Решение № 92 от 20.03.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали,

20.03.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №355 по описа за 2019 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба от „Б.“ ЕООД, ***, ЕИК ***, подадена чрез адв.Ч., срещу Ревизионен акт № Р-16000918007357-091-001/20.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, касаеща допълнително начислен ДДС, в размер на *** лв. и лихви, в размер на *** лв., потвърден с Решение №512/05.09.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА в оспорената му част, като постановен в противоречие със събраните доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва изводите на ревизиращите органи за наличие на предпоставките за прилагане на особения ред за извършване на ревизията, установен в чл.122 ДОПК. Счита, че инвентаризацията, извършена от органите по приходите е непълна и неточна и не установява действителната наличност на стоки в обекта на проверка. Предвид предлаганите в обекта около 3000 артикула твърди, че е невъзможно в рамките на 5 часа, да бъде извършена коректна инвентаризация, както и че при извършване на последната не са били взети предвид, получените и продадени стоки в периода 27.09.2018 г. – 30.09.2018 г. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските. В с.з., и в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и излага допълнителни съображения за необоснованост на оспорения акт, тъй като в хода на ревизионното производство не били взети предвид представените описи на налични стоки, включени в счетоводните записи на дружеството.

Ответникът – директор на Дирекция

"Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител - юрк. Я., намира жалбата за неоснователна. Сочи правилно приложение на особения ред за облагане по чл.122-124 ДОПК, поради това, че счетоводството на дружеството не е водено на аналитично ниво. Счита, че стойността на стоките, продадени в периода 27.09.2018 г. – 30.09.2018 г. е незначителна и не би повлияла на крайния резултат от ревизията. Намира оспорения ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в него, както и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Със

Заповед за възлагане на ревизия № Р-

16000918007357-020-001 / 30.11.2018 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършване на данъчна ревизия на „Б.“ ЕООД, ***, с обхват: установяване на задълженията за Корпоративен данък, за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г., както и задълженията за Данък върху добавената стойност, за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2018 г. Срокът за извършване на ревизията е продължен със Заповед № Р-16000918007357-020-002 / 11.03.2019 г., издадена от горния орган по приходите. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-16000918007357-092-001/23.05.2019 г., връчен на адресата на 27.05.2019 г. Въз основа на РД е издаден и Ревизионен акт №Р-16000918007357-091-001/20.06.2019 г., с който на дружеството са определени за довнасяне данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, от които: допълнително начислен ДДС в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв., както и допълнително установен корпоративен данък в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., като предмет на настоящото производство е РА, в частта относно допълнително начисления ДДС, ведно с лихвите към него.

С

Решение №512/05.09.2019 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил ревизионния акт относно определените задължения по ЗДДС и го отменил в частта на допълнително установените задължения по ЗКПО.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото констатации:

Според отразеното в констативната част на РД, през ревизирания период „Б.“ ЕООД е с основна дейност – търговия на дребно ***, извършвана в собствен обект - аптека в ***. След анализ на събраните документи е прието, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – водената от дружеството счетоводна отчетност, не дава представа за реално заприходените количества закупени стоки по видове артикули, а не само като обща стойност за съответния месец, поради това, че в счетоводството на ревизираното лице не се води подробен аналитичен счетоводен регистър към сметка 304 – Стоки, през нито един от ревизираните периоди. Представените от РЛ инвентаризационни описи са приети за извънсчетоводна снимка на наличните стоки. В тази връзка, на 15.04.2019 г., дружеството е уведомено, на основание чл.124, ал.1 ДОПК, че основата за облагане с ДДС за ревизирания период ще бъде определена по реда, предвиден в чл.122 от ДОПК, като е указан срок за представяне на доказателства и вземане на становище. Във връзка с това уведомление, РЛ не е взело становище и не е представило доказателства. Връчени са и уведомления по чл.17 ДОПК, както и ИПДПОЗЛ за деклариране на имуществото, на основание чл.124, ал.3 ДОПК. Представена е декларации по чл.124 ал.3 ДОПК за извършваната от дружеството дейност, както и имущественото му състояние през ревизирания период.

След анализ на събраните в хода на ревизията документи и получената информация от ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, ИИНП и констатациите, описани в ревизионния доклад, са установени допълнителни задължения за ДДС, по следните съображения:

На 27.09.2018 г. е извършена инвентаризация на наличните стоки в обекта на „Б." ЕООД, за която е съставен протокол № 11-160918099629-073-001 от 22.10.2018 г., и са приложени седем броя описи за намерените стоки - лекарствени средства. При инвентаризацията са установени налични стоки на обща стойност *** лв., към 27.09.2018 г.

