Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1691 от 30.11.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 244/2023
Вид
Решение № 1691
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Мария Гецова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за наследството
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1691 гр. Русе, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520100244 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ЗК „Лев Инс” АД, с която е предявен установителен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 1 КЗ във вр. с чл. 6 от ЗН срещу Е. П. И. за сумата от 7869,59 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение.

В исковата молба се твърди, че на 24.09.2016 г. около 21,50 ч. в Германия, гр.

Хамбург, на ***, управлявайки лек автомобил Ауди А4 ДКН *****, собственост на Р.С.Р., лицето К.М.И., след употреба на алкохол над допустимите по закон норми, предизвикал ПТП с лек автомобил БМВ Х5 с рег. № **** с водач О.У.. За настъпилото ПТП е издаден Протокол за ПТП, като в същия е отразено, че виновният водач К.М.И. е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите норми, като след изследване е определена концентрация 1,6 промила. Твърди се, че при ПТП са причинени материални вреди на лек автомобил БМВ Х5, с рег. № **** с водач О.У.. Към датата на събитието отговорността на водача на виновния л.а. Ауди А4 ДКН ***** била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК“Лев Инс”АД, обективирана в застрахователна полица № БГ/22/116002304856, със срок на валидност от 30.08.2016 г. до 29.08.2017 г. След предявена претенция от собственика на БМВ Х5 с рег. № **** пред представителя в Германия на застрахователя ЗК Лев Инс АД била образувана щета № 00001609-16-606810, извършени били оглед и опис на вредите от ПТП, експертиза и остойностяване на същите, като на собственика на БМВ Х5 е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 7869,59 лв., ведно с такса и разноски, с платежно нареждане № 1

132416702 на 18.09.2017 г. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищцовото дружество има право на регрес на осн. чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ срещу виновния водач до размера на изплатеното и обичайните раноски. Тъй като длъжникът К.М.И. е починал на 22.03.2022 г., ищцовото дружество претендира вземането си от единствения му наследник неговата майка Е. П. И..

Препис от молбата връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор. Ответникът счита иска за допустим и основателен до размер на ½ част от исковата сума. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. В. С като счита, че същият е допринесъл за настъпване на уврежданията в две насоки: От една страна като се е съгласил да пътува в лек автомобил, за който е знаел, че се управлява от лице употребило алкохол над допустимите норми. И от друга страна в качеството си на пътник не е изпълнил задължението си по чл.137а, ал.1 от ЗДвП да постави по време на движение предпазен обезопасителен колан. Счита, че пряката и непосредствена последица от неизпълнението на това задължение за пострадалия е допринесло за вредоносния резултат и обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде намалено с ½. Оспорва изрично размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, като завишено и неотговарящо на действително понесените от пострадалия С неимуществени вреди. Претендира и законната лихва до окнчателното изплащане.

За вземането си ищеца е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 07.09.2022 г., по което е образувано ч.гр.д. 4680/2022 г. на РРС и връчена заповедта на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника и назначения му особен представител адв. И. Д..

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, с писмено становище, чрез юрк. Л. поддържат предявеният иск и молят да се уважи, като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответника не се явява, представлява се от адв. И. Д., който оспорва иска и моли да се отхвърли, като недоказан. Не оспорва факта на изплащане на обезщетение, счита че липсва причинно-следствена връзка между описаното в Протокола за ПТП и настъпилите щети по процесния лек автомобил.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ:

В тежест на ищеца е да докаже: наличие на правоотношение, възникнало от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника; настъпване на ПТП с участниците, посочени в исковата молба; застрахователното събитие да представлява деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен от ответника - противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието; изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице; при реализиране на ПТП ответникът е 2 управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото.

Ответника следва да докаже възраженията си, ако твърди да е управлявал без алкохол.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

Видно от представената по делото Застрахователна полица № BG22/116002304856/ 29.08.2016 г. се установява, че към датата на ПТП между ищцовото дружество и Р.С.Р. е съществувало застрахователно правоотношение, възникнало от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил Ауди А4 ДКН *****, валидна от 29.08.2016 г. до 29.08.2017 г.

За инцидента е изготвен Протокол за ПТП, като е отразено, че водачът К.И. е управлявал автомобила с алкохол в кръвта 1,6 промила.

