съответствие на ПУП от 2006г. Едва след прилагане на регулацията с договор за прехвърляне на собствеността между ищеца и общината щяло да настъпи трансформиране на регулационните граници в имотни. Ищецът бил собственик на 560кв.м. от имота , като собственик на спорните 95кв.м. общината се легитимирала на основание пар.42 ПЗР към ЗИДЗОС вр. с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС.

Като е приел, с оглед оспорването от ответника, че за ищеца е налице интерес от установяване правото си на собственост върху 95кв.м., районния съд е прекратил производството в останалата част, в която акта на съда не е обжалван от имащия интерес от това ищец, и е разгледал спор за собственост относно 95кв.м., реална част от имот с идентификатор *** по КККР на с.К., целият с площ от 655 кв.м, при условие искът да е предявен за установяване на право на собственост върху ПИ с идентификатор *** при изложени твърдения, относими към спор за собственост с ответната община относно площ от него в размер на 95кв.м., без да става ясно дали се касае за идеална част от имота или реална част с конкретно посочено пространственото разположение, т.е.при нередовна искова молба, и без надлежно предприети от съда процесуални действия с даване на указания на ищеца за изясняване на предмета на спора.

В хода на производството по отстраняване нередовности на исковата молба, инициирано от въззивната инстанция, ищецът е внесъл пояснения/молба вх.№2834/02.05.2023г. и молба 3611/05.06.2023г./ чрез препращане към заключението с вх.№4229/10.11.2022г. на вещото лице М.Х. и приложение към него на л.1160-скица-проект за изменение на КККР/ представена и от ответника и приложена на л.64/, като уточнява, че иска установяване на правото на собственост върху останалата след отчуждаването на 50кв.м./повдигнати в жълто на приложението/ част от 95кв.м. от придобитите по регулация от общински имот 150кв.м, които 95кв.м. остават непосредствено след отчуждените 50кв.м., между черната и червената успоредни линии на същото приложение, както и, че разликата от 4

5кв.м. е заета от изградената изцяло в имота му трайна ограда.

Противоречивите доводи на ответника, поддържани и след уточнението на пространствените предели на защитаваното право - веднъж, че процесните 95кв.м. не са идентична с придадената по регулация част от 150кв.м. и иска е неоснователен, втори път, че за процесните 95кв.м. според вещото лице има уреждане на регулачни сметки и е издаден нот.акт №38/1992г. и иска е недопустим поради липса на правен интерес, разкриват поведение от негова страна, което прави правното положение на ищеца несигурно- поддържа оспорване на правото на собственост на ищеца относно имота и поконкретно относно придадената по регулация от общински имот част, която ищецът е заявил като обект на защитаваното право. Дори и ищеца да има титул за собственост за спорната придаваема част, налице е правен спор, който засяга именно права, на които ищецът твърди да е носител и които се претендират от общината, респ.налице е интерес от търсената защита.

Възражението на ответника в обратния смисъл е неоснователно.

Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ отм., или чл.54, ал.2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни и от установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта /план/ и действително притежаваното от ищеца право на собственост.

Не е спорно, че ищеца М. М. М. е наследник по закон/низходящ/ на К.Н.

М.а . С нотариален акт №55/1973г. К.Н. М.а е призната за собственик по силата на давностно владение на дворно място в с.К., общ.Б. с площ от 1350кв.м. с пл.№228, кв.26, от което 700кв.м. включени в парцел ІХ и 468кв.м. включени в парцел Х, кв.26 по плана на селото.

Според данните от заключенията на изслушаните две съдебнотехнически експертизи на привлеченото от районния съд вещо лице М.Х. и привлеченото от въззивния съд вещо лице инж.К.Б., първото урегулиране на имот с пл.№228 е по кадастрален и регулационен план на с.К. от 1964г., 5 одобрен със заповед №1749/21.04.1964г. Нотариалният акт е издаден при действието на този план, одобрен при действието на отменения ЗПИНМ – приет с ДВ, бр. 227/1949г.. Идентични са констатациите на двете вещи лица, че по този КРП на с.К. от 1964г. за имот с пл.№228 са отредени парцели ІХ228 и Х-228/прил.№1 на в.л.М.Х., прил.№2 и №3 на в.л.инж.К.Б./. Парцел ІХ228 е с урегулирана повърхност от 970кв.м. и имот с пл.№228 участва в него със 700кв.м. Парцел Х-228 е с урегулирана повърхност от 631кв.м. и имот с пл.№228 участва в него с 468кв.м. Към парцел ІХ-228 са придадено по регулация 150кв.м. общинско място, а към парцел Х-228 са придадени по регулация 23кв.м. общинско място. И към двата парцела са придадени по регулация части от имот на И.М. като към парцел Х-228 са придадени 140кв.м., към парцел Х-228 са придадени 110кв.м. За придадените по регулация части К.Н. М.а се е снабдила с нотариален акт №33/1977г. , по данни от който нотариуса е отразил констатацията си за представянето на протокол от 20.02.1974г.на СНС с.К. и служебна бележка от СНС с.Оброчище за уредени регулачни сметки.