Във връзка с извършената инвентаризация, на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ № ***/ *** г., с което са изискани аналитична справка (по артикули) към 27.09.2018 г. на счетоводната сметка 304 - Стоки в табличен вид, съдържаща данни за наименование на материала, количество, мярка, доставна цена, обща стойност; оборотна ведомост и главна книга към 30.09.2018 г. На

18.10.2018 г., РЛ е представило оборотна ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г., на сметка 304 – Стоки, както и писмено обяснение, че не може да представи справка към 27.09.2018 г., тъй като месецът се приключва на 30.09.2018 г. От приложените счетоводни документи е установена обща наличност на стоки по счетоводни данни към 30.09.2018 г., на стойност *** лв. Направена е констатация, че е налице разминаване на наличностите на стоки между данните от направената инвентаризация и представените счетоводни данни. Установена е разлика на стойност *** лв. /*** лв. – *** лв./, представляваща липса на стоки. Прието е, че не е начислен ДДС, съгласно изискванията на чл.79, ал.1 ЗДДС, поради установената за месец септември 2018 г. липса на стоки, в размер на *** лв., която не била осчетоводена от ревизираното лице. Установената разлика в размер на *** лв. между счетоводната наличност на стоки към 30.09.2018 г. и стойността на намерените стоки при инвентаризацията, извършена на 27.09.2018 г., е приета за данъчна основа на стойността на липсващите стоки. Приложен е чл. 79, ал. 1 от ЗДДС и е начислен ДДС за м. септември 2018 г., в размер на *** лв., по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, като данъчната основа е умножена по ставката на данъка. По отношение на възраженията, че при извършване на ревизията не били взети предвид получените и продадени стоки в периода 27.09.2018 г. – 30.09.2018 г., решаващият орган приел, че определеният при ревизията резултат е в полза на ревизираното дружество, и предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 ДОПК, задълженията не могат да бъдат увеличени.

В тази връзка е посочено, че наличността по счетоводна сметка 304 - Стоки представлява отчетната стойност на наличните стоки по покупни следнопретеглени цени, а стойностите на описаните стоки са по продажни такива. За да се извърши съпоставка на съотносими данни следва от стойността на наличните стоки по инвентаризационен опис да се намали ДДС и надценката. Прието е, че стойността на стоките от инвентаризационните описи, намалена с ДДС, в размер на *** лв. и без надценката в размер на *** лв., възлиза на

*** лв. От своя страна, за да се изчисли стойността на наличните стоки по счетоводни данни към 27.09.2018 г., следва стойността на наличните стоки по счетоводни данни към 30.09.2018 г. - *** лв., да се намали със стойността на закупените стоки и да се увеличи със стойността на извършените продажби, за периода 27.09.-30.09.2018 г. Според подадените данни в дневниците за покупки за м.09.2018. г., за посочения период били закупени стоки на стойност *** лв., без ДДС. Общият размер на продажбите за периода 27.09-30.09.2018 г. бил *** лв. /без ДДС и надценката от 11,03%/. Или, към 27.09.2018 г. стойността по счетоводни данни следвало да е *** лв. (*** - *** + ***). При така приетото, разликата между счетоводната наличност на стоки към 27.09.2018 г. и стойността на намерените стоки при инвентаризацията е посочено че е *** лв. /*** лв. - *** лв./, която сума е приета за данъчна основа на липсващите стоки към 27.09.2018 г., а дължимият ДДС е в размер на *** лв.

Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, воденото от дружеството счетоводство дава информация за движението на стоките по видове и артикули в количествено и стойностно отношение, към приключване на всеки отчетен период, обхванат от ревизията. За периода 27.09.2018 – 30.09.2018 г. в обекта са получени стоки на стойност *** лв., без ДДС и са продадени стоки на обща стойност с ДДС и печалба в размер на *** лв., с балансова стойност *** лв. Стойността на наличните стоки по счетоводни данни към 27.09.2018 г. е *** лв., без ДДС и надценка. Продажбите през НЗОК, в периода 27.09.2018 г. – 29.09.2018 г. са на стойност *** лв. В периода 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. на ДМСГД са предадени и фактурирани стоки на обща стойност с ДДС и печалба – *** лв. и балансова стойност – *** лв. За времето от 10 часа до 15 ч. на 27.09.2018 г. са регистрирани продажби на стойност *** лв. през НЗОК и *** лв. - от свободна продажба. Към 27.09.2018 г. аптеката предлага 2 729 вида стоки. В заключението си, вещото лице сочи, че не било възможно установяването на стоките, които не били в наличност в момента на извършване на проверката тъй като описанието им в инвентаризационните описи от 27.09.2018 г., не позволявало идентифицирането им по инвентаризационния опис от 30.09.2018 г.

С оглед на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол. В оспорената му част, ревизионният акт е потвърден с Решение №512/05.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган и в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронен носител, поради което съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Разпечатката съдържа 29 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b91c73a6-f09f-4364-9fab-07314704af2c