От представените по делото писмени доказателства /в превод от немски език/ и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: На 24.09.2016 г. около 21,50 ч., в Германия, гр.

Хамбург, ул. “Ферщрасе” № 11, се движи л.а. Ауди А4, с рег. № *****, собственост на Р.С.Р.

Автомобилът е управляван от К.М.И., след употреба на алкохол, като концентрацията е определена след инцидента в размер на 1,6 промила. При това движение той не осигурява достатъчна дистанция между двата автомобила, губи контрол над упрвлението на автомобила и при застигане на л.а. БМВ Х5 с рег. № **** с водач О.У. го удря в лявата част на задната броня с предната част на управлявания от него автомобил. Вследствие на контакта между двата автомобила се получава деформация на задната броня и охлузване на лаковото покритие на задния ляв панел и бронята на л.а. БМВ Х5. Увредени са и част от сензорите на задния парктроник на автомобила. Произшествието е посетено от служители на пътната полиция в Германия. В съставения Протокол за ПТП са описани повредите по двата автомобила и нарушението на виновния водач.

Вещото лице като отчита уврежданията по двата автомобила и механизма на настъпване на процесното ПТП, дава заключение, че основната техническа причина за настъпване на ПТП са действията на водача К.И., който при движение след другия автомобил не осигурява достатъчна дистанция между двата автомобила и предизвиква настъпването на процесното произшествие. Вещото лице потвърждава наличие на причинно-следствена връзка между данните в протокола за ПТП между двата автомобила и настъпилите щети по процесния л.а. БМВ Х5 с рег. № ****. Според заключението на експертизата размера на щетата по л.а. БМВ Х5 с рег. № ****, при включена посредническа такса и разноски за обработка на щетата е 3761,86 евро, при левова равностойност в размер на 7357,56 лв. Сумата е платена на застрахователя съгласно приложеното извлечение от 18.09.2017 г. на Юробанк България АД - л. 11 по делото. Издадена е допълнителна фактура от АВУС ГмбХ с № 119777/26.05.2017 г. за пропуснати ползи и такса обработване на стойност от 261,80 евро /512,03 лв./, която допълнително е платена, съгласно приложено извлечение от 28.12.2017 г. на Юробанк България АД – л. 14 по делото.

3

При тези доказателства възражението на ответника, че не е налице причинноследствена връзка е неоснователно.

Видно от представеното удостоверение за наследници К.М.И. е починал на 22.03.2022 г. и негов наследник е майка му Е. П. И..

На основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ в полза на ищеца е възникнало регресно вземане. Обемът на регресното вземане се определя от закона – съгласно чл. 500 КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, но не повече от размера на действително причинените щети. В случая действителната стойност на вредете от ПТП, определена в размер на 7357,56 лв. следва да се присъди ведно с платената такса за обработване от 512,03 лв., поради което в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на платеното от него обезщетение за сумата от 7869,59 лв., които следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4680/2022 г. на РРС 09.09.2022 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 2310/09.09.2022 г. на РРС.

По разноските:

С оглед изхода от делото на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, доказани в размер на 157,39 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за САТЕ, 500 лв. юрисконсултско възнаграждение и 800 лв. възнаграждение за особен представител на ответника или общо 1957,39 лв. по настоящото дело, както и разноските по заповедното производство в размер на 157,39 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение или 307,39 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: нгр. София, бул.

“Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от Изп. Директори София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров, ЧЕ ответницата Е. П. И., ЕГН **********, с пост. адрес: гр.

Русе, *****, с наст. адрес: **********, му ДЪЛЖИ на основание чл. 500, ал. 1 КЗ вр. с чл. 6 от ЗН сумата от 7869,59 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от ПТП, причинено от покойния й син К.М.И., на 24.09.2016г. в Германия, по л.а. „БМВ”Х5 с рег. № ****, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.09.2022 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 2310/09.09.2022 г. на РРС по ч.гр.д. 4680/2022 г. на РРС.

ОСЪЖДА Е. П. И., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Русе, *****, с наст. адрес:

**********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на 4 управление: нгр. София, бул. “Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от Изп.

Директори София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров, сумата 1957,39 лв. направени разноски по настоящото дело, както и разноските по заповедното производство в размер на 307,39 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5