Определение № 117 от 15.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. София, 15.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901685 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез адв. Здр. И. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 105/14.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 513/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 254/16.06.2023 г., постановено по т. д. № 180/2022 г. по описа на ОС-Пловдив, 12 с-в, с което са отхвърлени следните предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове: 1) пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ срещу „Нова Принт“ АД (н) и „Инпринт“ АД за прогласяване на нищожността на договор за продажба по реда на чл. 718 ТЗ, удостоверен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 19, съставен от нотариус Т. К. по н. д. № 1185/2021 г., сключен между И. В. Р. като синдик на „Нова Принт“ АД (н) – продавач, и „Инпринт“ АД – купувач и 2) осъдителен срещу „Инпринт“ АД за връщане в масата на несъстоятелността на „Нова Принт“ АД (н) на цялото имущество, предмет на договор за продажба, удостоверен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими 1 имоти № 19, съставен от нотариус Т. К. по н. д. № 1185/2021 г., сключен между И. В. Р. като синдик на „Нова Принт“ АД (н) – продавач, и „Инпринт“ АД – купувач.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон – в противовес със събраните доказателства апелативният съд е достигнал до правния извод, че оспореният договор за покупко-продажба на имуществото на несъстоятелния длъжник при пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ не е сключен в противоречие с установения в производството ред след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, във вр. с чл. 718, ал. 1 и ал. 3 (отм.) ТЗ. Счита, че в процеса на доказване е установено правнорелевантното обстоятелство, че при извършената продажба на имуществените права на несъстоятелния длъжник като цяло синдикът не е действал с предписаната в чл. 660, ал. 1 ТЗ грижа на добрия търговец – извършил е продажбата на това имущество на цена, пониска с 1 438 409 лв. от предложената му от ищеца. В този смисъл, поддържа релевирания в исковия процес правен довод за недостоверност по отношение на третите лица, вкл. и на ищеца на датата на съставяне на предварителния договор, който се твърди, че е послужил за основание за сключване на оспорения възмезден транслативен договор. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е основал решението си на довод, въведен в процеса от самия него – офертата на ищеца за участието в процедурата по пряко договаряне за продажбата на цялото имущество на несъстоятелния длъжник при начална цена от 4 498 409 лв. е била „условна“ – под отлагателно условие съдът по несъстоятелност да отмени разрешението за продажбата. Твърди, че такъв правен довод не е навеждан от никоя от страните в процеса, поради което не било обезпечено процесуалното право на защита на ищеца – да установи в процеса на доказване, че тази оферта не е била отправена под отлагателно условие.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1.

2

„Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 98/28.01.2020 г. по т. д. № 2897/2018 г. на ВКС, І т. о.; решение № 22/24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС; решение № 382/21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 74/13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на ВКС, І т. о.; решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 113/17.10.2019 г. по т. д. № 2820/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 298/28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3972/2008 г., IV г. о., решение № 235/01.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2012 г., IV г. о.); 2. „Допустимо ли е при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд като инстанция по съществото на спора да основе решението си на довод, който не е повдиган от никоя от страните нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба и отговора на същата, а е въведен в процеса от самия въззивен съд?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 717/05.11.2009 г. по гр. д. № 2589/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 503/05.01.2012 г. по гр. д. № 77/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 42/12.02.2013 г. по гр. д. № 701/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение № 83/03.11.2017 г. по гр. д. № 2383/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о.; решение № 97/11.06.2019 г. по гр. д. № 2967/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение № 97/15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 185/21.10.2020 г. по гр. д. № 4494/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 60104 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 1214/2021 г. на ВКС, ГК, I г. о.) и 3. „Грубото нарушение от синдика на задължението му за полагане на грижата на добрия търговец при продажба чрез пряко договаряне може ли да съставлява нарушение на реда в производството по смисъла на чл. 646, ал. 1 ТЗ?“ (касаторът счита, че отговорът на този материалноправен въпрос ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото)

Ответниците по касационната жалба – „Първа инвестиционна банка“ АД (ответник по неразгледания от въззивния съд на приетия за предявен от 3 първоинстанционния съд под евентуалност иск с правно основание чл. 646, ал.

