Определение № 1618 от 17.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1618 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500837 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД срещу Определение № 250 от 25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 4 80/2022 г. по описа на РС – Своге, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 141 от 04.12.2024 г. в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъденото в полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗА ДДС следва да се определи като се приложи т.н.

„просто тройно правило“ и да бъде присъдено без включен ДДС, тъй като се счита, че при осъществена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗА ДДС не се дължи.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. М., с които частната жалба се оспорва.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от П. Д. В. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание п о чл. 26, 1 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т.

5 и т. 19 ЗЗП – главен иск, и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – евентуален, за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 483580 от 14.06.2022 г., сключен между страните.

Предявени са и насрещни искове за сумата от 2 000 лева, представляваща дължима главница по горепосочения договор за кредит, както и за сумата от 318,57 лева, представляваща договорена между страните възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.06.2022 г. до 10.11.2022 г.

С Решение № 141 от 04.12.2024 г. съдът е прогласил за нищожна клаузата на чл. 5.6 от Договор а за потребителски кредит № 483580 от 14.06.2022 г., сключен между страните, като е осъдил П. Д. В. да заплати на “АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД сумата в размер на 2 000 лв., представляваща чистата стойност на кредита. Иска за сумата от 318,57 лева, представляваща договорена между страните възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.06.2022 г. до 10.11.2022 г. е изцяло отхвърлен като неоснователен.

С решението съдът е осъдил П. Д. В. да заплати на “АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД разноски в размер на 1 078,25 лв., съразмерно уважената част от исковете.

С решението съдът е осъдил и жалбоподателят да заплати на П. Д. В. сумата от 864 лева с ДДС за оказаната безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 480/2022 г. по описа на Районен съд Своге.

Предмет на настоящото производство са присъдените в полза на П. Д. В. разсноски за оказана безсплатна адвокатска помощ в общ размер на 864 лв. с ДДС, сформиран като сбор от 432 лева с ДДС или 360 лв. без ДДС – за уважения иск чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 483580 от 14.06.2022 г., сключен между страните и 432 лева с ДДС или 360 лв. без ДДС – за изцяло отхвърления иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

9 от ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 318,57 лева, представляваща възнаградителна лихва, договорена между страните, за периода от 15.06.2022 г. до 10.11.2022 г.

Неоснователно се претендира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по т.н. „просто тройно правило“ , като се вземе предвид общият сбор на насрещните искови претенции – 2 318,57 лева, и адвокатското възнаграждение да се определи съразмерно с отхвърлената част от 318,57 лева, а не с оглед изцяло отхвърления иск за последната сума.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и формираната по приложението на последната цитирана разпоредба трайна практика на ВКС, обективирана в Определение № 50037 от 30.05.2023 г. по ч.т.д. № 1615/2022 г. на I т.о. на ВКС, Определение № 50 от 17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 4735/2022 г. на III г.о. на ВКС и др., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В същия смисъл е и чл. 26а от Наредбата за заплащането на 2 правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и която гласи, че правна помощ при обективно съединяване на искове се заплаща отделно за всеки иск съобразно предмета, правното основание и материалния интерес, поради което правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на П. В. адвокатско възнаграждение по отношение на изцяло отхвърления иск за заплащане на сумата от 318,57 лева, представляваща възнаградителна лихва.

Правилно е определен и размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на пълномощника на П. В.. Съгласно разпоребдата на чл.

25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес до 10 000 лв. възнаграждението е от 200 до 450 лв.

Присъденият от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от по 360 лв. (без ДДС) е определен в границите за съответния вид дейност, в съответствие с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл.

26а от Наредбата за заплащането на правната помощ, като е съобразена и липсата на значителна фактическа и правна сложност на делото, както и проведените три открити съдебни заседания. Така определеният размер настоящата съдебна инстанция намира за справедлив.

Доколкото по делото са ангажирани доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), към дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, правилно е включен и данък върху добавената стойност (ДДС).

По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло споделя. Според същата адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв / Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 309 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1065/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 699 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о., ТК и др./. Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение.

Отделно от изложеното вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 2, т. 1 ЗДДС предпоставят същия правен извод, предвид това, че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв ред. В този смисъл са и разясненията, дадени от СЕС в решение от 23 октомври 2025 година по дело C‑744/23.

3

В заключение се налага изводът, че обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 250 от 25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 480/2022 г. по описа на РС – Своге, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на “АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД за изменение на постановеното по делото Решение № 141 от 04.12.2024 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4