Решение № 110 от 18.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Милена Даскалова при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002100148 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 2058 от 10.07.2023 г., по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1162 от 22.08.2022 г. по гр.д.№ 3674/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 260287 от 17.09.2021 г. по гр.д.№ 12/2020 г. на Софийски окръжен съд /погрешно посочен като СГС/ и вместо това са отхвърлени исковете, предявени от Б. П. П., Л. П. М. и Б. И. А. /починала след постановяване на решението на 01.04.2022 г., заместена от наследниците си Н. Г. Н., Б. П.

П. и Л. П. М./, и от П. Л. М., починал в хода на процеса – на 05.12.2021 г., заместен от наследниците си Б. П. П. и Л. П. М. за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, ЕИК-000695089 /АПИ/ да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Е. Г. М., причинена на 05.02.2017г. от падане на част от носещата метална конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ л.а. „А*** вследствие неизпълнение на задължението на ответника по чл.30 вр. чл.5, ал.1, т.2 и чл.19, ал.2 от Закона за пътищата, за ремонт и поддържане на републиканските пътища и съоръжения, както следва за разликата над 90 000 лв.за всеки по отделно за Б. П. П., за Л. П. М. и за Б. И. А. /починала след постановяване на решението на 01.04.2022 г., заместена от наследниците си Н. Г. Н., Б. П.

1

П. и Л. П. М./, и за разликата над 110 000 лв. за П. Л. М., /починал в хода на процеса – на 05.12.2021 г., заместен от наследниците си Б. П. П. и Л. П. М./, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2017 г. върху тази разлика и в частта, с която е отменено решението на първата инстанция за присъдените разноски за разликата над 2254.77 лв. на Б. И. А. и П. Л.

М. и за разликата над 6,286,77 лв. на Б. П. П. и Л. П. М. и за разликата над 8000 лв. държавна такса, която Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София е осъдена да плати по касационни жалби, подадени от Б. П. П. и Л. П. М. и от Н. Г. Н..

Не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София], ЕИК 000695089 /АПИ/ в обжалваната от нея част, с която са уважени исковете до посочените размери.

В касационната жалба, подадена от ищците Б. П. П. и Л. П. М., които обжалват решението освен на лично основание и като наследници на П. Л. М., починал в хода на процеса – на 05.12.2021 г. и на Б. И. А. /починала след постановяване на въззивното решение на 01.04.2022 г./ и в касационната жалба, подадена от Н. Г. Н., който обжалва решението като наследник на починалата си майка Боринка И. А. се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 52 ЗЗД, защото не е приложен обществения критерий за справедливост, за допуснати процесуални нарушения, защото в мотивите не е посочено защо е намалено обезщетението, присъдено от първата инстанция и защо има диференциация в определените от въззивната инстанция размери на обезщетението, въз основа на кои конкретно критерии са определени размерите, до които са намалени обезщетенията, че не е съобразено, че семейството е било сплотено, живеели са в една къща и че тежко са понесли загубата на дете, родител и съпруга.

Ответникът по тези касационни жалби Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, изхождайки и от оплакванията в подадената от нея жалба, с която оспорва основателността на иска, счита, че въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за изясняване на фактическата обстановка.

По същество оспорват претедираните размери на обезщетенията.

Третото лице, помагач на ответника „Автомагистрали“ ЕАД не взема становище.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Със задължителна сила между страните са установени фактите, съставляващи основанието на иска предвид влязлата в сила част на решението, а именно:

На 05.02.2017г. вследствие падане на част от носещата метална конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ л.а.

„А***, е починала Е. Г. М. – дъщеря на ищцата Б. И. А., майка на ищците Б. П. П. и Л. П. М. и съпруга на П. Л. М.. Образуваното досъдебно производство № 10/17 по описа на ОслО,пр.пр.вх№0592/2017г.на СОП е висящо и от него са приложени към настоящото дело относими към настоящия спор доказателства. От тях и от приетото заключение от първата инстанция, изготвено от комплексна съдебно-техническа експертиза /КСТЕ/ е установено, че на посочената дата към 12.00ч., в посока Варна-София, по автомагистрала „Хемус“, в района на тунел „Ечемишка“, в тръбата, предназначена за посочената посока на движение 2

/предвид създадената временна организация на движението - двупосочно, разделено на две ленти в противоположни посоки в една тръба/, със скорост от около 50км.ч. се е движил л.а.“А***, управляван от Н. Г. Н.. На предна дясна седалка в автомобила е пътувала сестрата на водача – Е. Г. М.. Автомобилът е бил в изправност и е пътувал с разрешената скорост от 50 км./ч. Движел се е в обособената дясна лента за движение, а пред него са се движели лек автомобил и ТИР. Според показанията на Н. Н., внезапно станало тъмно и нещо се строполило. Когато излязъл и отворил вратата, не видял сестра си, мястото й било затрупано с железа, а тялото ѝ било изместено чак на задната седалка, притиснато от желязо.

