Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 581 от 03.12.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 383/2024
Вид
Определение № 581
Подписан
03.12.2024
В сила
18.12.2024
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.396 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 205 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. В., 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20241300500383 по описа за 2024 година

Производството е по чл.396 ал.1 ГПК.

Образувано по частна жалба от „Х., ЕИК : ***, чрез адв.Х. Г. П. против Определение №1447/24.07.2024 по ГД-1786/2024, с което ВРС е оставил без уважение молбата на молителя за допускане на обезпечение на предявения иск срещу ответника ЗП АРК, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на ответника до размера на предявеното вземане от 8 060.62 лв.

Считат Определение №1447/24.07.2024, постановено по ГД-1786/2024/РС- В. за неправилно и необосновано.

Поддържат, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК Посочват, че на първо място искът е допустим и вероятно основателен подкрепен е с доказателства и че е налице интерес от обезпечаване на иска нужда от обезпечаване- 0пределение-746/30.09.2011 по ЧД-601-2011/ ВКС).

Ищецът Х. (продавач) е изпълнил пълно, точно и в срок задълженията си по Договор за покупко-продажба на движима вещ от 17.05.2018 г., но ответникът (купувачът) не е заплатил изцяло уговорената продажна цена, затова е налице правен интерес от претенцията за заплащане на остатъка от дължимата цена.

Молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, защото нуждата от налагането 1 на обезпечителната мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство поради действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение.

Сочи се, че , целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, към предмета на делото.

Сочи, че с исковата молба са представени писмени доказателства във връзка с изложените твърдения за наличие на правоотношение между страните, породено от процесния договор, който представлява договор за покупкопродажба на движима вещ на изплащане. В съответствие с правилото на чл.

205 ЗЗД Х. е запазило собствеността на процесната движима вещ, докато получи изцяло продажната цена. Разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК изисква писмените доказателства да са убедителни и доколкото към момента на предявяване на иска и допускане на обезпечението липсва яснота относно становището на ответника и действителните отношения между страните, районният съд неправилно е преценил, че обезпечението на предявения иск е неоснователно.

Твърди се, че исканата обезпечителна мярка - запор върху банкови сметки е подходяща за обезпечаване на иск за парично притезание. Същата е адекватно заявена, защото гарантира бъдещото реализиране на материалното право, предмет на исковата претенция, като обезпечава съхранението на имуществото на длъжника.

Твърди се в частната жалба, че в случаите, когато представените от ищеца документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска, когато представените доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за вероятна основателност на иска, съдът допуска обезпечението при внасяне на парична гаранция.

Молят съда да отмени обжалваното Определение №1447/24.07.2024, постановено по ГД-1786-2024/РС-В. и вместо него да постанови друго, при уважаване на молбата за допускане на обезпечение до общия размер на претендираните вземания от 8 060.62лв. ,чрез налагане на запор по открити банкови сметки на ответника и внасяне от страна на ищеца на гаранция .

2

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на отевтната по делото старна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от обжалването , като разгледана по същество е основателна по следните съображения :

С Определение №1447/24.07.2024 по ГД-1786/2024,

ВРС е оставил без уважение молбата на молителя за допускане на обезпечение на предявения иск срещу ответника ЗП АРК, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на ответника до размера на предявеното вземане от 8 060.62 лв.

Приел е, че не са налице предпоставките на чл.391 ГПК. ВРС е анализирал датите и паричните суми по договора за покупко-продажба на движима вещ от 17.05.2018г и приема, че претенцията е заявена „почти 5 години след падежа, което противоречи на довода на ищеца, че до приключване на съдебното производство ще измине период от време, през който ответника може да увреди интереса му.

Тези изводи на ВРС са неправилни.

Обезпечение на бъдещ иск, се допуска от съда, когато обезпечаваният иск е допустим и са налице визираните процесуални предпоставки - искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по чл. 180 181 от ЗЗД /чл.390 ал.4 ГПК/ и без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещото съдебно решение /т. 2/. Убедителността по см. на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК на писмените доказателства предпоставя представяне на такива доказателства, от които могат да се правят изводи, че правото, предмет на защита с иска, вероятно съществува в правната сфера на ищеца, респ. че отричаното от ищеца право вероятно не съществува в правната сфера на ответника.

Обезпечителната нужда се преценява от съда съобразно конкретните твърдения и факти по делото, без да е необходимо да се доказва от ищеца.

Допускането на обезпечение е обусловено освен от посочените предпоставки н а чл. 391, ал. 1 от ГПК , също и от съответствието между обезпечителната мярка и търсената чрез иска правна защита.

3

Съдът приема че са налице предпоставките за допускане на обезпечението-допустимост и вероятна основателност на предявения искналичие на договор за покупко-продажба на движима вещ от 17.05.2018г, липса на плащане на цялата сума, представляваща уговорена продажна цена, което поражда правен интерес на претенцията за заплащане на остатъка от сумата, наличие на правен интерес от водене на искове с правно основание чл.

200 ал.1 ЗЗд във вр с чл.79 ал.1 от ЗЗД обезпечителна нужда и съответствие между исканата обезпечителна мярка и обезпечителната нужда.

