Решение № 3391 от 24.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3391 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100505827 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1945 от 12.03.2022 г. по гр. д. № 71298 по описа за 2021 г. СРС, ГО, 113-ти състав е отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ****, извършено със Заповед № ЛС-05-17/19.10.2021 г. на Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр.

София, ул. ****, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ; възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. **** на заеманата до уволнението длъжност „педагогически съветник” при Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр. София, ул. ****; осъден е Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на исковете по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ е постъпила в срока по чл.259 ГПК въззивна жалба от ответника с изложени доводи за неправилност, поради необоснованост; неверни фактически констатации и неправилни изводи; нарушение на материалния закон. Заявява, че при постановяване на решението съдът е тълкувал превратно събраните доказателства, като се е позовал единствено на събраните в полза на ищеца. По този начин са били пренебрегнати важни обстоятелства и е постановил неправилно и необосновано 1 решение. Освен това изложените от съда мотиви не са съответни на събраните доказателства. Чрез последните е установено, че ищецът не притежава изискуемата според длъжностната характеристика професионална квалификация „детска и юношеска психология“ и относимата към нея учителска правоспособност. При несъобразяване с този факт съдът е постановил неправилно решение. Съответно, именно поради липсата на сочената професионална квалификация и учителска правоспособност ищецът е уволнен. Право на работодателя е да прецени от какви специалисти се нуждае за изпълнение на производствените цели и да определи необходимото образование и професионална квалификация за заемане на съответната длъжност. Доколкото новите изисквания изцяло съответстват и не противоречат на нормативно определените, то, преценката за това какви изисквания да въведе за длъжността е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Освен това в производството не е доказано по несъмнен начин допусната от работодателя злоупотреба с право. Налице е предвидена с разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ презумпция, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение. Излага правни и фактически доводи, че подзаконовата нормативна уредба дава възможност на работодателите- директори да задължат педагогическите специалисти да повишат своята квалификация в т.ч. чрез придобиване на различен вид квалификация. Именно и поради това в случая променените квалификационни изисквания са свързани с психологическото диагностициране и планиране на най- уязвимата група в обществото – децата. Заявява, че неправилно СРС е приел в мотивите си, че извършеното уволнение е незаконно. С оглед изложеното, счита че постановеното решение следва да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При установена законност на извършеното уволнение, съдът следва да отхвърли и предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ищеца С. М. С., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. В проведеното производство били събрани доказателства за незаконността на уволнението, като постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените нарушения. В случая работодателят в нарушение на императивната норма на чл.8, ал.1 КТ за добросъвестност при упражняване на работодателската си власт и прилагайки дискриминация по признаците твърдени от ищеца – чл.8, ал.3 КТ е злоупотребил със своята работодателска власт с оглед постигане на цел изначално забранена от законаперсонално уволнение само и единствено на ищеца по причини стоящи извън трудовите правоотношения. Правилно при постановяване на решението си съдът е приел, че извършената промяна не е била свързана с нуждите на работата, а е 2 произволно и превратно упражняване на работодателска власт и злоупотреба с право.

Поради това и извършеното уволнение е напълно незаконосъобразно. Отправя искане за потвърждаване на решението и претендира разноски.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че между С.

М. С. и Второ средно училище “А.Е.С.” е бил налице валиден безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжността „педагогически съветник“ в училището - ответник.

Установено е, че трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради липсата на изискуемо образование и квалификация на служителя, съобразно въведени, последващи възникването на трудовоправната връзка изисквания, извършено със Заповед № ЛC05-17/19.10.2021 г., връчена на ищеца на 22.10.2021 г. при условията на отказ.

Според изложените мотиви в заповедта за уволнение на ищеца, последният не притежава учителска правоспособност и квалификация, както и придобита специалност „Детска и юношеска психология“, каквито изисквания са били въведени с утвърждаване на 18.10.2021 г. на длъжностната характеристика за длъжността „педагогически съветник“.

