Решение № 95 от 14.08.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр.Мадан, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100048 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *** против Л. Д. А., ЕГН ********** , с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 6 и сл. ЗПФУР за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 516,11 лв., от които 400 лв. - главница, 116,11 лв. - лихва за забава за периода от 20.10.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 20.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. 350/2022 г. на Районен съд Мадан.

Ищецът твърди, че на 21.03.2018 г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** при условията на ЗПФУР. Сключването на договора се извършвало след регистрация на клиента в сайта www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване па въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори и мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговорът се 1 записвал. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. След изпълнение на процедурата по сключването на договора на ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 400.00 лв., която била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът, а именно: в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN **. Вземането за главница в размер па 400 лв. било разпределено на 4 вноски, за периода 20.04.2018 г. – 19.07.2018 г. . По договора не постъпили плащания от ответника. На осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът изпаднал в забава от датата на падежиране на целия кредит – 19.07.2018г., За периода от 19.07.2018г. до 15.09.2019г. лихвата за забава била погасена по давност. Претендираната законна лихва била за два периода, тъй като законна лихва за забава не тече в периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г За претендираните вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение.

Длъжникът не бил открит па постоянен и настоящ адрес, нито бил установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчването било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГЛК - чрез залепване па уведомление. Съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото производство. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, макар същата, ведно с приложенията, да са редовно връчени на ответника. Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението на съда по чл.140 ГПК № 133/31.05.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. В проведеното съдебно заседание на 12.07.2023 г. ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото, както и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да се уважат изцяло.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Направено е съответно искане, представен е и списък по чл. 80 от ГПК, като са представени и доказателства за сторени такива в размер на: 50 лева – 2 платена държавна такса и 300 лева депозит за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, а събраните по делото доказателства са в малък обем. Разноските за настоящото производство са в общ размер на 450 лева и следва да се поставят в тежест на ответника. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.

Д. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. В., общ.Р., обл.С. и настоящ адрес: гр.Р., ул. „К.“, № ..., обл.С., ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер, представлявано от Б. И. Н. - Управител: сума в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ - главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** от 21.03.2018 г. , сключен между “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *** в качеството на Кредитодател и Л. Д. А., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател и сума в размер на 116.11 лева /сто шестнадесет лева и единадесет стотинки/ - лихва за забава от датата на забавата 20.10.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 20.08.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението – 15.09.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 125/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 350/2023 г. по описа на Районен съд Мадан.

ОСЪЖДА Л. Д. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. В., общ.Р., обл.С. и настоящ адрес: гр.Р., ул. „К.“, № ..., обл.С., да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер, представлявано от Б. И. Н. – Управител сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ разноски по гр.д. № 48/2023 г. по описа на Районен съд Мадан и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. № 350/2022 г. по описа на Районен съд Мадан.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ОС Смолян в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 3

4