Решение № 177 от 20.12.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Разград, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233300600340 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба от подс. Х. Р. М. против присъда № 13/ 07.07.2023 г. по нохд №240/2022 г. на Районен съд Исперих.

Постъпила е жалба (вх. №2383/13.07.2023 г. на РС Исперих) от подс. Х.

Р. М.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Искането е да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, а гражданският иск отхвърлен. Алтернативни искания са да се отмени присъдата и делото върне за ново разглеждане или да се намали наложеното наказание.

Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание защитникът адв. К. поддържа жалбата. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - нарушено право на лична защита, тъй като ИРС в последното по делото заседание не е дал право на подсъдимата да се защити сама. Освен това, за да приеме, че подсъдимата е виновна, ИРС кредитирал показанията на свидетели, след които на първо място майката на тъжителката, а по отношение на нейните показания следвало да се подходи с особена критичност, а според установеното при разпит на свидетели пред въззивната инстанция, в показанията има откровени неистини. Установено е, в противоречие с показанията на майката на тъжителката, че кметът изобщо не е ходил в 1 съответния ден. Полицейските служители, преразказват какво е казала майката на тъжителката, тъй като не са се виждали с нея. Тя напуска селото, на другия ден

При проведеното въззивно съдебно следствие се установява втори свидетел, който е гледал през цялото време инцидента, но не е видял нито удари, нито падане, нито каквото да било нараняване.

Защитникът моли съда да прецени влошените отношения и да приеме, че това, което е изложено в тъжбата не отговаря на истината, защото не е доказано и е допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила.

Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и постанови нов, с който върне делото за ново разглеждане или оправдае подсъдимата. И алтернативно да намали размера на обезщетението и глобата. Претендира за направените разноски.

Препис от жалбата е връчен на Ш. С. Х., чрез повереника адв. Жро Ч. на 07.08.2023 г. В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.

В съдебно заседание адв. Ч. – повереник на тъжителката изразява становище, че жалбата е неоснователна. Посочва, че е представено съдебномедицинско удостоверение, в което са описани причинените на тъжителката вреди и изготвено заключение по СМЕ. Според повереника, не се отрича и от подсъдимата, че на инкриминираната дата тъжителката и подсъдимата са се срещнали и след тази среща се вижда какви увреждания е получила пострадалата. Според адв. Ч. е безспорно установено, че пострадала и подсъдима са се срещнали и между тях е възникнал скандал. Повереникът намира, че показанията на св. А. Ш. и на св. Е. Ш. не могат да оборят приетата от Районен съд фактическа обстановка. Адв. Ч. посочва, че свидетелката не е видяла и такъв безспорен факт, признат от подсъдимата, за сграбчването на ръцете на пострадалата и изхвърляне на телефона, поради което очевидно не е видяла и другите неща, които са продължили минута-две.

Според адв. Ч. съдът е съобразил, че неимуществените вреди в случая са в повисок размер, тъй като уврежданията са нанесени на едно по-безпомощно лице, което няма никаква съпричастност между влошените отношения между страните.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Исперих признал подсъдимата Х. Р. М. за виновна в това, че на 18.07.2022 г. в село Здравец причинила на Ш. С. Х. от село Здравец лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и 2 страдание без разстройство на здравето, обусловени от получени кръвонасядания в теменно-тилната област на окосмената част на главата, леко изместено към ляво, под лява скула, средната част на долния етаж на коремната стена, дясна лопаткова област, лява и дясна мишница, линеарно охлузване на дясна предмишница, с което от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба 2000 лв. На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимата да заплати на гражданския ищец Ш. С. Х. 3000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението – болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

Присъдил разноски в тежест на подсъдимата.

В съдебно заседание на 03.05.2023 г. подсъдимата Х. Р. М. е дала обяснения.

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Х. Р. М. е българска гражданка, *** г. в село ***, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи.

Х. М. е вуйна на тъжителката Ш. Х.. Омъжена е за брата на майка свидетеля И. М..

-

Тъжителката Ш. Х. е с диагноза детска церебрална парализа, десностранна средно изразена сплотична долна монопареза до плегия за дясната ръка с Втора група пожизнена инвалидност.

Ш. Х. не страда от психично заболяване.

Между семействата на тъжителката и подсъдимата имало конфликт поради спорове за имоти и водени съдебни дела.

На 18.07.2023 г. към 10,20 ч. Ш. Х. тръгнала към магазина в село Здравец. По пътя срещнала подсъдимата Х. Р. М., която искала обяснение какво Х. е казвала за нея. Възникнал словесен спор. Тъжителката заявила, че не е говорила нищо за подсъдимата и поискала да се махне от пътя. Ш. Х. държала в ръка мобилен телефон и казала на подсъдимата, че ще се обади в полицията. Тогава Х. М. я хванала за косата, съборила я на земята, започнала да я рита по тялото на пострадалата. По време на конфликта Х. М. взела телефона на Ш. Х. и го хвърлила в двора на детската градина, след това си тръгнала.

В резултат на извършеното от подсъдимата тъжителката получила 3 кръвонасядания в теменно-тилната област на окосмената част на главата, леко изместено към ляво, под лява скула, средната част на долния етаж на коремната стена, дясна лопаткова област, лява и дясна мишница, линеарно охлузване на дясна предмишница, които са и причинили болка и страдание без разстройство на здравето.