Установено е чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че към момента на уволнението ищецът е притежавал висше образование по образователноквалификационна степен бакалавър по специалност „Социална педагогика“ с професионална квалификация „Бакалавър по социална педагогика, педагог“ и висше 3 образование по образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Психология“ с професионална квалификация „Магистър по психология организационно поведение и консултиране на организацията“. С оглед това е установено, че към момента на възникване на трудовото правоотношение и към момента на уволнението ищецът е отговарял на въведените в чл. 17 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти нормативни изисквания за образование и квалификации за заеманата от него длъжност „педагогически съветник“.

Въведените от работодателя на 18.10.2021 г. нови изисквания за заемане на длъжността „педагогически съветник“ са: висше образование по образователноквалификационна степен магистър съгласно държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация, както и придобита специалност „Детска и юношеска психология“.

Към момента на уволнението, Екипът за подкрепа на личностното развитие (EПЛP) в ответното училище се е състоял от един психолог - Г.К.В., притежаващ образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Психология“ с професионална квалификация „Психолог“ и двама педагогически съветници - ищецът С. М. С. и З.П.Т..

В представените пред първата инстанция два доклада - от училищния психолог и от „заместник директора по учебна дейност (ЗДУД) е посочено, че поради многократно увеличилия се обем на работата на училищния психолог част от работата му следва да се поеме от педагогическите съветници.

Във връзка с докладите бил изготвен протокол за проведена среща на ръководството на училището за оптимизиране работата на Екипа за подкрепа на личностното развитие (EПЛP). В същия била обективирана преценка за необходимост поне един от педагогическите съветници да притежава специализация в областта на детско- юношеската психология и/или втора учителска правоспособност, за да осъществява подкрепяща и корекционна работа с учениците, както и да осигури оптимална натовареност на всички членове на ЕПЛР. Отразено било взето решение да се „смени профила“ на единия педагогически съветник, който по-скоро имал квалификация за работа с възрастни и не отговарял на порасналите в пандемичната обстановка потребности на училището.

Установено е, че останалият на работа друг педагогически съветник- З.П.Т., е отговарял само на първото от нововъведените изисквания, а именно: учителска правоспособност и квалификация.

Съответно, новоназначеният, по-малко от месец след уволнението на ищеца, на длъжността „педагогически съветник“ - В.Л.К. също не отговарял на нововъведените изисквания за образование, а само на изискването за учителска правоспособност и 4 квалификация. Чрез представената пред първата инстанция диплома за завършено образование е установено, че новоназначеният В.Л.К. притежава висше образование по образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Философия“ с професионална квалификация „Учител по предмети от философския цикъл“.

Доводите на работодателя, че в случая решението му да увеличи изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „педагогически съветник“ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, съдът намира за неоснователни.

Решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и квалификация към заеманата конкретна длъжност действително е въпрос на целесъобразност и поради това принципно не подлежи на съдебен контрол, освен ако обаче по този начин не е нарушена или заобиколена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не се установява дискриминационен подход. В случая, съдът намира за установено, че с посочените действия работодателят е действал недобросъвестно и е налице злоупотреба с право.

Действително работодателят има право да променя със щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. В множество съдебни актове обаче, постановени по реда на чл.

290 ГПК, чието разрешение настоящият състав напълно споделя, е изяснено, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказаване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ, /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. В този смисъл е и даденото разрешение с Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. постановено по реда на чл.290 ГПК, което съдът напълно споделя. Именно такава е и настоящата хипотеза. Действително юридическият факт- въведено изискване за учителска правоспособност и квалификация за заемане на длъжността, като основание за прекратяване на трудовия договор е настъпил след възникване на трудовото правоотношение. От една страна обаче тези изисквания не отговарят на обективните 5 потребности в училището, както сочи свидетеля О.Ю.Д.. Чрез показанията на последната се установява, че при продължително отсъствие на дете от класни занимания пропуските следва да се компенсират с консултации с ресорните учители, а не посредством работа с педагогическия съветник.