Протокол № 128 от 01.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 128 гр. Пазарджик, 01.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500102 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

Постъпила е молба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по хода на делото и по съществото на спора.

Постъпила е молба от ответника М. М. С. чрез адвокат Д. Л. Ф. по хода на делото и по съществото на спора.

Приложени са списъци на разноски.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград по гр.д.№1207 по описа за 2021 година е прогласена нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г., сключен между М. М. С., ЕГН ********** от 1 гр. ***, с настоящ адрес гр. *** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***.

Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на М. С. сумата 645,00лв. (шестстотин четиридесет и пет лева), представляваща недължимо платени суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***г.

Прогласен е за нищожен Договор за гаранция /поръчителство / от 01.11.2019г. към договор за кредит № ***г., сключен между М. М. С. и „Фератум Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, бизнес център СТ, вписано в търговския регистър на Република Малта с № ***, представлявано от А.К. изпълн. директор.

Осъдено е дружеството „Фератум Банк““ ЕАД, да заплати на М. С. сумата 1155,00лв. (хиляда сто петдесет и пет лева), представляваща недължимо платени суми за такса гаранция по Договор за гаранция /поръчителство / от 01.11.2019г. към договор за кредит № ***г.

Първоначално е образувано производство пред Окръжен съд Пазарджик по В грд.№ 631 по описа за 2022 година. Констатирано е наличие на очевидна фактическа грешка и делото е върнато на първоинстанционния съд за поправката и.

Присъдени са разноски

С решение от 21.12.2022 год. е допусната поправка ,като ВМЕСТО ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на М. М. С., ЕГН ********** от гр. ***, с настоящ адрес гр. ***, СУМАТА от 645,00лв. (шестстотин четиридесет и пет лева), представляваща недължимо платени суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***г. ДА СЕ ЧЕТЕ: ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на М. М. С., ЕГН ********** от гр. ***, с настоящ адрес гр. ***, СУМАТА от 465,00лв. /четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща недължимо платени суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***г.

Това решение не е обжалвано , не искано и допълването му.

В срок така първоначално постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „Фератум Банк“ ЕАД.

2

Излагат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и предявеният срещу тях иск – отхвърлен. Претендират разноски.

Съдът правилно приел,че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит. Погрешни били изводите за нищожност на договора.

Договорът за гаранция, по силата на който „Фератум Банк“ ЕАД (Малта) е получило възнаграждение от ищеца, не противоречал на закона.

Следвало да се има предвид, че договорната свобода е основен принцип на облигационното право и е изрично законодателно регламентирана в чл. 9 ЗЗД. Субектите на правото могат да сключват и договори различни от тези, които са уговорени в изрични правни норми. „Фератум Банк“ ЕАД било търговско дружество - търговец по смисъла на Търговския закон, което е учредено с цел извършване на сделки и реализиране на печалба. Търговските дружества - търговци не сключват безвъзмездни сделки и не предоставят безвъзмездни услуги, тъй като те се учредяват с цел да участват в търговския оборот и да реализират печалба. Сключването на безвъзмездни сделки може да доведе и до неблагоприятни последици за дружеството и е нарушение на закона.

Видно от представения по делото Договор за сътрудничество (чл. 2.8 и чл. 2.9), „Фератум Банк“ ЕАД поемала генерално задължение да обезпечи всеки договор за кредит, сключван от страна на „Фератум България“ ЕООД, ако е сключен Договор за гаранция с кредитополучателя. Такъв договор бил сключен.

По този договор на жалбоподателя се дължало възнаграждение за услугата.

Договорът за гаранция имал основание . Неправилни били изводите, че договорът за гаранция е нееквивалентен, че противоречи на добрите нрави .

Твърдението, че с предоставянето на гаранция се прехвърля риска на кредитополучателя и от това следва недействителност на договора също противоречало на правната и житейска логика, тъй като това означава всеки един договор за банков кредит да е недействителен, тъй като дори банките в повечето случаи искат обезпечения.

3

Неправилен бил и извода на съда, че годишният лихвен процент на разходите по кредита (ГПР), посочен в договора, не съответства на действителните разходи.

