Определение № 936 от 13.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Пловдив, 12.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500735 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

С възражение с вх. № 6995/16.03.2022 год., подадено по пощата до ПдРС с писмо, с пощенско клеймо от 13.01.2022 год., молителят И. Г. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр. С*, ул. „Г**“ № **, ** чрез процесуалния си представител адв. К. И. Б. твърди, че от връчена на 13.12.2021 год. покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20218240402356 по описа на ЧСИ Константин Павлов, е научил, че срещу него е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 12117/2021 год. по описа на РСПловдив, Х-ти състав със заявител „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД. Твърденията са за ненадлежно връчване издадената заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като: призовкарят не се е снабдил със сведения от съседи дали длъжникът И. Г. Р. живее на адреса, който е бил посетен; съобщението за връчване на заповедта не е връчено лично на адресата; съобщението за заповедта за изпълнение не е връчено на други лица от тези, изброени изрично в чл. 46 от ГПК. Сочи се още, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Позовава се на приложението на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като моли съдът да приеме възражението и да му присъди съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.

Насрещната страна „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД, ЕИК 202527341 е подала писмен отговор в срок, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на подаденото възражение, като моли същото да бъде оставено без уважение.

Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав, като се запозна с делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното частно гражданско дело № 12117/2021 год., на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, по същото на 25.07.2021 год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. Г.

1

Р., ЕГН **********, в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341 за сумата от 1299,38 лв. – главница, 104,88 лв. – лихва от 26.11.2019 год. до 06.04.2020 год.; 121,27 лв. – лихва от 07.04.2020 год. до 25.06.2021 год., ведно със законната лихва от 21.07.2021 год. до изплащане на вземането, както и сумата 30,51 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист на 28.09.2021 год., който е послужил като основание за образуването на ИД № 20218240402356 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, р-н на действие ПОС. По повод образуването на изпълнителното дело до длъжника е било изпратено съобщение, издадено на 02.12.2021 год. с покана за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК.

Относно допустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, предпоставка за процесуална допустимост на възражението е същото да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Твърденията на въззивника са, че същият е разбрал за издадената срещу него заповед на 13.12.2021 год., когато му е връчена Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20218240402356, като обстоятелството относно датата на връчване на ПДИ не се оспорва от насрещната страна. Видно от клеймото на пощенския плик, с който е било изпратено възражението, същото е пуснато по пощата на 13.01.2022 год., поради което съдът приема, че е спазен едномесечния законов срок за подаване на възражението. Същото изхожда от длъжника в заповедното производство, насочено е против съдебен акт, за който е предвидена процедура за защита правата и законните интереси на молителя.

Изхождайки от тези обстоятелства съдът намира възражението за процесуално допустимо.

По същество:

Видно от кориците на приложеното частно гражданско дело №

12117/2021 год. на Районен съд – Пловдив, X гр. с., заповедта е изпратена за връчване на И. Г. Р. на адрес: гр. П*, ул. „П*“ № *, ет. *, ап. *. Този адрес, освен че е посочен от дружеството в подаденото заявление по чл. 410 ГПК, също фигурира в служебно изготвената от съда справка за постоянен и настоящ адрес на И.Р. /л. 21 от ч.гр.д. № 12117/2021 год./.

Видно от приложената към делото разписка за получаване на съобщението, същото е връчено на лицето М. М. Р., в качеството й на с* на длъжника, което обстоятелства е удостоверено с положения подпис от Р. Съгласно чл. 46, ал. 4 от ГПК, с приемането на съобщението от лице, отговарящо на изискванията в ал. 1 на същия член се смята, че връчването е извършено на адресата.

С оглед на изложеното, в настоящия случай връчването е осъществено по реда на чл. 38, ал. 1 от ГПК – на адреса, посочен по делото, във връзка с хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ГПК – заповедта е връчена на пълнолетно лице от домашните, което живее на адреса. Ето защо са неоснователни всички наведени във възражението оплаквания, които касаят твърдения за връчване на съобщението чрез залепване на уведомление – това са възраженията, че призовкарят не се е снабдявал с данни, дали адресатът живее на адреса, който е посетен; за това, че в разписка за залепване на уведомление /каквато по делото не е налице/ не са посочвани данни, защо съобщението не може да бъде връчвано лично на адресата; за това че не е спазен реда по чл. 415, ал.

2 ГПК, приложим когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Такова връчване очевидно не е осъществявано в 2 заповедното производство, тъй като връчителят е посетил лично адреса, където е имало лице от домашните на длъжника, съгласно да получи съобщението при задължението да го предаде.

Предвид тези данни Пловдивският окръжен съд в настоящия си състав намира, че е налице редовно връчване на длъжника на издадената против него заповед за изпълнение - до него е било изпратено едно съобщение, което е било редовно връчено по реда на чл. 38 вр. с чл. 46, ал. 2 ГПК на с* на длъжника, със задължение същата да му го предаде, поради което длъжникът съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК е редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение. Ето защо, доколкото връчването на заповедта е надлежно, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, поради което подаденото възражение не следва да бъде приемано.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с вх. № 6995/16.03.2022 год., по описа на ПОС, подадено от длъжника И. Г. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр.

С*, ул. „Г*“ № *, * чрез процесуалния представител адв. К.И. Б., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6728/25.07.2021 год., издадена по гр.д. № 20215330112117/2021 год. по описа на РС-Пловдив, Х-ти състав със заявител „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3