Св. И. М. работел по къщата на св. А. Ш. Х.. Двамата видели, че тъжителката и подсъдимата са близо една до друга и говорят, но твърдят, че не са виждали да се бутат и да викат.

Св. Е. И., стояла на пейка пред къщата си, която била на още по-голямо разстояние от мястото на инцидента от къщата на св. Х.. И. видяла срещата на подсъдимата и тъжителката, чула че си говорят на висок глас, че си мърдат ръцете, но не видяла да се удрят.

Пострадалата повикала на помощ жена от близката детска градина и с нейна помощ се обадила на майка си – св. С. И., която отишла да я прибере.

Св. И. се обадила на кмета на селото – св. М. и поискала от него номера на кварталния, обадила се и на тел. 112. След това се прибрали н дома си.

Тъжителката била изплашена, треперела, плачела.

Когато св. М. се върнал в селото и излязъл пред магазина чул, че се коментира, че тъжителката и подсъдимата се скарали и се сбили.

На 19.07.2022 г. близките на тъжителката я завели на преглед при съдебен лекар – д-р В., която в издадено медицинско удостоверение описала установените по тялото на Ш. Х. увреждания: в теменно-тилната част на окосмената част на главата – оток, червеникаво кръвонасядане и палпаторна болезненост на площ с диаметър 3.5 – 4 см; червеникаво кръвонасядане и оток на площ 5.5/4 см. – под лявата скула; синкавочервеникаво кръвонасядане с площ 7/5 см. Върху средната част на коремната стена; кръвонасядане с площ 7/5 см., по интензивно върху ръба на дясната лопатка; три отдиференцирани кръвонасядания с обща площ 14/ 8 см. В областта на лявата мишница; синкавочервеникаво нехомогенно кръвонасядане с площ 11/5 см.

Върху вътрешната половина на долната трета на лицевата повърхност на дясната мишница; червеникаво линеално охлузване на кожата във вътрешната половина на лицевата повърхност на същата предмишница с 4 дължина 4 см.

По повод подадения сигнал на телефон 112, служителите на МВР – св.

Д. Д. – служител на РУ – Исперих и св. С. М. посетили дома на пострадалата и подсъдимата. Майката на пострадалата обяснила какво е разказала дъщеря за станалото. Подсъдимата заявила, че е взела телефона на пострадалата и го хвърлила, но не я е удряла. На подсъдимата съставили протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР.

Видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, частната тъжителка е получила следните увреждания: кръвонасядания в теменно-тилната област на окосмената част на главата, леко изместено към ляво, под лява скула, средната част на долния етаж на коремната стена, дясна лопаткова област, лява и дясна мишница, линеарно охлузване на дясна предмишница, които са и причинили болка и страдание без разстройство на здравето.

Кръвонасяданията са причинени по общият механизъм на удари с/върху твърди тъп/и предмет/и или от упражнен натиск/ стискане с пръсти на ръката, за тези по двете мишници. Охлузването е в резултат от тангенциално действие на тъп или тъпоръбест предмет, което може да бъде и свободен нокътен ръб. Такъв вид травми отминавали за срок от около 10 дни и не оставяли последици за физическото здраве на пострадалата.

Видно от заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза тъжителката не страда от психично заболяване и е със запазени базисни психични годности, както и добро социално функциониране. Поведението и към момента на деянието е логически изводимо от реалната ситуация, няма каквито и да е данни за промяна в яснотата на съзнанието, спомена за случилото се е хронологичен и подробен.

Към момента на деянието, както и понастоящем частната тъжителка е притежавала психологична годност да възприема правилно фактите от действителността, които имат съществено значение по делото, като психичното и емоционалното и състояние и позволява да дава правилни и достоверни обяснения за осъщественото деяние (през призмата на защитните си механизми), както и да участва в съдебния процес като свидетел.

Развоя на конфликтната ситуация е отключил отрицателни емоции на 5 притеснение, страх, тревога, опасения.

Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин. Съставът на ОС Разград намира, че приетата от РС фактическа обстановка се основава на анализ на събраните доказателства и обжалваният съдебен акт е обосновано.

Проведеното въззивно съдебно следствие не води до промяна в приетото от фактическа страна. Свидетелите, които твърдят, че не са виждали двете жени да си нанасят удари са били на значително разстояние. Св. Х. твърди, че не е наблюдавал през цялото време, а св. И. е била на значително разстояние и е чула че говорят на висок тон, но не е възприела нанасяне на удари.

Съдът намира за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите С. И., Д. Д. и С. М.. Показанията им са ясни, категорични, взаимно подкрепящи се. Съответстват на установените увреждания при прегледа на пострадалата от съдебен лекар и уврежданията, отразени в заключението по СМЕ. Няма основание да се поставят под съмнение показанията на служителите на полицията. Няма противоречия в доказателствената съвкупност, относно факта на срещу между тъжителката и подсъдимата, както и че са провели разговор на висок тон. Безспорно е установено, че подсъдимата е заявила пред служителя на МВР, че изхвърлила телефона на пострадалата. Показанията на майката на пострадалата съответстват на това, което твърдят, че им е разказала служителите на МВР.