Решение № 354 от 04.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно наказателно дело № 20241100602082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение от 13.03.2024 г., постановено по НАХД № 9587/2023г. по описа на СРС, НО, 109 състав, съдът е признал за невиновен обв. П. И. П. за това, че на 22.03.2020 г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. ****, чрез нанасяне на удари с ръце, крака и метална разгъваема палка в областта на тялото и главата на В.В.М., причинил на същия следните травматични увреждания - отчупване на върховата част на коронките на 2 и 3 долни леви зъби и разкъсно-контузна рана на долната устна в ляво, реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота и леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

130, ал. 1 от НК.

От така постановеното решение е останал прокурор при СРП, който по предвидения процесуален ред – чрез въззивен протест – изразява недоволство от съдебния акт. В депозирания протест се излагат доводи за неправилност на решението, като не се оспорва приетата от СРС фактология на попадащите в предмета на доказване по делото обстоятелства, а се изразява несъгласие с правните му изводи и в частност – в заключението, че телесната повреда не е нанесена по хулигански подбуди, т.е. твърди се неправилно приложение на материалния закон от страна на 1 първоинстанционния съдебен състав. От въззивната инстанция се иска да отмени решението и да постанови ново, с която да осъди обв. П. по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в него.

Упълномощеният защитник на обв. П. - адв. К. пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Счита, че по делото категорично е установено наличието на личен конфликт между подзащитния й и пострадалия, което прави невъзможно осъществяването на престъпление по хулигански подбуди.

Обв. П. не се явява пред въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

Въззивният съд също не счете за необходимо да допусне провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1 - 3 от НПК – фактът на престъплението, картината и начина на осъществяването му, личността на обвиняемия и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Несъмнено е установено, че св. М.М. ( дъщеря на обв. П. П.) от 01.08.2018 г. живеела заедно с детето си в жилище намиращо се в гр. София, ж. к. „Люлин“, ул.

****. На същия адрес и етаж, но в ап. 15 живеели св. В.В.М. и св. Ц.В.М., които били съпрузи. След нанасянето на св. М. в жилището, се влошили и станали конфликтни отношенията между нея и нейния баща – обв. П. П. от една страна и св. В.М. и св. Ц.М.

- от друга. Семейство М. често правели забележки на живеещата в съседство с тях св.

М. по различни поводи, които тя считала за неоснователни . Подобни забележки били отправяни от св. В.М. и към обв. П. П. по повод ремонт, който обвиняемия извършвал в жилището на дъщеря му М., в който случай св. В.М. влязъл неканен в жилището и започнал да обвинява П. П., че ще продупчи общия комин.

Още през първата седмица след нанасянето на св. М. на адреса, св. В.М. влязъл в 2 дома й и започнал да говори със заплашителен тон. В този момент обв. П. П. се намирал там, за да направи две дупки в стената. Позвънило се на вратата, св. М. отворила вхаднятя врата, на която стоял св. В.М.. Той казал „здравей“, избутал я с ръка от пътя си и казал „аз искам да вляза да видя какво дупчите, това е комин, да не го срутите“. Влязъл в хола без нейно разрешение и казал на обв. П. П. „спри тази бормашина, ще срутите комина“. Обв. П. П. възразил и двамата с дъщеря му М. помолили св. В.М. да напусне апартамента. След този случай, една вечер след 23.00 ч. св. В.М. отново позвънил на вратата на св. М.М. и казал „тука нещо бумка и какво е това“, казал й, ако е пералня или сушилня, да я премести. След по-малко от месец св.В.М. отново позвънил на вратата на св. М.М., като казал „какво правиш, цялата ми къща миреше на риба, какво пържиш“ и се надвесвал над нея, замахвайки с ръка, като детето й било зад гърба й.

Взаимоотношенията между членовете на двете семейства били конфликтни и изпълнени с напрежение.

На 27.02.2020 г. св. М.М. поканила на гости нейна приятелка, двете били в хола и гледали телевизия. Св. Ц.М. позвънила на вратата и казала на св. М. „10 часа е, телевизорът да се спира, защото не може да се спи от вас“. Св. М.М. отвърнала, че е тихо и не изключила телевизора.

Следващата вечер св. В.М. посетил апартамента на св. М., казвайки „спри този телевизор и приказки“. Тя му отвърнала, ако смята, че е толкова силно, да се обади на полицията, тъй като телевизорът се намирал далеч от общата страна с апартамента на сем. М..

Св. В.М. бил пристроил към апартамента си стая на терасата, като на 20.03.2020 г. той укрепвал покрива на тази стаичка с въжета на терасата на св. М.М., без нейно разрешение и знание. На 21.03. 2020г. тя се обадила на телефонен номер 112 и подала сигнал за случая. Тъй като не получила съдействие за случая, а св. В.М. бил събрал майстори да ремонтират покрива на пристроената стаичка, привързан към перилата на нейната тераса, тя му казала „да беше ме попитал дали може, това е моя собственост“.

Той й отвърнал да се прибира вътре и да не му „дава акъли“. Св. М. заявила, че ще подаде жалба в полицията, за да потърси защита. Св. В.М. отправил към св. М.М. реплика, че подаде ли жалба в полицията, ще я приключи. Тя се притеснила и се обадих на майка си – св. В. П.а, като споделила за случилото се. Тъй като по това време обв. П. П. бил нощна смяна на работа като охранител, той узнал за случая от съпругата си след като се прибрал от работа на 22.03.2020г. Тогава родителите на св.