Налагането на избраната от ищеца по иска обезпечителна мярка се определя от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство поради действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение.

Преценката на решаващия съд, сезиран с искане за допускане на обезпечение, е обусловена от характера на защитимото материално право - парично вземане, както и на данните по делото . В случая е налице обезпечителна нужда поради това, че длъжникът ЗП Алекс Руменов ,не е ограничен в разпоредителните си правомощия и опасността от намаляване на имуществото му винаги е и такова е налице, след като може свободно да се разпореди с имуществото си в полза на трето лице.

Безспорно е наличието на обезпечителна нужда и поради поведението на длъжникът, който не е предприел никакви действия за заплащане на остатъка от дължимата по договора сума.

При тези данни ищецът ще бъде сериозно възпрепятстван при осъществяването на правата на дружеството по бъдещо положително за него съдебно решение, ако не се допусне исканото обезпечение, тъй като демонстрираното до момента поведение на длъжника показва, че последния не възнамерява да се съобразява с последиците от неизпълнението на договора и със задължението си за заплащане на сумите по сключения договор.

В производството по чл. 389 ГПК съдът извършва преценка представените с исковата молбата писмени доказателства, достатъчни ли са да обосноват извод за вероятна основателност на иска, налице ли обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка адекватна ли е на обезпечителната нужда. (В този смисъл е Определение №272/04.04.2014 по ЧД-932-2014/ВКС). В крайна 4 сметка, от мотивите на Районен Съд В. не става ясно, на какво правно основание молбата за обезпечение е оставена без уважение. Не са коментирани вероятната основателност и обезпечителната нужда на предявената претенция, нито е разгледан характерът на исканата обезпечителна мярка.

В производството по чл. 396 ГПК въззивният съд следва да прецени същите обстоятелства и доказателства, които са обсъдени от първоинстанционния

Пред ВРС са представени писмени доказателства за доказване на допустимостта и вероятната основателност на предявените искове, който имат за предмет парично вземане в размер на 8 060.62 лв.. Следва да се посочи, че от представените писмени доказателства следва само да се направи обоснован извод, че искът е вероятно основателен, а окончателния извод относно основателността на иска следва да бъде изведен на база на всички доказателства в исковото производство, включително тези представени от ответника, в настоящото производство с писмения отговор.

При така представените писмени доказателства въззивният съдът намира, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391 ал. 1 т. 1 ГПК за вероятната основателност на иска с оглед представеният договор, предметът на същия правата и задълженията, определени в него и другите условия по договора. Представена е фактура, както и данни за извършено частично плащане по договора.

На изследване подлежи налице ли е обезпечителна нужда, налагаща исканата обезпечителна мярка и подходяща ли е исканата обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на дружеството до размер на сумата предмет на иска.

Като съобрази, че се иска присъждане на парична сума , която не е заплатена от ответната страна в продължителен период от време след падежа на вземането съдът намира, че без налагането на исканата обезпечителна мярка за ищецът ще бъде трудно или невъзможно да реализира правата си по решението при евентуалното уважаване на иска.

Окръжният съд намира, че искането за налагане на запор се явява основателно , постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

На основание чл.391 ал.2 ГПК следва да бъде определена парична гаранция, която да се внесе от ищеца в едноседмичен срок от съобщението .

5

При тези правни изводи, Окръжният съд намира, че определението на ВРС в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като се допусне частично обезпечение на предявеният от Х. – ЕИК : *** обл.В., общ.М. с.В., С*** , представлявано от Управителя ЯН против ЗП АРК, ЕГН ********** с адрес-гр.Б., обл.В., ул.“Г.Д. иск с правно основание чл.200 ал.1 ЗЗД във вр с чл.79 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка : ЗАПОР по откритите банкови сметки на ЗП АРК, ЕГН ********** с адрес-гр.Б., обл.В., ул.“Г.Д. до размер на главното вземане – 5 200 лв./пет хиляди и двеста лева /, претендирано от Х. – ЕИК : *** обл.В., общ.М. с.В., С*** , представлявано от Управителя ЯН-по договор за покупко-продажба на движима вещ от 17.05.2018г.

ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция на основание чл.391 ГПК в размер на 1000 лв., която да бъде внесена от Х. – ЕИК : *** обл.В., общ.М. с.В., С*** , представлявано от Управителя ЯН-в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВдОС.

След изтичане на срока и внасяне на гаранцията да се издаде обезпечителна заповед със следната обезпечителна мярка :

- ЗАПОР по откритите банкови сметки на ЗП АРК, ЕГН ********** с адресгр.Б., обл.В., ул.“Г.Д. до размера на неизплатената част от главницата ,5 200 лв., претендирана от Х. – ЕИК : *** обл.В., общ.М. с.В., С*** , представлявано от Управителя ЯН , по договор за покупко-продажба на движима вещ от 17.05.2018г.

Водим от горното и на основание чл. 396 вр. чл. 274 ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1447/24.07.2024, постановено по ГД1786/2024/РС- В., с което ВРС е оставил без уважение молбата на „Х., ЕИК :