Решение № 125 от 18.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120204182 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на К. Л. К., ЕГН **********, чрез адв. Г. Я. от БАК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № ******/********г., издадена от Г. Н. К., полицейски служител при Второ РУ при ОД на МВР-Бургас.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като незаконосъобразна, постановена при липса на всички изискуеми реквизити. Сочи, че от съдържанието на заповедта не става ясно на какво основание е била издадена. По тази причина поддържа, че жалбоподателят не е бил наясно защо е бил задържан.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно с адв. Я.. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Отправя искане за присъждане на разноски в производството.

Ответникът по жалбата – Г. Н. К., полицейски служител при Второ РУ при ОД на МВРБургас, редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Счита заповедта за законосъобразна и моли за нейното потвърждаване.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледаната по същество жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

На ******** г. около 07:40 часа ответникът и свидетелят В. К. – полицейски служител от Второ РУ при ОД на МВР – Бургас изпълнявали служебните си задължения в района на *** в ж.к. „Б.М.“ в гр. Бургас. Същевременно към тях се приближило лице от женски пол – С. Ц. Р., във видимо притеснено състояние, като ги помолила за помощ. Р. им обяснила, че живее на семейни начала с жалбоподателя в ***, като от няколко дни не я е пускал да излиза 1 от апартамента, като включително на ******** г. нанесъл побой, но поради това, че жалбоподателят е взел мобилния телефон, не е могла да подаде сигнал на спешен телефон 112. К. и К. констатирали наличие на следи от упражнено насилие по ръцете на Р., в областта на китките. С. Р. посочила жалбоподателя, който се намирал пред ***, като заявила, че това е мъжът с когото живее. Свидетелят К. извикал на жалбоподателя да спре, за да извършват проверка, но жалбоподателят, влязъл в хода на блока. С. Р. обяснила на полицейските служители, че не разполага с лични документи за самоличност, тъй като били в апартамента. Полицейските служители и Р. се качили на *** в *** и заварили жалбоподателя пред входната врата на апартамента, който бил заключен. В проведен разговор полицейските служители указали на жалбоподателя да отключи апартамента, за да може С. Р. да си вземе личните вещи и документи. За случая полицейските служители уведомили дежурен ОДЧ и на място бил изпратен и втори полицейски екип от Второ РУ.

Жалбоподателят бил задържан и отведен в сградата на Второ РУ, а С. Р. била откарана в УМБАЛ – Бургас от екип на спешна помощ за оказване на медицинска помощ.

Ответникът К. издал Заповед за задържане на лице с рег. № ******/********г., с която жалбоподателят е бил задържан в 08:00 часа на ******** г. за срок до 24 часа /до 07:45 ч. на 08.10.2024 г. / на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР– за това, че има данни за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК – нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие в гр. Бургас, ж.к. „Б.М.“ ***, *******.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност (съгласно удостоверение, издадено от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР– Бургас за заеманата от ответника длъжност и типова длъжностна характеристика).

Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

На следващо място съдът намира, че обжалваната заповед за задържане е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. В заповедта е посочено, че лицето е било задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно сочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В настоящия случай в заповедта е посочено в извършването на какво престъпление е заподозряното лице (чл. 131, ал. 1, т. 5а НК), като са изложени и фактически положения, а именно, нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие в гр. Бургас, ж.к. „Б.М.“ ***, *******. В този смисъл, може да се направи категоричен извод, че в заповедта се съдържат мотиви, според които задържаното лице може да разбере причината на задържане, както и да организира защитата си. Заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя, но същият е отказал да я подпише. Отказът е бил удостоверен от свидетел. Следователно след като заповедта е била предявена на жалбоподателя и той е отказал да я подпише, съвсем логично е да се изведе, че същият се е запознал със съдържанието й. В тази връзка съдът не споделя, поддържаното в жалбата възражение, че жалбоподателят не е бил уведомен за причината за задържането му.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на 2 достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган да наложи мярката без да е безспорно и окончателно установено извършено от лицето престъпление. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За да е правомерно задържането на едно лице, е достатъчно да са известни на полицейските органи сведения за извършено от лицето престъпление независимо от неговия характер, като тези данни да са налични към момента на задържането на лицето. Установени впоследствие факти, включително и оправдателни не опорочават правилността на задържането. От разпита на свидетеля К. и от обясненията на ответника се установява, че в качеството им на полицейски орган, изпълняващ служебните си задължения им е било поискано съдействие от лице, което е заявило, че е пострадало от престъпление – нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие. Пострадалото лице е посочило и жалбоподателят като извършител на деянието. Отделно от това в показанията си свидетелят К. и в обясненията си ответникът К. споделят, че са забелязали следи от насилие по ръцете на пострадалата С. Р.. Безспорно от данните по делото се установява, че лицето С.

Р. е информирала полицейските служители за извършено спрямо нея престъпление от жалбоподателя преди неговото задържане за 24 часа. За да обори наличието на основание за задържане, жалбоподателят ангажира в съдебното производство устни доказателствени средства – показанията на свидетелката М.П. – негова майка. В показанията си свидетелката излага факти за наличие на влошени лични отношения между сина й и лицето С. Р., като поддържа защитната теза на жалбоподателя, че не е нанасял побой спрямо Р.. Както се посочи по-горе в изложението, за да бъде задържано едно лице на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР, не е необходимо от обективна страна да е доказано по несъмнен начин извършено от жалбоподателя престъпление. Достатъчно е да са налични данни за вероятна негова съпричастност към изпълнителното деяние на извършено престъпление. В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство в дейността по проверката на правомерността на задържането, не се изследва обстоятелството дали в действителност жалбоподателят е извършил престъплението, за което са били налични данни за извършването му към момента на задържането. По тази причина и обстоятелството дали впоследствие е било образувано досъдебно производство, в рамките на което жалбоподателят е бил привлечен в качеството на обвиняем, не е релевантно към дейността на съда при извършване на преценка за законосъобразност на задържането. Достатъчно е към момента на задържането да са били налични данни, които да навеждат към обосновано предположение, че даденото лице има възможност да е участник в инкриминирано деяние, точно каквито данни са били получени от полицейските служители от лицето С. Р..

При задържането на жалбоподателя не е било нарушено правото му на защита. На жалбоподателя е била предявена декларация за запознаване с правата на задържаното лице, която той е попълнил. Отделно от това жалбоподателят е попълнил и декларация от Закона 3 за правната помощ, в която е посочил, че желае да ползва адвокатска защита по негов избор.

От разпита на свидетеля К. се установява, че е бил проведен телефонен разговор с адв. Г. Я., посочен от жалбоподателя. Следователно полицейският орган по задържането е предприел необходимите действия, за да се осигури на жалбоподателя възможността да упражни правото си на защита.

При така установеното по делото според съда при издаване на обжалваната заповед за задържане, не е било допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което да ограничава правото на защита на задържаното лице и да препятства възможността му адекватно да я организира. Изпълнено е изискването за излагане на фактическите и правни основания на заповедта за задържане при нейното съставяне, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички факти. В заповедта са били изложени както правното основание за задържане на лицето, така и фактическата обосновка за задържането- полученият сигнал от полицейските служители от Второ РУ за извършено престъпление от лице, което се е представило за пострадало от престъплението.

В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са били налице конкретни данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая е надделял общественият интерес - гарантиране на нормалното протичане на обществените отношения от органите, над правилото за зачитане на личната свобода.