Решение № 47 от 15.03.2024, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 29/2024
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 15.03.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1 ,т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 275 · Кодекс на труда
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Елин Пелин, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, III СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Административно наказателно дело № 20241820200029 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-2300647 от 12.12.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище град С. към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за извършено нарушение на чл. 14, ал. от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл. 199, ал. 2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване (обн. ДВ. Бр. 88 от 08.10.1999г.).
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление поради допуснати процесуални нарушения при неговото издаване и неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че констатацията на проверяващите за извършено нарушение е неправилна, тъй като не е съобразена причината за инцидента, настъпил със служителя Д.Д., а именно неправилна експлоатация на съоръжението от негова страна. Счита за неправилен извода на проверяващите служители от ИТ, че използваните помощни средства (карабинка с винт) не отговарят на установените за тях изисквания за безопасност и изпитване съгласно БДС EN12275:2013, за да осигурят безопасност при работа. Заявява, че при съставянето на акта е възразил, че използваните съоръжения са сертифицирани като е представена и декларация за съответствие от представителя на производителя, удостоверяваща че артикулът „Поцинкован карабинер с винт“ е произведен в съответствие европейският хармонизиран стандарт EN2275:2013, идентичен с БДС EN12275:2013. Допълва, че съгласно чл. 5, ал. 1- 4 от закона за националната стандартизация българските стандарти се прилагат доброволно. Счита, че нарушението е подведено под неправилна квалификация – чл. 205а, ал. 2, т. 2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване (обн. ДВ. Бр. 88 от 08.10.1999г.), тъй като при проверката не са констатирани нарушения на стационарните съоръжения. Освен това поддържа, че върху опъната мрежа не се предвижда окачване на каквито и да било товари.
1
Счита размера на наказанието за завишен, както и че следва да се приложи институтът на маловажен случай. Претендира присъждането на разноски
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Въззиваемата страна в производството - главен директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“ към ИА „Главна инспекция по труда“ чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства се доказва извършване на нарушението. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи, че санкцията е определена правилно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2023 г. актосъставителят М. М. - В. в присъствието на свидетеля Ж. Г. П. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в производствено хале - обект на „Р.“ ЕООД, находящо се в с. Д.М., Софийска област и в периода 02.10.2023 г. до 12.10.2023 г. по документи в сградата на ИА „Главна инспекция по труда“, при която са установили няколко нарушения, сред които и това, че към 13.09.2023 г. работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи свързани с работата, както на работещите в това число и на служителя Д.К.Д така и на всички останали лица, които по друг повод се намират или са в близост до работните площадки или места, като не е предприел мерки съоръженията да се инсталират така, че да се намали рискът да се отклонят застрашително или да паднат като използваните помощни средства (карабинер с винт), които са елемент от стационарни съоръжения не отговарят на установените за тях изисквания за безопасност и изпитване съгласно БДС, за да осигурят безопасност при работа. При тези констатации бил съставен АУАН № 23-2300647/12.10.2023 г. за извършено нарушение на чл. 14, ал. от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл. 199, ал. 2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване (обн. ДВ. Бр. 88 от 08.10.1999г.) вр. чл. 205а, ал. 2, т. 2 от същата Наредба. Срещу издадения АУАН е подадено възражение от работодателя, което макар и преценено от административнонакзаващият орган не е съобразено, като е издал обжалваното наказателно постановление.
От събраните в хода на проверката сведения и писмени материали проверяващите установили, че на 13.09.2023 г. Д.К.Д заемещ длъжността „промишлен дизайнер“ в „Р.“ ЕООД при проверка на цветовото съответствие на съоръжението при опъната над пода около метър мрежа за детско съоръжение се качва върху нея като едно от помощните средства (карабинер с винт) за издигане над пода на стационарното съоръжение свързващо въже от мрежата с куката на ръчна верижна лебедка с тресчотка (закрепена към метална конструкция на халето) се деформира и отваря силно като вследствие на изкривяването на мрежата и увисването й в единия край Д. пада на бетонния под, при което си удря главата и получава мозъчно сътресение.
При проверката работодателят е представил сертификат и декларация от упълномощения представител на производителя, според които продукта „поцинкован карабинер с винт“ е произведен в съответствие с европейски хармонизиран стандарт EN2275:2013.
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. М. – В., Ж. Г. П. и Б.Й.Г.
