Решение № 37 от 03.02.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Перник, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Членове:

Диана Мл. Матеева

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20221700500749 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР П. против Решение №1143/04.11.2022 г. по гр. д. № 4346/2022 г. на РС – Перник, с което Областна дирекция на МВР П. е ОСЪДЕНА да заплати на О. К. А., чрез адв. А. В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата 341.03 лева дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 82.44 лева обезщетение за забава за периода отг. до 29.07.2022 г., върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в дневен труд.

Със същото решение районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 400 лева /четиристотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, както и е осъдил О.

К. А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР - П. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 35,08 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за прекратената част от производството.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Областна дирекция на МВР - П. да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 120 лева- възнаграждение за вещо лице и 5 0 лева - дължимата държавна такса върху уважения размер на исковите претенции.

С решението си районният съд е допуснал, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК 1 предварително изпълнение на решението за присъдените по-горе суми в полза на ищеца.

Във въззивната жалба по подробни доводи се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Считат, че се касае за различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з 776 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между 22:00 ч. – 06:00 ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Считат, че претендираните суми не могат да бъдат изплатени, тъй като липсва правно основание за това. Възразява се,че дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Молят да бъде отменено решението в осъдителната част като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззиваемият излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение към МВР – и към настоящия момент работи на длъжност „***“, група

„Охранителна полиция“ при РУ-Р. към ОД на МВР - П.. За периода от 29.07.2019 г. до 29.07.2022 г. същият е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР.

За процесния период е положил нощен труд, който след преизчисление с нормативно установения коефициент 1.143 следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като се вземе предвид увеличението от 50 % съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР.

Ответната ОД на МВР не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в ОД на МВР - П.. Твърди, че липсва материално правна легитимация по отношение на ответника, тъй като правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да преназначава на длъжност. Сочи, че Директорът на ОД на МВР - П. няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения. Твърди още, че на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за положен извънреден труд.

В първоинстанционното производство са налични доказателства, че за периода от 29.07.2019 г. до 29.07.2022 г. е полагал труд на 12-часови смени съгласно месечни графици за дежурство, при сумарно изчисляване на работното време.

По делото са приети още справка за положен от О. К. А. извънреден труд от 07.2017 г. до 07.2022 г., платежни бележки за трудово възнаграждение на ищеца и писмена правна консултация, изготвена от проф. В.

М..

По делото е изслушано и прието заключението на съдебноикономическата експертиза.

От същото се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр. П. на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно 2 време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служители, работещи на смени, се изготвят протоколи.

В заключението е отразено, че за периода от 29.07.2019 г. до 31.12.2019 г. основното месечно възнаграждение на ищеца е било 900 лева, а за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. е било 990 лева.

Експертът дава информация, че за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил 544 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). В заключението на експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), прилагайки чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при което се получават 78 часа дневен извънреден труд.

Според вещото лице стойността на положения извънреден труд за процесния период възлизал на 669,03 лева. Работодателят заплатил 328 лева- по 0.25 лева на час за положения нощен труд в периода от 29.07.2019 г. до 31.01.2020 г. и по 1 лева на час за периода от 01.02.2020 г. до 10.07.2020 г., при което не били платени 341,03 лева. От заключението на вещото лице се установява също така, че лихвата за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за периода от 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., е в размер на 82,44 лева.

Правилно първоинстанционният съд е кредирал експертното заключение, тъй като е компетентно и е дадено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, като се подкрепя и от приложените по делото справка за положен от О. К. А. извънреден труд от 07.2017 г. до 07.2022 г. и платежни бележки за трудово възнаграждение на ищеца, поради което съдът му дава вяра.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.

Неоснователно е възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.

В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. П., тъй като същият е издал заповеди за назначаване на ищеца на горепосочените длъжности. Съдът намира, че ОДМВР - гр.

П. е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период.

В този смисъл е съдебната практика :

3

Решение №99/03.07.2019 по дело №1 876/2018 на ВКС, ГК,

IV г.о. както и Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.

Съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР - гр. П.. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени - чл.

187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са действали следните нормативни актове, издадени от министъра на МВР:

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.) и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (В сила от 10.01.2020 г., Обн. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2020г., изм. ДВ. бр.41 от 8 Май 2020г., отм. ДВ. бр.93 от 30 Октомври 2020г., в сила от 03.11.2020 г.).