М. – св. В. П.а и обв. П. П. решили да съдействат на дъщеря си за постигане на разбирателство със св. В.М., поради което на 22.03.2020 г. посетили адреса на гр.

София, ж. к. „Люлин“, ул. ****, като позвънили на обитаваните от дъщеря им и от семейство М. апартаменти 14 и 15. Св. М.М. отворила вратата и излязла на площадката. На вратата на апартамент 14 се показали св. Ц.М. и св. В.М., който току що бил излязъл от банята и бил покрит с кърпа. Обв. П. П. отправил към св. В.М. реплика, която била в смисъл да не притеснява дъщеря му, след което двамата започнали да си разменят удари. В един момент двамата паднали на земята, като продължавали да си разменят удари. Обв. П. П. извадил служебната си палка, с която също нанесъл удари на св. В.М. по главата и ръцете. Св. Ц.М. и св. В. П.а се намесили, като подканили съпрузите си да прекратят сбиването. Св. В. П.а и обв. П. П. се прибрали заедно е дъщеря си в нейния апартамент.

3

За случая св. В.М. подал сигнал на тел. 112 и адресът бил посетен от служители на МВР - свидетелите Ж.П. и Е.Д., на които св. М. разказал, че един мъж му е нанесъл няколко удара в лицето с палка, като му е счупил три зъба, както и че свидетел на случая е съпругата му.

В следствие на нанесените помежду им удари на св. В.М. били причинени кръвонасядане на лявата слепоочна област на главата, кръвонасядане на лявата ушна мида, кръвонасядане теменно тилно на главата, охлузване и кръвонасядане по лингвичната повърхност на долната устна в ляво, отчупване на върховата част от коронките на 2-ри и 3-ти долни леви зъби, с отстояние на дефектите, съответно на 0,6 и 0,7 см от венеца, травматичен оток, кръвонасядания и охлузвания на лявата предмишница, охлузване на гръбната повърхност на лявата ръка. Според заключението на приетата по делото СМЕ тези травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху тъпи и тъпоръбести предмети, както и от тангенциално действие на такива, и могат да се получат по време и начин, както съобщава В.М.. От същото заключение се установява, че счупванията на коронките на зъбите и раната на долната устна реализират медико-биологичният признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания - болка и страдание.

От приложения по делото протокол за оглед на живо лице, се установява, че на 23.03.2020 г. по главата и лицето на св. В.М. се наблюдават следните травматични увреждания - охлузвания зад лявото ухо и в областта на тила, охлузване с нараняване на мекотъканна част в теменната част и в лявата част на челото над слепоочието, охлузване на показалеца на дясната ръка, множество охлузвания на предмишницата на дясната ръка по протежение от китката до лакътя е нараняване на мекотъканната част и оточност, два броя синини на лявата ръка в областта на лакътя и по средата между китката и лакътя с оточност.

От заключението на съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза се установява, че обв. П. П. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в момента на инкриминираното деяние и след това, като действията му са били улеснени от емоциите, които е изпитвал, без да се е намирал в състояние на физиологичен афект.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени в съответствие с правилата на формалната логика, обективно установените по делото находки и правилен анализ на гласните доказателствени средства с оглед на тяхната убедителност и подкрепеност от останалия доказателствен материал по делото. Въз основа на свидетелстването на Ц.М., В.М., Ц. П.а, М.М., Ж.П. и Е.Д., дадените от обв.

П. обяснения, анализът на писмените доказателствени средства ( протокол за освидетелстване и за оглед на местопроизшествие), писмените доказателства (справка за съдимост за обвиняемия, справка от разговори на тел. 112, медицински документи) и способите за доказване - заключенията на съдебномедицинската и съдебно психиатричната и психологична експертизи, съставът на контролираната инстанция е извел законосъобразни констатации относно всички релевантни за правилния изход на делото обстоятелства, за които не са налице основания за промяна по реда на чл.316 от НПК от въззивния състав.

4

Така по делото категорично и безпротиворечиво са установени мястото и обстоятелствата на възникналия първоначално вербален, а след това и физически сблъсък между обвиняемия и пострадалия на инкриминираната дата, предхождан от множество предходни конфликтни ситуации между св. М. и семейството й и сем. М., резултат от съседството им. За тези факти гласните доказателствени средства са еднопосочни и всички разпитани свидетели ( най – подробно св. М. и св. П.а) ясно и несъмнено ги установяват. От заключението на СМЕ също по категоричен начин е установеното травматичното увреждане на св. М., както и неговата медико биологична характеристика ( съответно на протокола за освидетелстване и на констатациите в СМУ). Конкретният повод за случилото се ( отправената заплаха от св. М. към св. М.) също се установява еднопосочно ( вкл. и от съдържанието на възпроизведения на хартиен носител по делото разговор между свидетелката М. и служител, на когото е подала сигнал на телефон 112) , поради което е станала и повод за идването на обвиняемия в жилищната сграда и предприетите действия от него, мотивирани от желанието да защити дъщеря си. Всички разпитани по делото свидетели са възприели обстоятелствата по нанасяне на удари между П. и М., като такива не се отричат и от самия обвиняем. Относно механизма на престъплението правилно СРС не е кредитирал част от гласните доказателствени средства (показанията на св. М.М. и св.