В показанията си свидетелят М. - В. заявява, че квалификацията на нарушението е правилна, тъй като се касае за помощни средства, които трябва да отговарят на определени 2 изисквания. Разказва, че при извършване на проверката на 20.09.2023 г. на обекта са установили, че мрежата е била разпъната с цел да се види от дизайнера Д. дали цветовете и елементите отговарят на поръчката. Мрежата е била опъната при няколко точки и в единия край, където е паднал Д., е висяла. От работодателя са изискани документи за това как е определена тежестта на мрежата, за да може да бъде опъната безопасно, така че да не се скъсат помощните средства. Посочва, че в случая помощното средство е карабинер с винт, който не е понесл товара, отворил се е и служителят е паднал. Установеното несъответствие е на помощното средство, а не на стационарните такива. Посочва, че от представените документи не се е установило кой вид карабинер е избран от работодателя, така че да понесе съответния товар. Заявява, че на карабинери, отговарящи на БДС стандарта, е щампована тяхната товаросимост, а на тези ползвани от работодателя не е имало такава щампа.
Разказва, че според обясненията на работодателя мрежата се използва за детски съоръжения.
Свидетелят П. посочва, че мрежата на място е била опъната от четирите страни с въже и карабина с винт като се повдига с лебедка. На 13.09.2023 г. служителят Д. е правил оглед на мрежата, която е била повдигната на около 1 метър от земята и като е седнал на нея, карабината се е скъсала и той е падал, поради което нарушението е квалифицирано като такова п чл. 14 ЗБУТ и чл. 199 от Наредба №7 от 23.09.1999 г., защото работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд като съобрази инсталирането на съоръжението така, че да няма падане. По сведение и на работодателя нямало инструкция как трябва да се опъва мрежата, за което проверяващите са му дали предписание. Посочва, че пострадалото лице е седнало на мрежата, за да види съответствието и дали парчетата са свързани заедно. Използваните от работодателя карабинери нямали описани за тяхната товароносимост. Карабинат, който се е разтворил, също не е имал отпечатани на него място на производство и на товароносимост. Поддържа, че на място в обекта работодателят е заявил, че се изпробва здравината на мрежата, но после казали, че служителят самоволно седна на мрежата, едва ли за да се люшка. Монтирането на мрежите на детските съоръжения се правело от друга фирма.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че мрежите се изработват в Турция по поръчка, а при жалбоподателя само се разтварят, за да се види дали съответстват на направената поръчка по цветове и елементи. Мрежите пристигали в склада им сгънати като вътре имало няколко мрежи, които се разкомплектовали. Всяка мрежа се разпъвала с помощта на лебедка, тъй като тежестта била непосилна за човек. С лебедката се разтваряли хоризонтално мрежите и после се сгъвали. Между лебедката и мрежата свързващото звено е карабинер. Карабинерите се купували от представител на производителя и пристигали със сертификат за издръжливост от завода производител, какъвто бил представен на проверяващите. Служителят Д. бил назначен два месеца преди инцидента на длъжност „дизайнер“. Той правел цветовата комбинация на мрежите по заявка на клиента и после проверявал дали изработеното съответства на поръчаното. След проверката всяка мрежа с помощта на лебедката се сгъвала първо от единия край, после от другия и се изпраща на клиента единично опакована. Посочва, че в конкретния ден Д. не е следвало да е в халето, но бил там заедно със свой приятел и му показвал мрежите. Той нямал задължение да сгъва и разгъва мрежите, а само да проверява тяхното цветово съответствие като не било необходимо мрежата да е на 1 метър височина, за да изпълнява задълженията си. В случая служителят е опънал мрежата с лебедките и от двете страни, при което едновременно се натегнали противоположните страни на мрежата и се получило нещо като хамак, на който се е качил и е паднал. Д. не е трябвало да проверява здравината на мрежата. Поддържа, че върху тези мрежи не се поставяли товари в халето. Заявява, че при закупуване на карабинери се подсигурявали двойно като за мрежа около 500 кг карабинерът трябва да има товароносимост 1,5 тона. Конкретната мрежа тежала около 400-500 кг.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва 3 да се приеме, че същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган .
Съдът констатира, че е налице процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1 ,т. 6 ЗАНН при издаване на НП, което винаги е от категорията на съществените. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че описаните в АУАН и в НП нарушения са неправилно квалифицирани.
В чл. 413, ал. 2 КТ се предвижда административнонаказателна отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника да бъдат отстранени, ограничени или намалени е предвидено в чл. 275 КТ. Същевременно задълженията на работодателя във връзка за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при използване на работно оборудване са регламентирани в Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване (обн. ДВ. Бр. 88 от 08.10.1999г.).