Решение № 9586 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9586 гр. ******, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при у*****ието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110167011 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. И. И., ЕГН:

**********, с адрес: **********************, с която срещу В. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ж.к. „*********** – *** *****“, *****************, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4090,34 евро, с равностойност в лева от 8 000 лв. - главница, представляваща заемна сума по неформален договор за заем от 11.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.11.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда претендираните права при твърдения, че на 11.03.2020г. сключил с В. В. Т. устен договор за заем, по силата на който предоставил заемна сума в размер на 8 000 лв., преведена по посочена от ответницата банкова сметка. Страните били постигнали съгласие заемната сума да бъде върната в едномесечен срок от сключването на договора. Поддържа, че към датата на падежа, а и след изтичане на крайния срок ответницата не предприела действия за връщането на паричните средства. Излага, че с Нотариална покана, рег. № 22291, том VIII, № 13 на Н. И.Д., рег. № *** НК, връчена лично на 07.10.2024г., отново поканил В. В. Т. да върне заемната сума, като предоставил 1месечен срок от получаването на поканата, но отновно не последвало плащане. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало притезание за сумата от 8 000 лв. Моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез назначения особен представител – адв. Е. К., е подала отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за заем между страните. Възразява, че процесната сума не е предоставяна и не е поемала задължение за нейното връщане. Моли за отхвърляне на предявения иск. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът М. И. И., редовно призован, не се явява лично, 1 представлява се от адвокат Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът В. В. Т., редовно призован в съдебно заседание, се представлява от назначения й особен представител – адвокат К., която поддържа становище за неоснователност на иска и моли за отхвърлянето му.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По така предявения иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие на заемно правоотношение с ответника, че реално е предал на ответника заемната сума в размер от 8000,00 лева със задължение на последния да я върне, падеж на задължението.

Твърденията на ищеца са, че на 11.03.2020г. е превел по посочена от ответника банкова сметка сумата в размер на 8000,00 лева срещу задължението да върне заемната сума за срок след един месец – тоест до 11.04.2020г. От приетото по делото писмо с изх. № 157-Е-С07-0000020609/27.02.2026г. се установява удостоверяване от страна на ********* че по посочената сметка с IBAN ****************************** с титуляр В. В. Т. на 11.03.2020г. е постъпила сума в размер на 8000 лева с наредител М. И. И.. Като основание е посочено „даване в заем за срок от един месец“. Съответно в приетата по делото Нотариална покана с рег. № 22291/05.09.2024г. на Н. И.Д., с № *** в НК, с район на действие, районна на СРС е удостоверено връчване на поканата на 07.10.2024г. на ответницата – В. В. Т..

Съдът възприема събрания доказателствен материал изцяло, кредитира го, като въз основа на него прави следните правни изводи:

Договорът за заем за потребление на движими вещи е реален, двустранен, неформален договор. За този тип договори не е предвидена квалифицирана форма за действителност /освен в хипотезата на чл. 240, ал.2 от ЗЗД– при уговорени лихви/, но няма пречка сключването му да бъде оформено в нарочен писмен акт. При липса на документално оформен договор за заем сделката възниква сукцесивно - с фактическото предаване на съответната движима вещ или пари от заемодателя на заемателя.

Доказването на последното по правилата на ГПК може да бъде реализирано с представянето на разписка за дълга, с други писмени доказателства или с ангажирането на гласни доказателства за въпросното предаване. В тази връзка съдът приема, че ищеца доказа при условията на пълно и главно доказване, че между страните валидно е възникнало заемно правоотношение, като с оглед приетото по делото платежно нареждане и писмо с изх. № 157-Е-С07-0000020609/27.02.2026г. на ***, съдът приема, предвид реалния характер на договора за заем, че заемната сума е предадена на ответника – В. В. Т.. По делото съдът намира, че се установи и падежа на задължението. Следва да се посочи, че в платежното нареждане ясно е посочено, че заемната сума се предоставя за срок от един месец, от което индуктивно се извежда и обстоятелството, че ответникът се е задължил да върне заемната сума в срок от един месец от предаването й. Заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата, само в случай на липса на уговорен падеж на задължението за връщане на дадената в заем сума /в този смисъл е чл. 240, ал. 3 ЗЗД/. Предвид обстоятелството, че падежът на задължението за връщане на дадената в заем сума, е настъпил, то на дата 11.04.2020г. е настъпил падежа на задължението за връщане на сумата.

След като ищецът установи в производството всички релевантни за спора факти и обстоятелства, а при установяването им, ответникът, чиято бе доказателствената тежест за това не установи положителния факт на плащане на сумата, то съдът намира така предявения иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 2

2332,69 лева, от които държавна такса в размер на 325,10 лева, възнаграждение за назначаване на особен представител в размер на 1107,59 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на 6 от досието по делото. Или разноски в общ размер от 2332,69 лева, с равностойност в евро от 1192,69 евро.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. В. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И., ЕГН **********, сумата в размер на 4090,34 евро, с равностойност в лева от 8 000 лв., представляваща заемна сума по неформален договор за заем от 11.03.2020г., сключен между М. И. И., като заемодател и В. В. Т., като заемополучател, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.11.2024г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В. В. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И., ЕГН **********, сумата в размер на 1192,69 евро, с равностойност в лева от 2332,69 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3