Шофьорът на ТИР-а /чужденец/ премерил пулса ѝ и казал, че е мъртва, а други участници в движението се обадили на тел. 112, пристигнала полиция и линейка и констатирали смъртта на Е. Г. М.. По делото няма доказателства, включително от протокола за оглед на местопроизшествието конструкцията на осветителните тела да е била „закачена“ от друго превозно средство. Ударът е станал на разстояние 428 м. от началото на тунела, който е дълъг 820 м. Установено е, че смъртта е настъпила незабавно и причината за нея са травматичните увреждания от паднала осветителна конструкция върху дясната част на предното стъкло и автомобила, което е документирано от органите на полицията. КСТЕ установява, че в момента, когато автомобилът се е намирал на разстояние от около 13.05м, преди мястото на удара, от тавана на тунела, поради разрушаване на връзката между две съседни надлъжни греди, ведно с прикачените към тези греди осветителни тела са започнали да падат към асфалтовото покритие, при което една от гредите е пробила дясната част на панорамното стъкло на автомобила и се е забила в дясната предно-странична област на корема на пътника Е. М., следствие на което същата е починала на място. Причината за нейната смърт е несъвместима с живота съчетана гръдна и коремна травма, пряк резултат от действието на предмет с голяма маса и добре изразени ръбове, каквито контактуващи повърхности има установения при огледа на автомобил вътре в купето увреждащ предмет.

Установено е, че е паднала конструкция, носеща осветителните тела, състояща се от стоманени греди – напречни и надлъжни с П-образно сечение, като напречните се носят от окачвачи, които висят на куки, анкерирани в бетоновия свод на тунела. Надлъжните греди са хванати челно за напречните чрез метални планки. Тази връзка на места е била посредством болтове, но при компроментирането й с времето, повечето болтове са заменени със заварки.

Повърхността е била силно корозирала и покрита със сажди от изгорели газове. Конкретната причина за аварията е разрушаването на една от гореописаните връзки на надлъжните греди с една от напречните и падането им върху преминаващия автомобил. Разрушаването на връзката е поради липсата на експлоатационна поддръжка - не е извършвана антикорозионна обработка на повърхонстите, което би ги защитило от корозия. С Протокол №2/07.02.2017г. за извършен оглед на съоръжението е установено, че конструкцията не е безопасна за експлоатация поради корозия /над 50%/ и деформации на елементите от връзките, ламарината, от която е направена металната рамка на осветителното тяло, на места била прокъсана, а на други - изтъняла до 1 мм., а е била 3 мм. Това не отговаря на утвърдените стандарти. Установено е, че ударът на падащото тяло е бил непредотвратим за водача на МПС, тъй като към момента на падането му от тавана на тунела, автомобила се е намирала 3 на 13.05м. от мястото на удара, а опасната зона за спиране е била 31 метра. Невъзможно е било за шофьора и да забележи увреждане на металната конструкция, тъй като осветлението е на височина 5.70 м. и не се вижда нищо над осветителните тела. Установена е пряка и непрекъсна причинно-следствена връзка между процесния инцидент, настъпилите травми и последвалата от тях смърт на пострадалата. Липсват данни за преминаване на извънгабаритен товар, а ако такъв е имало или е преминавало ППС с по-голяма височина, то разкъсването на носещите греди би станало още в самото начало на тунела, а не на 428-ми метър.

Констатирано е неспазване на Наредба № 1 от 4.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., в сила от 24.04.2007 г., доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., изм. и доп., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 8 от 30.01.2015 г., в сила от 30.01.2015 г./ и Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, както и действащите БДС, съгласно които мероприятия за антикорозионна обработка е трябвало да се извършват периодично между 5 и 10 години. В случая носещата способност на стоманената конструкция се намира в условията на много агресивна среда - наличие на изгорели газове и сажди, което е налагало периодично нанасяне на антикорозионно покритие, което не е правено и поради това е установена корозия на 50%.

Нарушена е и Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, която изисква незабавно отстраняване на повредите в съоръженията.

/чл.880/5/ Така дори да е имало провисване на кабел, който да е бил закачен от предходно превозно средство, /движението на каквото не е установено при първоначалния огред/, то също е била нарушена тази наредба, защото повредите на мрежата трябва да се отстраняват незабавно.

През 2015 и 2016г. „Автомагистрали“. ЕАД, на която е възложено поддържането на пътните съоръжения е депозирало доклади за „тревожното състояние на носещата конструкция и осветителната инсталация“. В доклада от 2016г. се отбелязва, че за 32 години експлоатация на лявата тръба на тунела не е правен никакъв ремонт. От всички 2400 осветителни тела към 2016г. пълноценно светели само 135 броя и в резултат на доклада били монтирани 125 натриеви лампи високо налягане. Преди пренасочване на движението в двупосочно били свалени само 900 осветителни тела, което олекотило конструкцията с 18 тона. Цялата конструкция обаче тежала 144.9 тона. След трагичния инцидент е извършен демонтаж на носещата метална конструкция, демонтаж на осветителните тела, изтегляне на кабели и монтаж на осветителни тела ЛЕД 150 вата върху стената на тунела за седем дни, на стойност 304 372.85 лв. с ДДС

Въззивният съд е приел, че е налице противоправно поведение - бездействие на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, защото не е изпълнила задължението си по чл.30, във вр. чл.5, ал.1, т.2 и чл.19, ал.2 от Закона за пътищата, според които ремонтът и поддържането на републиканските пътища и пътни съоръжения, каквото е тунел “Ечемишка“ и задълженията си по чл.14-чл.16 от Наредба № 1 от 4.04.2007 г. за организиране редовното наблюдение и 4 инспектиране на тунелите по републиканските пътища. Като такова поведение е прието и непредприемането на мерки във връзка с изготвените от „Автомагистрали“ ЕАД доклади, в които е отразена съществуващата реална опасност за пътуващите през тунел „Ечемишка“ и наложителната цялостна подмяна на носещата конструкция и осветителните тела в лявата тръба на пътния тунел. Съдът е приел, че техническото състояние на осветлението в тунела не е била съобразено и с Наредба №3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, както и действащите стандарти, които са изброени в заключението.