Съгласно посочената от съда разпоредба на чл. 11, ал, 1, т. 10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.

Законът не поставял условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати.

Следователно липсата на детайлно описване на начина, по който е формиран ГПР не е нарушение на ЗПК, нито това води до недействителност на договора за кредит.

Установено било по делото, че потребителят е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица. Следователно, сключване на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ (Малта), не е задължително условие при отпускане на кредита, обратно на приетото от съда.

Поради това кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В допълнение следва да се посочи, че тази сума не е била известна на кредитодателя, доколкото се уговаря между потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на nap. 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика.

Включването на клаузата за обезпечение чрез Фератум Банк (Малта) в чл. 5 от Договора за кредит била следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Кредитодателят нямал информация относно условията, при които ищецът и третото лице (поръчител), ще постигнат споразумение, съответно не е ясно уговореното между тях възнаграждение.

Не било налице и нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, съответно чл. 10а, 4 ал. 4 от ЗПК. Съгласно посочените разпоредби, кредиторът не може да изисква от потребителя такси, които не са уговорени в договора за кредит по вид и размер. В процесния случай кредиторът не е изисквал подобни такси, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство не се уговаря, нито се дължи на дружеството, отпуснало кредита. Ответникът не знае и не е уведомяван за възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, поради което е обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР.

Такова възнаграждение можело и да не се дължи въобще, ако потребителят предостави обезпечение чрез поръчителство от физически лица.

В същото време, следвайки логиката на съда, ако потребителят обезпечи договора за кредит чрез поръчителство от физическо лице (свой роднина), като уговори с това физическо лице дължимо възнаграждение в размер, в пъти по-голям от този на кредита, то тази сума също трябва да бъде включена в ГПР.

При това положение ГПР винаги ще бъде по-голям от максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.е. стопанска дейност по отпускане на кредити от небанкови финансови институции не може да съществува поначало, тъй като всеки договор за кредит би бил недействителен по волята на кредитополучателя и поръчителя.

Уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат кредит, поето доброволно от едната страна, не нарушавало закона и не представлявало неравноправна клауза, особено при условията на пазарна икономика.

Ищецът предварително бил получил информация за условията за обезпечаване на кредита.

При предоставяне на малки потребителски кредити, какъвто бил предмета на дейност на ответника, в не малка част от случаите същите не биват изплатени в срок. Последващото водене на заповедно, исково, съответно изпълнително производство, не само носи нови разходи и удължава срока, през който кредитора не може да се ползва от паричните средства, но не гарантира пълното удовлетворяване на вземането.

Именно поради тази причина, в договорените между страните условия на договора за кредит, било включено задължение за обезпечаване на отпуснатата сума. Въпросната клауза следвало да бъде преценявана при съобразяване на баланса между правата и интересите на кредитора и на 5 кредитополучателя по договор за потребителски кредит, вземайки предвид рисковете за дружествата, предоставящи малки потребителски кредити. В противен случай, липсата на механизъм за допълнителна гаранция за връщане на отпусканите кредитни средства би довела до изчезване на този пазарен сектор, съответно до липса на такъв тип микрокредитиране въобще.

Неправилно съдът приел,че е налице противоречие с добрите нрави, което впоследствие съдът преценява за основание за нищожност на целия договор за кредит, съответно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В обжалваното решение изобщо не бил анализиран въпроса какво повеляват добрите нрави в подобна ситуация и кое точно морално правило е нарушено в процесния казус (както приема трайната съдебна практика).

Поемането на задължение за даване на обезпечение със сигурност не противоречи на добрите нрави, както и изпълнението на това задължение по начин, избран от ищеца.

Налице било вътрешно противоречие в мотивите на решението , което водело до неговата необоснованост.

Моли решението да бъде отменено , исковете отхвърлени ,като на жалбоподателя се присъдят сторените разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано и от „Фератум България“ ЕООД.

Молят решението да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Неправилни били изводите за нищожност на договора, изложени в обжалваното решение.