1, т. 2 ТЗ за прогласяване на нищожността на договорната ипотека, учредена от „Инпринт“ АД в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД върху процесните недвижими вещи с н. а. № 20/23.12.2021 г., съставен по н. д. № 1186/2021 г. от нотариус Т. К.) и „Инпринт“ АД са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развиват правни съображения както за обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба „Нова Принт“ АД (н) и синдикът на несъстоятелния длъжник не са подали в законоустановения срок писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е изяснил, че с разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ е предвидено, че нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е сключената след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред сделка с право или вещ от масата на несъстоятелност.

Счел е, че законодателят не е уредил кой правен субект следва да е извършителят на действието, но при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 646, ал. 2 ТЗ - чл. 647 ТЗ се обосновава правното съждение, че не е задължително това да бъде длъжникът в производството по несъстоятелност, в чийто патримониум се намира имуществото от масата на несъстоятелността - след постановяване на решението за откриване на производството разпореждането с него е възможно да бъде осъществено не само от несъстоятелния длъжник, но и от синдика. Именно при извършването на разпоредителните действия с имуществото на длъжника той следва да съобразява предвидения в производството ред и е логично при нарушаването 4 му, тези действия да са непротивопоставими на кредиторите, които трябва да се удовлетворят от това имущество.

Апелативният съд, извършвайки тълкуване на понятието „установен в производството ред“, е приел, че нищожни по смисъла на чл. чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ ще бъдат тези сделки или действия, които са извършени в нарушение на изрично регламентираните в нормативните актове правила за разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността. Те са уредени в ТЗ, поради което трябва да се изследва дали при сключване на оспорената транслативна възмездна сделка са спазени регламентираните в ТЗ правила за разпореждане с имуществото, принадлежащо на несъстоятелния длъжник, и в частност нормативните изисквания, уреждащи осребряването на имуществото по Глава 46 на ТЗ.

Въззивният съд е изяснил, че в чл. 716, ал. 1 ТЗ е определен предметният обхват на имуществените права, които могат да бъдат осребрени, а в чл. 716, ал. 2 ТЗ е уредено правилото, че тяхната продажба се извършва от синдика след разрешение на съда по несъстоятелността. В чл. 717, ал. 1 ТЗ законодателят бил регламентирал, че вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, освен в случаите по чл. 677, ал. 4 ТЗ, а съгласно чл. 717, ал. 2 ТЗ съдът по несъстоятелността разрешавал продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите - в разпоредбата на чл. 677, ал.1, т. 8 ТЗ е уредено правомощието на събранието на кредиторите да определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Апелативният съд е съобразил обстоятелството, че основните изисквания за реда на извършване на продажбите са предписани в чл. 717а-чл.

717з ТЗ, като макар правилата по чл. 717м и 717н ТЗ да се прилагат за продажби при съсобственост и на имущество, което е ипотекирано или заложено за обезпечаване на чужд дълг, с тях обаче не се въвежда ред, различен от този по чл. 717а и сл. ТЗ, а той се допълва. Тези нормативни изисквания не са относими за продажбите при особени случаи и тези на 5 жилища с наематели работници и служители.

Именно според чл. 718, ал. 1 ТЗ по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и сл. ТЗ, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. Регламентирано е правилото, че в тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж ТЗ, а съгласно чл. 718, ал. 3 ТЗ при продажба по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ на вещи или имуществени права като цяло или на обособени части кредиторите не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи или имуществени права. При така изяснената нормативна воля на законодателя апелативният съд е обосновал правното съждение, че извършването на продажбата по чл. 718 ТЗ, каквато е процесната, е възможно, само когато съответното имущество е предложено по реда на чл. 717-чл. 717е ТЗ, но проданта не е била успешна. Този основен ред съдържал изисквания за обявяването на проданта на имущество (чл. 717а ТЗ), предоставяне на достъп до книжата, свързани с нея, подаване на наддавателни предложения, придружени с внасяне на задатък от 10% върху оценката, изготвяне на протокол, определящ победителя (чл. 717в ТЗ), внасяне на цената в 7-дневен срок от приключване на проданта (717д ТЗ) и пр. Съгласно чл.