Решение № 1263 от 10.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. С., 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000500289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3722 от 12.12.2022г., постановено по гр. д. № 5520/2022 г.

СГС, І ГО, 21 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на И. М. Т., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причинените му травматични увреждания, в резултат на осъщественото на 21.01.2022г. в гр. С., ул. „Околовръстен път“ в района на 1 км след ул.

„Бизнес парк С.“ пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Рено Премиум“ с ДК № ******** – Г. К. С., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс“ АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.02.2022г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и акцесорната претенция за законна лихва за периода от 21.01.2022г. до 24.02.2022г. включително. С решението СГС, І ГО, 21 състав е осъдил И. М. Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 266,67 лв. – разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част на иска. С решението СГС, І ГО, 21 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. С. К. Н., на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал.

1, т. 2 от ЗА, сумата от 476,67 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на И. М. Т. безплатна правна 1 помощ в производството. С решението СГС, І ГО, 21 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 400 лв. – държавна такса и разноски в размер на 133,33 лв.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и постановяването му в противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се довод, че присъденото обезщетение е в занижен размер и не отразява действителната тежест на причинения на ищеца противоправен резултат, като не съответства на степента на търпените от него неимуществени вреди вследствие на получените в процесното ПТП телесни увреждания. Твърди се, че при определянето на справедливия размер на обезщетението съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищеца действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект и продължителността им. Релевира се довод, че решението е неправилно, тъй като присъденото обезщетение не е съобразено с лимита по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и със съществуващата в страната икономическа конюнктура към процесната година. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за още 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът – ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника си, е подал отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата страна поддържа подадената от нея въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва отговора на насрещната страна. Въззиваемият поддържа подадения от него отговор и оспорва въззивната жалба на ищцовата страна.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.

432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и има за предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца, вследствие на ПТП настъпило на 2

21.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 21 състав е приел за доказани предпоставките на разпоредбата на чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД. Уважил е частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца в размер на 10 000 лв. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е намерено за неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищеца вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2022г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищеца, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие И. М. Т. е получил счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро в ляво по средна мишнична линия. Според становището на вещото лице, по своя вид и тежест травматичните увреди са довели на ищеца „трайно затруднение на движението на снагата“ за срок не по-малък от 1,5-2 месеца (в случая 2 месеца). Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, гр.

С., като при приемането му е бил контактен, със задух и болка в гърдите, и болка в шията. По спешност са били извършени хематологични, рентгенологични, ехографски изследвания и консултации с хирург, ортопедтравматолог, неврохирург и специалист по вътрешни болести. След извършените изследвания и консултации са били установени описаните погоре телесни увреди. Изписан е бил от болничното заведение на 25.01.2022г.

3 раздвижен, с подобрение, с двустранно дишане, с препоръка за хранителнодвигателен режим. Лекуван е консервативно - обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни средства и антибиотик. Според становището на вещото лице общо лечебният и възстановителен период при пострадалия е приключил за срок от около 2 месеца. Докторът излага, че ищецът е търпял болки и страдания за този период, като най-интензивни те са били през първите 2 седмици непосредствено след злополуката – изпитвал е силна болка при движение, дишане, кашляне, обръщане в леглото. Експертът обяснява, че след този период постепенно болките са отшумели и до изтичане на двата месеца е било възстановено движението на снагата. Вещото лице установява, че към датата на изготвяне на експертизата здравословното състояние на пострадалия е възстановено, като към момента на личния преглед пострадалият се оплаква единствено от болка в мястото на счупените ребра отляво при студено време или при вдигане на тежест.

Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе съдебномедицинска част от комплексната експертиза, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

За установяване претърпените от пострадалия болки и страдания, пред първата инстанция, са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Р. И., която живее на съпружески начала с ищеца. Свидетелката дава показанията, че след изписването на ищеца от болница, същият не е можел да става от леглото без чужда помощ. Около месец и половина е бил на обезболяващи. Свидетелката излага, че е обслужвала ищеца около месец и половина. Произшествието му се е отразило и на психическото състояние, изпитвал страх да извършва всякакви движения, както и да управлява автомобил. Свидетелката установява, че една година преди ПТП ищецът бил получил инфаркт – едва се бил възстановил, и започнал работа, когато се случило произшествието.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката в описаната част, тъй като не противоречат на заключението на вещото лице относно периода, начина на възстановяване, търпените болки и страдания през възстановителния период и след това.

Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства, въззивният състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ищеца, че определеното от първостепенния съд обезщетение за 4 неимуществени вреди е в занижен размер. Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на получените от ищеца увреди, които по своя медико-биологичен характер не са тежки, счупването е без разместване.

Взе предвид, че не е била извършена оперативна интервенция – обстоятелство, което безспорно води до определянето на по-нисък размер на обезщетение. На следващо място, съобрази и неголямата продължителност на възстановителния период – около 2 месеца. Действително ищецът е имал интензивни болки през първите 2 седмици непосредствено след злополуката, както и че след изписването му от болничното заведение се е нуждаел от чужда помощ, но намира, че не следва определеният от първостепенния съд размер да бъде завишен. Съдебният състав взе предвид, че ищецът е бил само 3 дни в болница, което обстоятелство безспорно му е причинило дискомфорт, но малката продължителност на болничния престой не би могла да доведе до завишаване размера на присъденото от първата инстанция обезщетение. В тази връзка съдът съобрази, че при изписването на пострадалия от болница той е бил раздвижен и дишането му е било подобрено. Съдът отчита, че към момента фрактурите са зараснали и движенията на снагата са напълно възстановени. Т.е. липсват негативни последици, няма данни за неблагоприятна прогноза. Съдът взе предвид, че произшествието се е отразило и върху психо-емоционалното състояние на ищеца, но няма данни същият да е търсил психологическа помощ. С оглед тези конкретно установени данни и като взе предвид стадия на обществено-икономическо развитие на страната, включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и съобразявайки се с принципа на справедливост, практиката на съдилищата в аналогични случаи, съдебният състав намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 10 000 лв.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b91b15e2-7294-4535-914b-478455d9737b